Открийте ни и в

Интервю

Матю Куик: „Добрият късмет на момента“, филмите, синхроничността и съдбата

MIKA

публикувано

на

Матю Куик: „Добрият късмет на момента“, филмите, синхроничността и съдбата 26

 

Матю Куик е автор на седем изключително успешни романа, заедно с „Наръчник на оптимиста“, чиято екранизация беше номинирана за 11 награди Оскар. Вече по българските книжарници е „Добрият късмет на момента“ – очарователно налудничава, жизнеутвърждаваща история за един мъж на средна възраст в търсене на отговори на може би твърде големи въпроси.

Кое ви подтикна да пишете за герои с психически проблеми?

Пиша за хора, които виждат света по своеобразен, привидно прост, мъдър и често весел начин. По традиция хората на изкуството – стряскащо голям брой са били или са част от общността на хората с психически проблеми – са стояли на ръба на обществото и са го наблюдавали от различна, даваща им предимство гледна точка. Те виждат и предават онова, което повечето не могат. В юношеството си се борех с тревожността и депресията. По онова време нямах представа какво представляват тези състояния; чувствах се не на място и толкова. Депресията и тревожността обаче ме направиха различен, дадоха ми особена гледна точка и в крайна сметка ме доведоха до белия лист и ме задържаха над него. Това, че съм различен, ми даде глас и ме направи писател. Много от моите образи водят лични битки, които им позволяват да кажат нещо, което на никой друг не би хрумнало – често така наречените „нормални“ хора не съумяват да го направят.

Защо Ричард Гиър?

Преди години получих писмо от организацията „Свободен Тибет“, подписано от Ричард Гиър. Помня, че се прибрах у дома и жена ми се пошегува: „Имаш писмо от истинска звезда!“ Това беше по времето, когато все още нямах досег със славата и мисълта, че известен човек ми е писал – колкото и глупаво да звучи – ме развълнува. Веднага разбрах, че става дума за писмо, което е дело на машина, че главният актьор от „Хубава жена“ не е докосвал хартията в ръцете ми. И въпреки това изпитах вълнение. Позачудих се дали има хора, които ще си помислят, че Ричард Гиър наистина им е пратил писмо. Хора, които от самото начало ще се престорят, че той им е писал. Удивих се на силата на известността и споменът си остана. Когато започнах да пиша „Добрият късмет на момента“, започнах да проучвам живота на Ричард Гиър и неговия светоглед. В много отношения той беше идеалният наставник за Бартолъмю. Синхроничност? Много пъти съм се почесвал по главата.

[media-credit id=1 align=”aligncenter” width=”640″]Добрият късмет на момента[/media-credit]

С какво един епистоларен роман е различен от традиционната форма на романа?

От ранните години на юношеството си имам приятели, с които си пиша, написал съм им безкрайни писма с епично съдържание, така че в този жанр съм в свои води. Четенето на писмо, адресирано до другиго въвлича човек във вълнуващ, чужд интимен свят. При тази своего рода емоционална порнография, въображението ми бе завладяно от възможността да изследвам как един човек представя себе си пред друг в рамките на личното общуване с писма. Ние не съпреживяваме начина, по който Бартолъмю Нийл се представя пред света, ами начина, по който той се представя пред въображаемия Ричард Гиър. Има две различни действителности. Толкова е хубаво, че почти се равнява на достъп до личните молитви.

Всичките ви книги са получили възможност да бъдат филмирани: имате ли го предвид, когато пишете?

