В мемоарния си роман Джоана Рейкоф разказва какво е да работиш за Селинджър

Какво е да работиш за Джеръм Д. Селинджър в периода, когато той вече е легенда? Късно ли е да се влюбиш в творчеството му на 23?

На 1 март издателство „Кръг“ пуска на пазара „Моята година със Селинджър“ – един различен поглед към личността на легендарния писател, в който Джоана Рейкоф дава отговор на множество любопитни въпроси за американския автор: защо всички издания на Селинджър по целия свят изглеждат по сходен начин; защо той отказва да получава каквато и да е кореспонденция; как е въздействал на безбройните си читатели и защо те го обичат толкова много? Преводът на романа е дело на Ралица Кариева, а корицата е поверена в ръцете на художника Стоян Атанасов от Kontur Creative. 

През 1996 г. Джоана Рейкоф е млада и неопитна асистентка в голяма литературна агенция в Ню Йорк. Там тя има възможността да работи за гениалния ексцентрик Джеръм Селинджър, който отдавна се е изолирал от външния свят и отказва да публикува нови творби.

Първоначалният досег на Джоана до прословутия писател са писмата, които получава от почитателите му. От нея се иска само да изпраща все същия циркулярен отговор, че Селинджър не желае никаква кореспонденция да достига до него. Но това се оказва по-трудно, отколкото изглежда.

„Разказваха ми – тоест на Селинджър – неща, които със сигурност знаех, че не са разказвали другиму. Как можех непрестанно да им отговарям по възможно най-безличния начин? Нима можех просто да ги изоставя?“

Джоана е инструктирана в никакъв случай да не търси контакт с писателя, но каква е изненадата й, когато един ден вдига телефона и отсреща се оказва самият Джери. Тези случайни разговори и любимото му „нека те попитам нещо“ разкриват една особена страна от човешкия образ на литературния идол. Дали след повече от 40 години затишие Селинджър ще издаде нова книга? Джоана се оказва в епицентъра на събитията.

В своята една година със Селинджър Рейкоф постепенно се поддава на култа към писателя. В романа тя се позовава на реалните си преживявания в именитата агенция, застинала във времето, когато най-популярният ѝ жив клиент е бил в апогея си. Книгата е особено желание за почит, както към Селинджър, така и към онази различна епоха в литературата преди дигитализацията и глобализацията на XXI век. Време, в което легендите са живи.

Романът има множество награди, сред които за най-добра книга на 2014-а на „Гардиан“ и е сред финалистите за наградата за най-добри мемоари на популярния литературен сайт Goodreads.

През 2020-а историята на Рейкоф беше пресътворена във филм в канадско-ирландската лента със същото име – My Salinger Year, с участието на Маргарет Куоли („Имало едно време в Холивуд“) и Сигорни Уивър.

„Въздействащ мемоар за съзряването. Рейкоф мъдро и ловко преплита историята си за Селинджър в по-широк, по-универсален разказ за търсенето на път и житейските избори по време на ключовата преходна година между младостта и зрялата възраст.“ – „Вашингтон поуст“

Notorious B.I.G., снимка: Michael Lavine

Christopher Wallace, aka The Notorious B.I.G., заслужил сценичното си име, остави наследство, което все още е значителна част от хип-хоп индустрията след смъртта му.

Днес, понеделник, 1 март, Netflix пускат Biggie: I Got A Story To Tell, нов документален филм, който отдава почит на живота му с изключителни кадри и задълбочени интервюта със семейството и близките му приятели.

Rhino ще се присъединят към този празник с нова дигитална колекция, която откроява отличителни мелодии и лирично разказване на истории, които помогнаха за възхода на Biggie като хип-хоп икона.

Налични сега за теглене и стрийминг, 14-те парчета у нас са налични чрез Орфей Мюзик/ Rhino и включват номинирани за награди Grammy® хитове като “Big Poppa”, “Hypnotize” и “Mo Money Mo Problems.”

По време на кратката си, но влиятелна кариера, Biggie вдъхнови легиони фенове по света, докато печелеше възторжени одобрения с двата си студийни албума Ready to Die (1994) и Life After Death (1997), които са съответно шест пъти платинено и диамантено сертифицирани. Тези албуми го издигнаха до хип-хоп знаменитост с парчета като  “Juicy”, “Gimme The Loot” и “I Got A Story To Tell”, всички от които присъстват в документалния филм.

Също така колекцията съдържа музика, която не е включена в документалната продукция, както и избрани песни от посмъртните албуми след убийството на Biggie през 1997, като “Notorious B.I.G.” и “Dead Wrong” от Born Again (1999) и “Nasty Girl” от Duets: The Final Chapter (2005).

Правен в колаборация с близките на Biggie, Biggie: I Got A Story To Tell е лично представяне на мъж, чиито бърз възход и трагичен край са в центъра на рап съсловието за повече от двадесет години.

Режисиран от Emmett Malloy, този интимен документален филм съдържа редки записи, заснети от най-добрия му приятел Damion “D-Roc” Butler и нови интервюта с най-близките му приятели и семейство, разкриващи страна на Christopher Wallace, която досега светът не е виждал.

Филмът съдържа интервюта с Voletta Wallace, майката на The Notorious B.I.G. и “Diddy” Combs, който е и изпълнителен продуцент на филма.

Wallace казва: “Това ще е първият документален филм, който ще се фокусира върху преживяванията в живота на сина ми и изкуството на музиката му, отколкото върху обстоятелствата около смъртта му. Ще е отпразнуване на това, което беше той и откъде идваше. Ще се покаже вида разказване на истории, който Christopher харесваше. Той би искал да бъде запомнен така“.

Biggie: I Got A Story To Tell е продуциран от David Koh, Wayne Barrow, William Green, Aaron L. Ginsburg, Terry Leonard, Daniel Pappas, с изпълнителни продуценти Sean Combs, Voletta Wallace, Mark Pitts, Stanley Buchthal и Emmett и Brendan Malloy.