Открийте ни и в

Литература

“Машина за истории”- антология от наградени фантастични разкази в конкурса “Агоп Мелконян”

MIKA

публикувано

на

На 23 март от 18 ч. ще бъде представена книгата “Машина за истории” в Столична библиотека, Мраморно фоайе I етаж.

Програмистите на машината са от кръга на електронното списание „Сборище на трубадури“, които от пет години (2012–2016) провеждат конкурси за кратък фантастичен разказ в памет на Агоп Мелконян (1949–2006) – изумително многолик творец, познат все пак най-вече като автор и издател на фантастика. Прозаик, поет, журналист, публицист, съставител, член на няколко редколегии, издател… във всяка от тези свои роли Агоп Мелконян е направил много за издигане нивото на българската фантастика. Той подаде ръка и на десетки прохождащи в жанра автори, като организира двайсетина конкурса за сюжетна литература в своите списания „Върколак“ и „Зона F“ и публикува в тях разказите на редица млади пера. Мелконян остави след себе си спомена за чудесен откривател, помощник и закрилник на новите български имена във фантастиката.

Конкурсът за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян е творческа надпревара, която търси новото, нестандартното, нетрадиционното – гледна точка, идея, начин на изразяване. Жанрът е обърнат на 100 процента към неизчерпаемата човешка фантазия. Още в първото издавание на конкурса са получени 228 разказа от десетки населени места в страната.

Конкурсът има две журита. Почетното жури се състои от семейство Мелконян и негови приятели, общо шест човека, а редовното жури се сформира ежегодно от представители на списание „Сборище на трубадури“ и специално канени над 20 писатели, преводачи, редактори, издатели, блогъри. Някои от тях са ставали победители в предишни години на конкурса.

Антологията „Машина за истории“ е издадена по случай петата годишнина на конкурса и е побрала сред страниците си всички наградени в него разкази. Не е забравен и патронът Агоп Мелконян – поместено е едно интервю с него и няколко мемоара за него, написани от млади тогава хора на перото, които са му останали благодарни за цял живот.

Корицата е нарисувана от добре познатия художник Петър Станимиров.

На срещата на 23 март от 18 ч. в Столична библиотека гостите на събитието ще се запознаят с историите на част от авторите, споделени от самите тях.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Реклама BECA

Култура

Разкошно издание на „Приказки от Братя Грим“ в превод на Димитър Стоевски

MIKA

публикувано

на

от

Издателство „Колибри“ предлага на децата ново издание на любимите приказки на братя Грим с разкошни илюстрации на Джон Б. Груел, Р. Емет Оуън, Рай Креймър, Уолтър Крейн и др. От 7 януари в книжарниците!

Настоящото издание на „Приказки от Братя Грим“ (превод: Димитър Стоевски) е предназначено за децата от втори и трети клас като четиво за лятната ваканция. Братя Якоб и Вилхелм Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки. Първата колекция „Детски и семейни приказки“ вижда бял свят през 1812 г., а вторият том – две години по-късно. Без да навлизаме в биографични, исторически или политически подробности, с които изобилстват и животът на братята, и историческата обстановка, в която живеят и творят, заслужава си да кажем, че седемте издания на приказките им носят огромна известност и признание. Единствено Библията и Шекспировите пиеси са продали повече екземпляри в световен мащаб от приказките на братя Грим. Повече от два века те са източник на вдъхновение не само за производителите на филми като Уолт Дисни, а и за милиони деца по цял свят.

Братя Грим са Якоб (1785-1863) и Вилхелм (1786-1859) Грим, родени в Ханау до Франкфурт. Учат във Фридрихгимназиум в Касел. По-късно и двамата преподават в Марбургския университет. Там създават общност от учени, които си поставят за цел да записват из цяла Германия песни, легенди, обичаи, вярвания, за да бъдат събрани преди да изчезнат. Проектът на Грим всъщност не постига успех във все още силно раздробената Германия. През 1812 г. публикуват сборника с немски приказки „Детски и семейни приказки“, а две години по-късно и втори том, с което записват имената си в аналите на световната литература.

Продължете понататък

Култура

Очаквайте „Опит за екстаз” от Димитър Бочев – възторжена апологетика на свободата

MIKA

публикувано

на

от

Смелият роман от българския журналист от радио „Свободна Европа” и един от редакторите и близки приятели на писателя Георги Марков ще се появи на 22 януари.

Един от най-ярките гласове на свободата –  непокоримият писател, дисидент и журналист  Димитър Бочев – ще зарадва читателите с нова книга –  хронология на сетивността.

„Опит за екстаз“ е необикновен роман – препускаща по страниците щафета от ситуации и парадокси, които авторът противопоставя на всички унаследени нормативи, закономерности и клишета.

Между любовта и страстта, между свободата и сигурността, между таланта и характера, между морала и изкушението, между Божието и людското – героите на „Опит за екстаз“ търсят в същините си в едно безпътно време, когато е по-лесно да съществуваш, отколкото да живееш.

Димитър Бочев не се опитва да дава отговори, а провокира читателя да тръгне към нови, необятни и рисковани пространства. Защото умният читател знае въпросите, дори когато отговорите остават неоткриваеми по дългия път към съчовека.

Впечатляваща апологетика на свободата и книга, която отказва да робува на статуковото, „Опит за екстаз“ ще се появи на пазара на 22 януари с корицата на Дамян Дамянов.

Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г.

Продължете понататък

Горещо