Вече приключвах с магистърската си степен, когато гледах „Мис Слънчице“ в киното, какво преживяване само! Бях изчел купища умни книги по литература с главно Л и се мъчех да убедя себе си, че ще спечеля Нобелова награда като човекът, когото изучавах (и от когото бях обсебен) по онова време: Гао Синцзиен. И тайно работех по „Наръчник на оптимиста“, притеснен, че е твърде комерсиална, колкото и налудничаво да ви се струва сега. Четенето на „Планината на душата“ беше като пренасяне в друг свят, но това, че гледах „Мис Слънчице“ вероятно беше по-важно от гледна точка на кариерата. Стигнах до прозрение от рода: „Кю, обичаш странни филми за чудаци; такива истории те правят най-щастлив; пиши за тях и хич не се притеснявай.“ Така и стана. Повече не съм се чудил дали да пиша странни истории за чудаци. След няколко години щях да съм на връчването на Оскарите. По-скоро бих повярвал, че ще ида на Марс. Когато Дейтън и Фарис – съпрузите, които създадоха  „Мис Слънчице“ – бяха избрани да режисират „Добрият късмет на момента“, онова откровение от студентските времена, сполетяло ме в киното, доби страшно важен смисъл. Синхроничност? Сега, като поглеждам назад, ми харесва да мисля, че кариерата ми тръгна нагоре, когато престанах да се опитвам да бъда какъвто не съм, и започнах да пиша онова, за което чувствах, че съм призван. Никога не съм си казвал: „Я да напишеш книга, която да направят на филм“, по-скоро си казвам: „Разкажи историите в теб, които ти трябва да разкажеш; дай най-истинската част от себе си на света и може би ще се случат хубави неща“.

Понякога случва ли се да имате предвид хора, които познавате, докато обрисувате героите си?

Съзнателно – никога. Подсъзнателно… отговорен ли съм за действията, продиктувани от подсъзнанието?

Каква е ролята на хумора, докато пишете?

Хуморът ме задържа на тази планета. Като човек, който си има работа с депресията и тревогата, научих, че смехът е толкова жизненоважен, колкото са кислородът, сънят, уискито, историите, любовта и дългите разходки с жена ми. Чувал съм да казват, че няма по-тъжни хора от най-добрите комици и може би е така, защото те ценят добрия смях повече от онези, които не изпитват такава голяма тъга. Ако не редувам плач със смях докато пиша, не бих завършил книгата.

Къде чухте за синхроничността?

За пръв път чух думата „синхроничност“ по радиото: Стинг пееше с „Полис“. Бях дете и нямах представа какво означава думата. Много по-късно попаднах на работата на Юнг, вероятно когато съм започнал да чета Джоузеф Кемпбъл. Не съм специалист по Юнг, нито по синхроничността, но съм изцяло омаян от идеята. Докато пишех „Добрият късмет на момента“, се случиха много съвпадения, които разбира се засилиха личния елемент в романа ми.

Вярвате ли в съдбата?

Докато преподавах за Едип цар на учениците в гимназията, надграждах конфликта с едно ниво и питах: „Има ли значение дали вярваме в съдбата?“ Никой не иска да е като Едип. Когато двамата с Алиша стояхме на червения килим заедно с големите звезди в един миг осъзнах, че на мен ми е невъзможно да отговоря на следния въпрос: „Как по дяволите се озовах тук?“ Надали някога ще мога да му дам обективен отговор. Нося тежък религиозен товар от младостта си, сигурен съм, че читателите са го забелязали. Може би има своята дхарма. Може би всеки вибрира на определена честота. Майка ми казваше, че „изпълнявам своята цел“. Не знам. Но „Добрият късмет“ несъмнено е опит да разкрия загадките на непознаваемото. И може би всички хора правим точно това – разкриваме загадките.

Какво могат да научат хората от неподражаемата гледна точка на вашия разказвач?

Читателят има много лично и близко отношение с един роман и се опасявам, че започна ли да говоря какво се надявам да научи той от него, ще унищожа загадъчността и забавлението на четенето. Ще го ограбя. А и трябва да спомена, че все така най-различните читателски реакции продължават да ме изненадват приятно, всички те като цяло осветляват работата ми. Често казвам, че всъщност научавам за какво се говори в книгите ми едва когато биват публикувани и бъдат премислени от читателите. Работата ми като писател на художествена литература е да създавам история и да я изпращам на света. Читателите дават своите отзиви, докато пиша следващата книга. Като бивш учител настоявам, че ученето е важно, но в никакъв случай не искам книгите ми да бъдат поучаващи.

Наскоро публикувахте роман за младежи; какво е да пишете едновременно и за младежи, и за възрастни читатели?

