Открийте ни и в

Интервю

Матю Куик: „Добрият късмет на момента“, филмите, синхроничността и съдбата

MIKA

публикувано

на

 

Матю Куик е автор на седем изключително успешни романа, заедно с „Наръчник на оптимиста“, чиято екранизация беше номинирана за 11 награди Оскар. Вече по българските книжарници е „Добрият късмет на момента“ – очарователно налудничава, жизнеутвърждаваща история за един мъж на средна възраст в търсене на отговори на може би твърде големи въпроси.

Кое ви подтикна да пишете за герои с психически проблеми?

Пиша за хора, които виждат света по своеобразен, привидно прост, мъдър и често весел начин. По традиция хората на изкуството – стряскащо голям брой са били или са част от общността на хората с психически проблеми – са стояли на ръба на обществото и са го наблюдавали от различна, даваща им предимство гледна точка. Те виждат и предават онова, което повечето не могат. В юношеството си се борех с тревожността и депресията. По онова време нямах представа какво представляват тези състояния; чувствах се не на място и толкова. Депресията и тревожността обаче ме направиха различен, дадоха ми особена гледна точка и в крайна сметка ме доведоха до белия лист и ме задържаха над него. Това, че съм различен, ми даде глас и ме направи писател. Много от моите образи водят лични битки, които им позволяват да кажат нещо, което на никой друг не би хрумнало – често така наречените „нормални“ хора не съумяват да го направят.

Защо Ричард Гиър?

Преди години получих писмо от организацията „Свободен Тибет“, подписано от Ричард Гиър. Помня, че се прибрах у дома и жена ми се пошегува: „Имаш писмо от истинска звезда!“ Това беше по времето, когато все още нямах досег със славата и мисълта, че известен човек ми е писал – колкото и глупаво да звучи – ме развълнува. Веднага разбрах, че става дума за писмо, което е дело на машина, че главният актьор от „Хубава жена“ не е докосвал хартията в ръцете ми. И въпреки това изпитах вълнение. Позачудих се дали има хора, които ще си помислят, че Ричард Гиър наистина им е пратил писмо. Хора, които от самото начало ще се престорят, че той им е писал. Удивих се на силата на известността и споменът си остана. Когато започнах да пиша „Добрият късмет на момента“, започнах да проучвам живота на Ричард Гиър и неговия светоглед. В много отношения той беше идеалният наставник за Бартолъмю. Синхроничност? Много пъти съм се почесвал по главата.

[media-credit id=1 align=”aligncenter” width=”640″]Добрият късмет на момента[/media-credit]

С какво един епистоларен роман е различен от традиционната форма на романа?

От ранните години на юношеството си имам приятели, с които си пиша, написал съм им безкрайни писма с епично съдържание, така че в този жанр съм в свои води. Четенето на писмо, адресирано до другиго въвлича човек във вълнуващ, чужд интимен свят. При тази своего рода емоционална порнография, въображението ми бе завладяно от възможността да изследвам как един човек представя себе си пред друг в рамките на личното общуване с писма. Ние не съпреживяваме начина, по който Бартолъмю Нийл се представя пред света, ами начина, по който той се представя пред въображаемия Ричард Гиър. Има две различни действителности. Толкова е хубаво, че почти се равнява на достъп до личните молитви.

Всичките ви книги са получили възможност да бъдат филмирани: имате ли го предвид, когато пишете?

