Открийте ни и в

Култура

Магьосниците от Невидимия университет в „Науката от Света на Диска“ от Тери Пратчет

MIKA

публикувано

на

Неиздаваната досега книга от Тери Пратчет „Науката от Света на Диска“ ни превежда през историята на собствения ни свят по неподозиран начин – през погледа на група магьосници от Света на Диска.

По книжарниците вече можете да намерите „Науката от Света на Диска“ от Тери Пратчет – неиздавано преди попълнение за библиотеката на всеки, който обича Света на Диска, но същевременно иска да научи едно-две неща и за собствения ни свят, в съавторство с учените Иън Стюарт и Джак Коен.

В една далечна галактика… съществува малка кръгла планета. Тя се състои предимно от разтопена, горяща лава, която изгаря всичко за частици от секундата, а няколко километра над повърхността ѝ я е обградил такъв вакуум, че направо може да ти изсмуче въздуха от костите. По повърхността ѝ щъкат малки двукраки твари. И доколкото им е известно, са единствените форми на живот, които могат да говорят и да пишат в цялата Вселена. Кой може да измисли подобна история, ако не някое много развинтено въображение?

Магьосниците в Невидимия университет не са известни особено с въображението си – най-вече Архиканцлер Ридкъли, който никога не разбира какво му говорят преподавателите по Невидими писмена за глупости като континууми, кванти и паралелни вселени. Но когато авария в Крилото за високоенергийна магия едва не унищожава Света на Диска, насред Анкх-Морпорк се ражда цяла нова миниатюрна вселена. В нея няма и следа от магия и малката синя планета виси насред нищото благодарение на… ами, благодарение на неща като физика, вместо на гърба на огромна костенурка и четири слона. Което си е объркващо, както и да го погледнеш.

Докато магьосниците наблюдават бясното развитие на малката планета и преминават през бурната еволюция на геоложките периоди, Светът на Кълбото се развива пред очите ни.

Колко още неща не знаем за собствения си свят? Защо за някои хора е по-лесно да повярват, че Земята е плоска? Защо толкова много хора твърдят, че са отвличани от извънземните? А това свързано ли е по някакъв начин с измирането на динозаврите? Как е станало така, че същите части от мозъка ни, които навремето са ни пазели от дебнещ в храстите хищник, сега са се превърнали в причината, заради която можем да четем романите на Тери Пратчет – и да се забавляваме искрено с тях?

В издадената за пръв път на български книга Пратчет ни разказва история на два свята – един, в който съществуват вещици, магьосници и малки богове, и друг, в който хаотично блъскащите се частици са се подредили така, че да създадат динозаври и космически кораби. Всъщност втората история може би вече ви звучи познато.

„Науката от Света на Диска“ е същинска енциклопедия на познанието за нашия собствен свят и странните му правила, оцветена с легендарното чувство за хумор на любимия на поколения сър Тери Пратчет.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Реклама BECA

Култура

„Дар от мъдреците“ събира 158 притчи от всички краища на света

MIKA

публикувано

на

от

Сборникът излиза на пазара на 25 февруари

Няма човек по света, който да не се е докосвал до този безграничен извор на мъдрост – притчите. Приказните кратки истории, достигнали до нас през изпитанията на времето, побират в себе си най-ценните уроци на предците ни от поколения назад във вековете. На 25 февруари издателство „Кръг“ пуска на пазара сборника „Дар от мъдреците“, който приютява на страниците си 158 притчи от всички краища на света. Автор и съставител е Петър Хаджидимитров, а изящната корица е дело на Николай Василев.

Притчата е кратка приказка, която илюстрира универсална истина. Често включва персонаж, който е изправен пред морална дилема или такъв, който взема лошо решение и впоследствие понася непредвидени последици. Не винаги посланието в притчите е изрично посочено, но целта на самия текст е то да бъде ясно и очевидно.

Определящата характеристика на притчата е наличието на подтекст, подсказващ правилно поведение или определени ценности. Освен предоставяне на насоки за щастлив и смислен живот, притчите често използват метафоричен език, който позволява на хората с лекота да дискутират по-трудни или сложни идеи. Те изразяват абстрактен аргумент с помощта на конкретен разказ, който е лесно разбираем.