Правя онова, което правя независимо от начина, по който индустрията категоризира романите ми. Схващането за това какво трябва да представлява литературата за младежи е объркано и много от книгите, предназначени за тях, съсипват жанра. Единствената разлика между книгите за младежи и тези за възрастни е възрастта на героите. Към всичко останало съм подходил както винаги. Онова, което обичам в младите читатели, е, че те имат по-малко багаж, формиран от четенето и не са склонни да се превземат. Ако нещо им хареса, те го харесват независимо от мнението на всички останали и смело и на висок глас обявяват предпочитанията си. Много възрастни също са успели да запазят тази прекрасна черта. Те са от хората, които обичам. Обичайте онова, което обичате. Бъдете себе си. Това може да е най-трудното, но винаги е най-доброто.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Реклама https://www.facebook.com/events/448503252871986

Култура

BECA|Before Creating Academy представя Александър Карчински

MIKA

публикувано

на

от

BECA|Before Creating Academy представя Александър Карчински 27

Александър Карчински, снимка: Мартин Попов

BECA | Before Creating Academy е първият реализиран проект за частна академия по фотография у нас, който си партнира със световноизвестния факултет EFTI – Centro Internacional de Fotografia y Cine в Мадрид. Колаборацията ще даде възможност на курсистите да се запознаят с някои от най-популярните и знаменити преподаватели, които ще се присъединят като гост лектори на академията, а за един от курсистите BECA ще предостави стипендия за безплатно обучение във факултета в Мадрид.

Имаме удоволствието да ви срещнем с Александър Карчински, който е един от водещите лектори в академията в Модул “Сватбена фотография”.

Как се заснема любовта? Как се улавя невидимото?

Заснема се, когато си изградил свое собствено разбиране за това какво представлява любовта, когато си изградил неин образ вътре в себе си. И с помощта на хората, които снимам, изграждаме едно съвместно представяне на това какво е тяхната любов, пречупено през моите разбирания и усещания за нея. Но, за да се бъде всичко това визуално издържано, е нужно фотографските средства да са се превърнали във втора природа. Да боравиш с камерата, със светлината и с композицията става подсъзанателно, като някаква игра. На първо място при мен е това да усещам, да разбера, да осъзная това, което се случва пред очите ми докато фотографирам… и после да се опитам да го снимам и покажа по този начин, по който съм усетил тяхната връзка, както и заобикалящата ги атмосфера в момента на фотографиране. Вероятно всичко това звучи претенциозно и поетично и сложно. И ако ме наблюдава някой отстрани докато фотографирам, може и да не остане с такива впечатления. Може да си каже “Това е поредният сватбен фотограф”. Но аз наистина така тълкувам заснемането на любов.

А как се улавя невидимото? Любовта не е невидима… доста добре се вижда даже. И когато станем свидетели на изразяването на любов между двама, ставаме свидетели на едно чудо… и това ни прави силно впечатление. Въпросът е можем ли да успеем да я фотографираме. Понякога трудно успявам да извадя любовта наяве между двама човека, за да я покажа чрез кадри. Невинаги ми се получава.

BECA|Before Creating Academy представя Александър Карчински 28

снимка: Александър Карчински

Как се правят изобщо първи крачки в заснемането на сватбена фотография? 

Повечето начинаещи сватбени фотографи навлизат в сватбената фотография без да се замислят върху това какво представлява любовта, какво е значението на сватбата, а просто се стремят да покажат “ефектни” снимки. И това е напълно нормално… всеки трябва да почне своя фотографски път от някъде. Има и доста младоженци, които не се вълнуват от фотографията като изкуство и просто искат да имат стандартни снимки за спомен, което също е напълно ок. В единия край на спектъра, има много младоженци, които нямат очаквания, че ще получат фотографски шедьоври, фотографията не им е приоритет и си наемат фотограф просто защото така е прието. И в това няма нищо лошо. В другия край на спектъра са хората, които искат тяхната сватба да е отразена по артистичен начин от определен фотограф, чийто стил харесват и биха искали да се видят през неговите очи и в неговото творчество. И остава една доста голяма група от хора, които са някъде помежду тия два края на спектъра.

Имаш ли свои, лични правила, които следваш, като сватбен фотограф? 