Вече приключвах с магистърската си степен, когато гледах „Мис Слънчице“ в киното, какво преживяване само! Бях изчел купища умни книги по литература с главно Л и се мъчех да убедя себе си, че ще спечеля Нобелова награда като човекът, когото изучавах (и от когото бях обсебен) по онова време: Гао Синцзиен. И тайно работех по „Наръчник на оптимиста“, притеснен, че е твърде комерсиална, колкото и налудничаво да ви се струва сега. Четенето на „Планината на душата“ беше като пренасяне в друг свят, но това, че гледах „Мис Слънчице“ вероятно беше по-важно от гледна точка на кариерата. Стигнах до прозрение от рода: „Кю, обичаш странни филми за чудаци; такива истории те правят най-щастлив; пиши за тях и хич не се притеснявай.“ Така и стана. Повече не съм се чудил дали да пиша странни истории за чудаци. След няколко години щях да съм на връчването на Оскарите. По-скоро бих повярвал, че ще ида на Марс. Когато Дейтън и Фарис – съпрузите, които създадоха  „Мис Слънчице“ – бяха избрани да режисират „Добрият късмет на момента“, онова откровение от студентските времена, сполетяло ме в киното, доби страшно важен смисъл. Синхроничност? Сега, като поглеждам назад, ми харесва да мисля, че кариерата ми тръгна нагоре, когато престанах да се опитвам да бъда какъвто не съм, и започнах да пиша онова, за което чувствах, че съм призван. Никога не съм си казвал: „Я да напишеш книга, която да направят на филм“, по-скоро си казвам: „Разкажи историите в теб, които ти трябва да разкажеш; дай най-истинската част от себе си на света и може би ще се случат хубави неща“.

Понякога случва ли се да имате предвид хора, които познавате, докато обрисувате героите си?

Съзнателно – никога. Подсъзнателно… отговорен ли съм за действията, продиктувани от подсъзнанието?

Каква е ролята на хумора, докато пишете?

Хуморът ме задържа на тази планета. Като човек, който си има работа с депресията и тревогата, научих, че смехът е толкова жизненоважен, колкото са кислородът, сънят, уискито, историите, любовта и дългите разходки с жена ми. Чувал съм да казват, че няма по-тъжни хора от най-добрите комици и може би е така, защото те ценят добрия смях повече от онези, които не изпитват такава голяма тъга. Ако не редувам плач със смях докато пиша, не бих завършил книгата.

Къде чухте за синхроничността?

За пръв път чух думата „синхроничност“ по радиото: Стинг пееше с „Полис“. Бях дете и нямах представа какво означава думата. Много по-късно попаднах на работата на Юнг, вероятно когато съм започнал да чета Джоузеф Кемпбъл. Не съм специалист по Юнг, нито по синхроничността, но съм изцяло омаян от идеята. Докато пишех „Добрият късмет на момента“, се случиха много съвпадения, които разбира се засилиха личния елемент в романа ми.

Вярвате ли в съдбата?

Докато преподавах за Едип цар на учениците в гимназията, надграждах конфликта с едно ниво и питах: „Има ли значение дали вярваме в съдбата?“ Никой не иска да е като Едип. Когато двамата с Алиша стояхме на червения килим заедно с големите звезди в един миг осъзнах, че на мен ми е невъзможно да отговоря на следния въпрос: „Как по дяволите се озовах тук?“ Надали някога ще мога да му дам обективен отговор. Нося тежък религиозен товар от младостта си, сигурен съм, че читателите са го забелязали. Може би има своята дхарма. Може би всеки вибрира на определена честота. Майка ми казваше, че „изпълнявам своята цел“. Не знам. Но „Добрият късмет“ несъмнено е опит да разкрия загадките на непознаваемото. И може би всички хора правим точно това – разкриваме загадките.

Какво могат да научат хората от неподражаемата гледна точка на вашия разказвач?

Читателят има много лично и близко отношение с един роман и се опасявам, че започна ли да говоря какво се надявам да научи той от него, ще унищожа загадъчността и забавлението на четенето. Ще го ограбя. А и трябва да спомена, че все така най-различните читателски реакции продължават да ме изненадват приятно, всички те като цяло осветляват работата ми. Често казвам, че всъщност научавам за какво се говори в книгите ми едва когато биват публикувани и бъдат премислени от читателите. Работата ми като писател на художествена литература е да създавам история и да я изпращам на света. Читателите дават своите отзиви, докато пиша следващата книга. Като бивш учител настоявам, че ученето е важно, но в никакъв случай не искам книгите ми да бъдат поучаващи.