Събрани грижливо, подредени по тематика и увлекателно написани, притчите в „Дар от мъдреците“ оказват неотменна помощ в трудни моменти от живота, при вземане на сложни решения или просто при нужда от вдъхновяващо четиво.

Ценното при притчите е, че са достъпни за малки и големи, бедни и богати, начетени и неуки. Всеки би могъл да разбере притчата и да извлече своята поука. Те се срещат като предпочитан похват за усвояване на важни уроци в множество религии и култури.

 „В тази книга са събрани притчи от всички краища на света, за да споделим чрез нея човешкото познание – от хората за хората по цялата земя, да се вдъхновим да вършим добро и най-вече, за да се научим да обичаме себе си чисто и с уважение“, пише авторът.

Продължете понататък

Култура

„Парижката библиотека“ – незабравим роман за силата на книгите

MIKA

публикувано

на

от

Едно от най-очакваните заглавия за 2021 г. според Goodreads и най-добра книга за месец февруари според Amazon  – „Парижката библиотека“ от Джанет Скеслин Чарлс е роман за способността на книгите да лекуват човешката душа и за техните посланици, които черпят сила и надежда от страниците им.

Базиран на историята на най-голямата американска библиотека в Европа – Парижката, романът разказва за куража и героизма на нейните библиотекари, които през 1940 г. само в рамките на 5 месеца изпращат на британските и френски войници на фронта над 12 хиляди книги, които да им послужат за убежище от суровата действителност и начин да запазят човечността си.

Самата Дороти Рийдър – директор на библиотеката тогава и герой в романа днес, споделя за книгите: Нищо друго не притежава мистичното свойство да ни накара да видим света през очите на другия.

Наред с историческата си достоверност „Парижката библиотека“ печели читателите и с разказ за семейството и любовта, за приятелството и приемствеността между поколенията, за лоялността и доверието като безценни амуниции, за завистта като човешка слабост, за прошката и изкуплението.

През 1939 г. Одил все още не знае много за живота и света отвъд границите на френската столица, но в едно е сигурна – книгите са нейното призвание. Водена от любовта си към литературата, тя започва работа в Американската библиотека в Париж, където се запознава с интересни и будни хора. Също като нея те са приели четенето за своя религия и изпълняват ролята си на библиотекари с отдаденост и плам. Когато войната настъпва, въпреки риска за живота на служителите, Библиотеката остава отворена и се превръща в убежище за всички, които търсят светлина и опора в най-мрачните дни. А за тези, които не могат да прекрачат прага на книжното светилище, Одил и останалите библиотекари се наемат лично да доставят книгите.
Библиотеките са бели дробове… Книгите са свеж въздух, който вдишваме, за да поддържаме ритъма на сърцето, да продължим фантазиите на ума и да запазим надеждата жива.

В окупирания от нацистите Париж човек всеки ден е изправен пред избор. Избор, от който зависи животът на мнозина и една погрешна стъпка може да доведе до непоправими последствия.

Години по-късно едно объркано момиче от малък град в Монтана, САЩ, ще намери съвет и приятелско рамо, на което да се опре, в лицето на своята възрастна съседка. Въпреки километрите и десетилетията дистанция, Одил не е забравила какво се е случило в Париж и още носи тайната със себе си като тежък товар. Познанството ѝ с Лили може би е това, от което се нуждае, за да намери сили да прости. Най-вече на себе си.

Вдъхновена от действителни лица и събития, „Парижката библиотека“ от Джанет Скеслин Чарлс е книга, в която всеки запален читател ще открие частица от себе си.

Джанет Скеслийн Чарлс проявява интерес към изумителната реална история на библиотекарите, които се опълчват на нацистките „Защитници на книгите“, докато работи като програмна ръководителка на Американската библиотека в Париж. Романът й „Парижката библиотека“ е публикуван на двайсет езика. Джанет разделя времето си между Монтана и Париж.

Продължете понататък

No Banner to display

Горещо