Имам, да. Ако се замисля, сигурно мога да създам един доста дълъг списък. Но едно е основното правило… държа да се уверя, че хората, които снимам, са ме избрали защото наистина харесват моята работа. И са хора, които се вълнуват от артистичното, от авторското. А не просто, защото отнякъде са чули за мен или някой ме е препоръчал.

Как се промениха стиловете в сватбената фотография през годините? 

Сватбената фотография търпи изключително бурно развитие последните деситилетия. Причините за това са страшно много. Масовото навлизане на цифровите апарати преди около 18 години, ниският праг от технически знания, за да се фотографира, поевтинияването на техниката, изобилието от конкуренция сред сватбените фотографи, достъпът до портфолиата на световно известни сватбени фотографи, честосрещани обучения за сватбена фотография в интернет, както и курсове на живо, семинари за сватбени фотография, където може да се обменя опит.

BECA|Before Creating Academy представя Александър Карчински 29

снимка: Александър Карчински

Смяташ ли, че има някакво пренасищане?

Да. Смятам, че стигнахме един етап на пренасищане от сватбена фотография. Хората като че ли вече взеха да се изморяват да гледат сватбени снимки във фейсбук. Преди 5-6 години като че ли имаше някакъв пик и беше модерно и актуално да имаш “разчупени” снимки от сватбата… сега вече доста трудно можеш да задържиш вниманието на аудиторията със снимки, на които има сватбена рокля. Сега в някаква степен е актуално сватбените снимки в световен мащаб да са с ефектна светлина или композиция или поза. Да изглежда бляскаво и луксозно. Като холивудска продукция. Мисля, че ще става все по трудно да останеш в този бизнес на сватбената фотография и вероятно доста колеги ще се пренасочат към някое друго поприще.

А ти? Коя е сватбената фотография, която теб те вълнува? 

Сватбената фотография, която ме вълнува мен е сватбената документалистика. Това е когато, кадрите от една сватба успяват да пресъздадат усещането, атомосферата, духа на една сватба показано през погледа на фотографа. Сигурно и това може да се нарече течение или мода в сватбената фотография… бъдещето ще покаже.

Какво искаш ти да заснемаш? Какво ти търсиш да застане пред обектива ти?

Искам да снимам неща, които ме докосват и вълнуват като човек, да ме карат да чувствам. Искам да показвам фотоистории по такъв начин, който да отключи някакъв спомен, сън или чувство в зрителя и той да се индетифицира на някакво подсъзантелно ниво с това, което вижда. И в същото време да има известна доза абстрактност в кадрите, която да дава свободата на всеки зрител да направи фотографията, която гледа…. Лична/собствена по някакъв начин. Когато една фотография или фотоистория е прекално буквална или предсказуема, тогава зрителят остава безучастен. Фотографията, за да е истинска и дълбока, трябва да задава въпроси, да кара зрителя да се замисли над отговорите на тези въпроси (които могат да бъдат различни за всеки зрител). Това със сватбената фотография е доста трудно, защото сюжетът в една сватбена фотоистория почти винаги е един и същ и реално отговорът на всеки един въпрос, който може да си зададе един зрител е “сватба”.

С какво те спечели фотографията? Как се намерихте? 

Като малък ми харесваха часовете по рисуване и прерисувах доста добре. Но не продължих да се занимавам. В университета избрах компютърна специалност единствено заради това, че изглеждаше перспективно. Фотографията ми пасна като един микс между артистичност и техничарство. В последствие имах късмета, че близки мои приятели от детството работеха като фотожурналисти и те създадоха една среда, която ми позволи да се развивам като фотограф.

BECA|Before Creating Academy представя Александър Карчински 30

снимка: Александър Карчински

Кое е важно за теб да виждат хората в твоите кадри? 

Бих искал да виждат, нещо от себе си в кадрите. Да им проговаря подсъзнателно. Да ги кара да усещат и да се взират продължително.

Като лектор на BECA | Before Creating Academy, кои са ценностите, с които ти строиш твоя модел на обучение? 