Наскоро публикувахте роман за младежи; какво е да пишете едновременно и за младежи, и за възрастни читатели?

Правя онова, което правя независимо от начина, по който индустрията категоризира романите ми. Схващането за това какво трябва да представлява литературата за младежи е объркано и много от книгите, предназначени за тях, съсипват жанра. Единствената разлика между книгите за младежи и тези за възрастни е възрастта на героите. Към всичко останало съм подходил както винаги. Онова, което обичам в младите читатели, е, че те имат по-малко багаж, формиран от четенето и не са склонни да се превземат. Ако нещо им хареса, те го харесват независимо от мнението на всички останали и смело и на висок глас обявяват предпочитанията си. Много възрастни също са успели да запазят тази прекрасна черта. Те са от хората, които обичам. Обичайте онова, което обичате. Бъдете себе си. Това може да е най-трудното, но винаги е най-доброто.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Реклама BECA

Интервю

Виктория Терзийска – Величкова: „Смятам, че нашите медици са изключителни професионалисти“ 

MIKA

публикувано

на

от

снимка :ПР

Какво е да дадеш нов живот след 40-годишна възраст и забравя ли се така вълнуващият за всички бъдещи майки момент – раждането на детето?  За предизвикателствата и неотменимата лекарска подкрепа по време на бременността, за мястото на родителя във всеки нов момент, в който малчуганите измислят поредната лудория, отглеждането и възпитаването на деца по време на пандемията от COVID-19, разказа харизматичната вокалистка на група „Мастило” Виктория Терзийска – Величкова, звезден гост във второто есенно онлайн издание на „Форум бременност и детско здраве”, организиран от здравния сайт Puls.bg, което се проведе на 31 октомври.

В специално интервю лъчезарната и горда майка на две прекрасни момичета Виктория сподели, че втората й бременност е преминала тежко, но благодарение на професионализма на лекарския екип и неотлъчната помощ на нейните близки, неприятностите от този период вече са се превърнали само в лош спомен.

„Имах много тежка втора бременност, тъй като София ми затисна една артерия на крака и целият ми крак беше синьо-черен. Сутрин и вечер съпругът ми ми биеше инжекции за разреждане на кръвта, за да не направя някой тромб. Непрекъснато ми взимаха кръв, непрекъснато нещо ми правиха. За разлика от първата бременност, която ми мина като песен, втората ми беше много трудна, но пък го преживях. Сега имам две страхотни дъщери и всичко остана в миналото“, разказа пред водещата и главен редактор на Puls.bg Румяна Тасева Вики.

Раждането на дете е изключително съдбоносен момент за всяка жена – магия, която изведнъж променя целия ти светоглед. Лъчезарната певица има радостта да преживее вълшебството не един, а два пъти като и до днес помни всеки един детайл. И двете си дъщери ражда секцио, тъй като по време на първата си бременност с Маргарита, това се налага, поради установяване на ниска плацента. За появата на бял свят на малката София лекарите също избират този вариант, заради специфичната ситуация и високия диоптър на Виктория.

„При мен нормалното раждане не беше възможно нито един от пътите. Маргарита реши да се появи през нощта, когато ние си бяхме съвсем лежерни във вкъщи. Вдигнахме цялата болница на крак и естествено моя лекар. София си беше съвсем планирана“ споделя Виктория, която на 7 август 2019 година посреща в прегръдките си и София.

Децата си избира да роди на родна земя, а за медиците, работещите в сектора на майчиното и детското здравеопазване, е категорична: „Мисля, че са изключителни професионалисти“. Извършва стандартните предродилни консултации както в България, така и в чужбина, където получава възможността да наблюдава тяхната работа.

„Смятам, че нашите лекари са изключително големи професионалисти, много се раздават за това в света да се появи едно здраво бебе. Смятам, че дават всичко от себе си, имайки предвид условията, при които работят“, допълни тя. 

Певицата отправи своите благодарности към лекарите, които ежедневно се грижат за здравето на хората: „Наистина, благодарим Ви мили хора, за това, че се грижите толкова добре за нас. И тук не говоря само за лекарите, говоря и за всички акушерки, за всички сестри, които отделят толкова много внимание на майките“.  