Доста са и различни като аспекти. На първо място в тези ценности е стремежа към показване на истината (по начина, по който я усеща автора). На второ е това да е смислена фотография, фотография със замисъл. Също така обръщаме внимание на етиката в самия процес на заснемане и представяне на фотографията. Друг важен аспект е разпознаване на символиката в жестове, състояния, изражения, детайли и тяхното тълкуване в контекста на създаването и построяването на фотоистория. Друга ценна тема и едно от най-големите предизвикателства в сватбената фотография е намирането на баланс между създаването на добра артистична фотография и задоволяването на желанията на клиентите. Практиката, анализът и дискутирането на кадри, даването на “домашни”  също са ключови и изключително ценни за да има качествен напредък в работата на всеки един от курсистите.

Най-добрият съвет, който би дал за човек, който прохожда в тази професия? 

Най-добрият съвет, който мога да дам е да не се вторачват единствено в сватбената фотография, а да се поинтересуват за света на фотографията извън сватбената. История на фотографията може да е подейства изключително обогатяващо и да даде сериозно отражение в развитието и работата на всеки начинаещ фотограф. Също така да се проучват и следят известни съвременни фотографи. И един втори съвет… да търсят критика за своята работа (и внимателно да избират, тези които да критикуват работата им).

Повече информация, относно BECA | Before Creating Academy, можете да откриете на сайта на академията, както и в комуникационните канали като Facebook и Instagram.

Продължете понататък

Интервю

Виктория Терзийска – Величкова: „Смятам, че нашите медици са изключителни професионалисти“ 

MIKA

публикувано

на

от

Виктория Терзийска – Величкова: „Смятам, че нашите медици са изключителни професионалисти“  31

снимка :ПР

Какво е да дадеш нов живот след 40-годишна възраст и забравя ли се така вълнуващият за всички бъдещи майки момент – раждането на детето?  За предизвикателствата и неотменимата лекарска подкрепа по време на бременността, за мястото на родителя във всеки нов момент, в който малчуганите измислят поредната лудория, отглеждането и възпитаването на деца по време на пандемията от COVID-19, разказа харизматичната вокалистка на група „Мастило” Виктория Терзийска – Величкова, звезден гост във второто есенно онлайн издание на „Форум бременност и детско здраве”, организиран от здравния сайт Puls.bg, което се проведе на 31 октомври.

В специално интервю лъчезарната и горда майка на две прекрасни момичета Виктория сподели, че втората й бременност е преминала тежко, но благодарение на професионализма на лекарския екип и неотлъчната помощ на нейните близки, неприятностите от този период вече са се превърнали само в лош спомен.

„Имах много тежка втора бременност, тъй като София ми затисна една артерия на крака и целият ми крак беше синьо-черен. Сутрин и вечер съпругът ми ми биеше инжекции за разреждане на кръвта, за да не направя някой тромб. Непрекъснато ми взимаха кръв, непрекъснато нещо ми правиха. За разлика от първата бременност, която ми мина като песен, втората ми беше много трудна, но пък го преживях. Сега имам две страхотни дъщери и всичко остана в миналото“, разказа пред водещата и главен редактор на Puls.bg Румяна Тасева Вики.

Раждането на дете е изключително съдбоносен момент за всяка жена – магия, която изведнъж променя целия ти светоглед. Лъчезарната певица има радостта да преживее вълшебството не един, а два пъти като и до днес помни всеки един детайл. И двете си дъщери ражда секцио, тъй като по време на първата си бременност с Маргарита, това се налага, поради установяване на ниска плацента. За появата на бял свят на малката София лекарите също избират този вариант, заради специфичната ситуация и високия диоптър на Виктория.

„При мен нормалното раждане не беше възможно нито един от пътите. Маргарита реши да се появи през нощта, когато ние си бяхме съвсем лежерни във вкъщи. Вдигнахме цялата болница на крак и естествено моя лекар. София си беше съвсем планирана“ споделя Виктория, която на 7 август 2019 година посреща в прегръдките си и София.

Децата си избира да роди на родна земя, а за медиците, работещите в сектора на майчиното и детското здравеопазване, е категорична: „Мисля, че са изключителни професионалисти“. Извършва стандартните предродилни консултации както в България, така и в чужбина, където получава възможността да наблюдава тяхната работа.

„Смятам, че нашите лекари са изключително големи професионалисти, много се раздават за това в света да се появи едно здраво бебе. Смятам, че дават всичко от себе си, имайки предвид условията, при които работят“, допълни тя. 

Певицата отправи своите благодарности към лекарите, които ежедневно се грижат за здравето на хората: „Наистина, благодарим Ви мили хора, за това, че се грижите толкова добре за нас. И тук не говоря само за лекарите, говоря и за всички акушерки, за всички сестри, които отделят толкова много внимание на майките“.  

Отглеждането на две малки деца едновременно според Виктория може да бъде описано като непрестанно забавно приключение. „Винаги се случват ситуации, за които никога не си подготвен и реагираш на момента. В момента се опитвам физически да ги опазя и да са здрави. Всичко останало някак си ще го моделираме малко по-нататък. Когато децата са малки, гледам да не ги ограничавам, да не им поставям много граници, да няма много НЕ-та. Затова и вкъщи е непрестанен купон“, разказа тя. А основните ценности, на които ги учи, са спокойствие и доброта, с която да се отнасят към останалите, защото ще им се върне многократно.

Ученето е непрестанен процес, благодарение на който малки, големи и още по-големи стават по-добри и придобиват полезни знания, които по-късно превръщат в част от своя житейски опит. На въпросът „Научи ли нещо ново от децата си?“, певицата отговаря: „Да. Научих се да бъда много търпелива. Преди не бях такава категорично.  Научих се да поставям себе си на последно място и научих, че колкото и клиширано да звучи, трябва да грабиш от момента сега, защото той няма да се повтори повече“. 

Преди време вокалистката на група „Мастило“ създаде и „Маргаритка“ – проект за децата! „Създадох го с идеята да има готино и качествено музикално съдържание за най-малките. Преди да се появи „Маргаритка“ такова нямаше. Създадохме и наши собствени песни, които са авторски, посветени на полезните навици и всъщност благодарение на тези песнички, благодарение на нашите герои Биби, Мими, Маргаритка и Бухалчо, децата се научават малко по-лесно, а не чрез едно непрестанно дуднене, да си мият ръцете, да си мият зъбите, да ходят с желание на детска градина, да уважават по-възрастните хора, да казват извинявай и благодаря“, разказва Виктория.

Друга инициатива е „Приказки без край“, която е насочена към подобряването на болничния престой на децата и по-бързото им възстановяване с помощта на мобилни библиотеки с книжки за всяка възраст и специално обучени аниматори. Тя помага на децата, които са в болници, да се почувстват малко по-добре, като при тях отидат любимите им приказни герои, като се съберат всички деца в болничното заведение и започнат да рисуват, да пеят песни, да си разказват приказки и всъщност да се отделят за малко от всички манипулации, които им правят“.

За финал, водещата и главен редактор на Puls.bg Румяна Тасева попита Вики какво мисли за COVID-19 реалността и влиянието й върху детската психика. „Истината е, че COVID-19 реалността някак си като един похлупак дойде върху децата. Аз смятам, че децата са доста по-адаптивни от нас. Моите деца едва ли осъзнават какво се случва. Малката се роди в COVID-19 годината, но Маргарита вече много ясно знае, че трябва да се пазим. Искрено ги съжалявам, защото на тяхната възраст ние сме си правили какво ли не, а сега те не могат да правят всичко, което им се иска. 

Не могат да отидат на някой детски кът, защото той е затворен. Не могат да се събират с техни близки приятели, заради дистанцията, която трябва да пазят и това според мен ги обърква. Не знам какви хора ще станат. Може би малко по-егоистични и насочени към себе си, което не бих искала да се случва“, категорична е певицата.

Цялото интервю може да гледате ТУК.

„Форум бременност и детско здраве“ се провежда с генералното партньорство на Sensibel Nachtkerzen, Babe Laboratorios, KIN Laboratorios и с подкрепата на Dr. Theiss и Select Asset Management

Медийни партньори са Bulgaria ON AIR, Dnes.bg, Az-jenata, Az-deteto, Tialoto.bg, Новите родители, Mamamia.bg, Bebok.eu, Дневникът на мама и татко, Жената днес, Grazia Online и София играе/Sofia plays.