Отглеждането на две малки деца едновременно според Виктория може да бъде описано като непрестанно забавно приключение. „Винаги се случват ситуации, за които никога не си подготвен и реагираш на момента. В момента се опитвам физически да ги опазя и да са здрави. Всичко останало някак си ще го моделираме малко по-нататък. Когато децата са малки, гледам да не ги ограничавам, да не им поставям много граници, да няма много НЕ-та. Затова и вкъщи е непрестанен купон“, разказа тя. А основните ценности, на които ги учи, са спокойствие и доброта, с която да се отнасят към останалите, защото ще им се върне многократно.

Ученето е непрестанен процес, благодарение на който малки, големи и още по-големи стават по-добри и придобиват полезни знания, които по-късно превръщат в част от своя житейски опит. На въпросът „Научи ли нещо ново от децата си?“, певицата отговаря: „Да. Научих се да бъда много търпелива. Преди не бях такава категорично.  Научих се да поставям себе си на последно място и научих, че колкото и клиширано да звучи, трябва да грабиш от момента сега, защото той няма да се повтори повече“. 

Преди време вокалистката на група „Мастило“ създаде и „Маргаритка“ – проект за децата! „Създадох го с идеята да има готино и качествено музикално съдържание за най-малките. Преди да се появи „Маргаритка“ такова нямаше. Създадохме и наши собствени песни, които са авторски, посветени на полезните навици и всъщност благодарение на тези песнички, благодарение на нашите герои Биби, Мими, Маргаритка и Бухалчо, децата се научават малко по-лесно, а не чрез едно непрестанно дуднене, да си мият ръцете, да си мият зъбите, да ходят с желание на детска градина, да уважават по-възрастните хора, да казват извинявай и благодаря“, разказва Виктория.

Друга инициатива е „Приказки без край“, която е насочена към подобряването на болничния престой на децата и по-бързото им възстановяване с помощта на мобилни библиотеки с книжки за всяка възраст и специално обучени аниматори. Тя помага на децата, които са в болници, да се почувстват малко по-добре, като при тях отидат любимите им приказни герои, като се съберат всички деца в болничното заведение и започнат да рисуват, да пеят песни, да си разказват приказки и всъщност да се отделят за малко от всички манипулации, които им правят“.

За финал, водещата и главен редактор на Puls.bg Румяна Тасева попита Вики какво мисли за COVID-19 реалността и влиянието й върху детската психика. „Истината е, че COVID-19 реалността някак си като един похлупак дойде върху децата. Аз смятам, че децата са доста по-адаптивни от нас. Моите деца едва ли осъзнават какво се случва. Малката се роди в COVID-19 годината, но Маргарита вече много ясно знае, че трябва да се пазим. Искрено ги съжалявам, защото на тяхната възраст ние сме си правили какво ли не, а сега те не могат да правят всичко, което им се иска. 

Не могат да отидат на някой детски кът, защото той е затворен. Не могат да се събират с техни близки приятели, заради дистанцията, която трябва да пазят и това според мен ги обърква. Не знам какви хора ще станат. Може би малко по-егоистични и насочени към себе си, което не бих искала да се случва“, категорична е певицата.

Цялото интервю може да гледате ТУК.

„Форум бременност и детско здраве“ се провежда с генералното партньорство на Sensibel Nachtkerzen, Babe Laboratorios, KIN Laboratorios и с подкрепата на Dr. Theiss и Select Asset Management

Медийни партньори са Bulgaria ON AIR, Dnes.bg, Az-jenata, Az-deteto, Tialoto.bg, Новите родители, Mamamia.bg, Bebok.eu, Дневникът на мама и татко, Жената днес, Grazia Online и София играе/Sofia plays.