 

Продължете понататък
Сборникът с разкази „Хора“ от Катерина Хапсали вече в наличност 32
Културапреди 22 часа

Сборникът с разкази „Хора“ от Катерина Хапсали вече в наличност

Одри Тоту е звездата – този петък по FilmBox Extra 33
Кинопреди 24 часа

Одри Тоту е звездата – този петък по FilmBox Extra

Royal Blood разкриха ‘Boilermaker’ 34
Музикапреди 24 часа

Royal Blood разкриха ‘Boilermaker’

Композиторът Петър Дундаков с мащабен музикален проект 35
Музикапреди един ден

Композиторът Петър Дундаков с мащабен музикален проект

"Wasteland" - млади художници представят загадъчни персонажи в галери УниАрт на НБУ 36
Културапреди един ден

“Wasteland” – млади художници представят загадъчни персонажи в галери УниАрт на НБУ

„Най-странните предмети“ по Viasat History - поглед към живота и умовете на нашите предци 37
Събитияпреди един ден

„Най-странните предмети“ по Viasat History – поглед към живота и умовете на нашите предци

Една жена минава през ада, за да спаси децата си в „Когато Луната снизхожда“ от Надя Хашими 38
Културапреди един ден

Една жена минава през ада, за да спаси децата си в „Когато Луната снизхожда“ от Надя Хашими

Тревожни данни за организацията на болничния престой при майките, родили преждевременно 39
Обществопреди един ден

Тревожни данни за организацията на болничния престой при майките, родили преждевременно

СОНИК СТАРТ засади над 200 дръвчета в Седмицата на гората  40
Събитияпреди един ден

СОНИК СТАРТ засади над 200 дръвчета в Седмицата на гората 

TRIGAIDA представя новото мултижанрово съкровище на музикалния пазар – албумът ELATE 41
Музикапреди един ден

TRIGAIDA представя новото мултижанрово съкровище на музикалния пазар – албумът ELATE

Излезе „Лес тъмен“ от Никол Краус, определен от критиката като блестящо постижение 42
Културапреди 1 седмица

Излезе „Лес тъмен“ от Никол Краус, определен от критиката като блестящо постижение

Нова книга изд. ЕРА - "Сапфиреният залив" от Холи Мартин 43
Културапреди 1 седмица

Нова книга изд. ЕРА – “Сапфиреният залив” от Холи Мартин

Скандал, който свали правителство 44
Кинопреди 1 седмица

Скандал, който свали правителство

„Тити рисува букви“, втора част на първата книга-помагало за деца с дислексия 45
Културапреди 1 седмица

„Тити рисува букви“, втора част на първата книга-помагало за деца с дислексия

Популярни актьори се предизвикват със спортни постижения в подкрепа на българското образование 46
Lifestyleпреди 1 седмица

Популярни актьори се предизвикват със спортни постижения в подкрепа на българското образование

БГ родители създадоха рецепти за балансирано хранене за своите деца в инициативата на Нестле България 47
Lifestyleпреди 1 седмица

БГ родители създадоха рецепти за балансирано хранене за своите деца в инициативата на Нестле България

Премиери на „Случаят Пипилоти Мист“ и „Машините са кучки“ на Здрава Каменова и Гергана Димитрова 48
Обществопреди 1 седмица

Премиери на „Случаят Пипилоти Мист“ и „Машините са кучки“ на Здрава Каменова и Гергана Димитрова

CMTEN разкри "Music Box" 49
Премиерапреди 1 седмица

CMTEN разкри “Music Box”

„Добро момче. Умерено нежно” – пъстър калейдоскоп на живота в първите два романа на Галин Никифоров 50
Литературапреди 1 седмица

„Добро момче. Умерено нежно” – пъстър калейдоскоп на живота в първите два романа на Галин Никифоров

Премиерният японски сериал „Ангели в бяло“ - от 11 април по Bulgaria ON AIR 51
Телевизияпреди 1 седмица

Премиерният японски сериал „Ангели в бяло“ – от 11 април по Bulgaria ON AIR

Горещо