 

Продължете понататък

Lifestyle

Георгий Розов: “Водещият курс в центровете SmartyKids е ментална аритметика”

MIKA

публикувано

на

от

снимка: ПР

Предлагаме ви едно интересно интервю с Георгий Розов, официален представител на международния бранд SmartyKids – детски образователни центрове, за България и ЕС, благодарение на който дейността на центровете стартира и у нас през 2017 г.

Дългата изолация на децата от училище заради Ковид 19 миналата пролет се отрази неблагоприятно върху обучението им. Онлайн уроците не успяха да заместят присъственото обучение и резултатите от проведените в началото на годината тестове са незадоволителни. Могат ли  вашите курсове могат да бъдат полезни на децата, за да наваксат по-лесно пропуснатото?

Курсовете ни развиват т.нар. висши психични функции – памет, мислене, възприятие, реч или казано накратко – разгръщат интелектуалния потенциал на детето. Със заниманията в курсовете ни по ментална аритметика, по бързо четене и финансова грамотност децата стават по-съсредоточени, по-организирани и най-вече – по-уверени в себе си, което е предпоставка за по-добро усвояване и на училищния материал. Така че – да. Въпреки че ние не поднасяме отново училищния материал на децата (това не е нашата роля), заниманията при нас водят до много по-добри резултати в училище и още повече до успешна самостоятелна работа на едно дете, на което примерно се налага да учи дистанционно. Нещо, което повечето родители преживяха през пролетта и което  вероятно ще ни се налага и в бъдеще.

Много родители вероятно ще ползват частни уроци, за да помогнат на децата си?

Децата ни днес са заобиколени от твърде много информация и уроците в училище са само една малка част от тази информация. Въпреки че обемът й никак не е малък. Много деца изпитват затруднения да извлекат най-важното или да усвоят основното от материала в училище. Затова и родителите търсят алтернатива, която да подпомогне децата в усвояването на училищния материал. Затова е важно родителите да проучват добре и да преценят кои и какви са най-подходящите допълнителни занимания за детето. По тази причина и в нашите центрове непрекъснато се организират демонстрационни уроци – на живо и онлайн, на които родителите и децата могат да преценят дали заниманията са подходящи и интересни за тях.

В центровете SmartyKids работим с деца на възраст от 4 до 14 години. Това е възрастта, в която децата се развиват най-бързо и в която придобиват навиците си за учене. Авторските ни методики са разработени така, че заедно с усвояването на знания и умения, децата да се и забавляват с увлекателните игрови сюжети в курсовете.

Какво представлява самата методика?

Водещият курс в центровете SmartyKids е ментална аритметика, в който заниманията са подходящи за деца на възраст от 4 до 12 години. Методиката е разработена от професионалисти специално за центровете SmartyKids и към момента работи успешно в над 350 центъра в 11 държави. В България мрежата от центрове SmartyKids включва 60 центъра в 36 града.

Методиката съдейства за хармонично развитие на децата с помощта на упражнения по смятане с древното китайско сметало „абакус“ и практика за по-бързо устно смятане.

Благодарение на това, че менталната аритметика задейства и развива и двете полукълба на мозъка, тя спомага да се подобри паметта (краткосрочна, дългосрочна и фотографска), да се формира логическо мислене и децата да се научат да се концентрират лесно. А абакусът помага на детето да подобри фината си моторика.

За да бъде обучението интересно за детето, преподавателите в центровете редуват интелектуалното натоварване с интерактивни занимания и подвижни игри. За целта класическата методика за бързо смятане с абакус включва геймификация – игрови и състезателен елемент към сериозната програма на обучение. Важен елемент за максимални успехи е и платформата Smarty Universe, която позволява децата да се упражняват извън центъра и да подобряват възможностите си.

Предлагаме също и курсове по бързо четене (за деца от 7 до 12 години) и по финансова грамотност (за деца от 8 до 14 години), също по наши авторски методики. Ползите от курсовете за децата – подобряват концентрацията и паметта, развиват аналитичното мислене, увеличават скоростта на възприемане на информация, развиват въображението, развиват т.нар. суперпамет, грамотността и много други. И да не забравяме, че упражненията по четене възпитават любов към четенето, а курсът по финансова грамотност учи децата как отговорно да боравят с финансови средства.

Споменахте китайско сметало. От къде идва методиката?

Първите „сметала“, предшествениците на днешния абакус, са изобретени векове преди Христа. Едни от най-разпространените видове сметала в древността са били китайското сметало суан-пан и японският соробан. Японският соробан не е изгубил своята популярност – и до днес се ползва в японските училища при най-малките ученици. Много други държави в Азия също прилагат заниманията с абакус и менталната аритметика като задължителен елемент в учебната програма на началните си училища.

Методиката на SmartyKids е базирана именно на такива занимания, като тя е разработена в Русия от екип от педагози и специалисти по ментална аритметика. След Русия мрежата от SmartyKids центрове постепенно се разраства, за да дойдe и в България през 2017 година. И не спираме да се развиваме – сътрудничим с водещите в световен мащаб организации на професионалистите и обучителите в областта на менталната аритметика, за да можем да предложим винаги на децата при нас най-съвременното и качествено обучение. Тази година сме избрани и за председател за България и Румъния на SAMA Global – международна асоциация по ментална аритметика, в която членуват 21 държави. Тази година нашите възпитаници ще участват и в престижната олимпиада на SAMA Global, състезавайки със стотици деца онлайн, съобразно обстановката в глобален мащаб.

Кои страни я прилагат успешно?

Нашата авторска методика в момента се прилага в 11 държави по света, в т.ч. Русия, Румъния, Германия, Кипър, Латвия, Швейцария, Испания, Казахстан, Беларус, Узбекистан и разбира се – в България.

Как може да бъде полезна за родителите?

Децата, упражняващи се с абакус и в ментално смятане, придобиват много по-широки умения от бързото смятане. Факт е, че децата в курсовете по ментална аритметика изпреварват връстниците си и могат да умножават често още на 6 години и делят скоро след това. Но това не е единственият резултат от тези занимания. Целта ни е цялостното хармонично развитие на децата и развиване на уменията им. По същият начин например стои въпросът и с методиката по бързо четене. Курсът не цели просто да научи децата да четат „на висока скорост“, а да четат с разбиране, да извличат най-важното от един текст, да запомнят лесно и бързо, и най-важното – да обичат книгите.

С нашите методики не целим просто да научим децата как да се справят с един или друг училищен предмет, а да развият собствените си умения за постигане на целите си в различни аспекти на живота пред тях.

Затова най-новият курс, който стартирахме тази година в България, е финансова грамотност за деца. Знаете колко доверчиви са децата към рекламите и промоциите например, или колко трудно може да се обясни на едно дете защо трябва да спестява. Ето на това ги учим в този курс – как да разбират ценността на парите и да мислят стратегически когато става въпрос за финанси и покупки.

A ако родителите имат въпроси към нас или биха искали да посетят наш демонстрационен урок – контактите на центровете ни са налични тук

Продължете понататък
Обществопреди 3 минути

Тони гостуват в „Музика, музика“ по БНТ 1

Обществопреди 9 минути

Българин спечели „Оскар” за военна история, негова книга в Amazon струва 579 долара

Кинопреди 41 минути

Документален филм за Ботев представя неизвестни факти за великия българин

Културапреди 3 часа

Как продължава най-скъпият германски сериал досега: Това виждаме в трети сезон на „Вавилон в Берлин“

Музикапреди 4 часа

Olivia Rodrigo постига рекорди с “drivers license”

Музикапреди 5 часа

Hayley Williams продължава редицата си от кавъри на песни

Обществопреди 5 часа

Димитрис Папайоану открива13-ото издание на международния фестивал за съвременен танц 

Обществопреди 19 часа

Започва работилница за Перловска и Владайска река

Lifestyleпреди един ден

Кампанията за медийна грамотност “Проект 48” започва месечни онлайн срещи с честен разговор за медиите

Музикапреди един ден

Виктория с три награди за най-добър онлайн концерт

Горещо