Фотография на художника Николай Русев. (C) Скендерман
Художникът Николай Русев е арт координатор на „БезГраници“, който ще се проведе от 30 септември до 8 октомври 2016, в „Двореца“ – Балчик. Това ще бъде шестото му поредно участие като организатор и артист в международния арт форум.
Николай Русев е роден в с. Цонево, Варненска област. Завършва средното специално художествено училище „Д. Добрович“ в гр. Сливен и руския държавен педагогически университет „А. И. Херцен“ – магистър с отличия по две специалности: графика и живопис. Участник и организатор в над 100 самостоятелни и колективни събития и изложби в България, САЩ, Германия, Турция, Румъния, Унгария, Великобритания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватия, Франция и др.
С художника разговаря Румяна Тенева:
Каква е твоята любима техника?
Лично аз експериментирам във всички стилове на изобразителното изкуство: живопис, графика, скулптора, приложно изкуство, дизайн, илюстрания и т.н. Правя експерименти и със ценни материали, мултимедия, концерти, рисуване на живо и др. Целият диапазон който е възможен. Лично аз съм правил всички тези неща и то от много години насам.
В какъв момент на живота си се намираш?
В момента мисля отново за кръста, хоризонтала, вертикала и черния квадрат. Когато има откровение към духа, имаме отговорности по хоризонтала. На кръста съм образно казано.
Какви очаквания имаш от новия форум „БезГраници“?
Това вече е една определена традиция, която се осъществи и в която сме успели, и в която имам много приятели. Когато ни затвориха една врата, се отвориха други две. Тази година ще участват хора от четири континента: Северна Америка, Южна Америка, Азия и Европа. Може би догодина трябва да имаме и участник от Австралия. (смее се)
Обичаш ли да пътуваш?
Не. От малък пътувам много и не обичам.
Каква беше идеята за създаване на визуалната част от проекта на форума „БезГраници“. В самото начало през 2003 г., събитието възникна като чисто музикална среща?
Самият експеримент „музика, визия, слово“ това е сериозно нещо. Реално погледнато ние използваме нашия позитивен опит от всички успешни проекти, които сме правили през годините с група „Лот Лориен“, Теодосий Спасов и най-вече по линия на арт мрежа „Скендерман“. Този експеримент работи, защото се получава едно ветрило от възприятия. Биологично човек така е устроен, че един конкретен процент от информацията от околния свят приема със слуха, а друг с визията. Когато се направи едно голямо ветрило и когато бъде национално и човешко насочено, то достига до всички хора. Имаше един момент, по време на един от експериментите във Варненска Опера (т.н. театър „Стоян Бъчваров“) когато нямаше парно и се наложи на намерим пет тона гориво. Справихме се и концерта се състоя, осигурихме отопление и за други събития. Имали сме случай когато във Фестивалния Комплекс във Варна е имало над 600 човека правостоящи хора. Едни хора се събраха да изпълнят една акция. В един момент се събират, после може да се разделят, после отново да се съберат, защото живеем в различни градове и държави, но според мен преследването на целта и нейното упражняване може да е някакъв вид мисия. В момента мисля за такива неща, може да са глупости. (усмихва се).
Какво удовлетворение ти носи работата с художниците в рамките на фестивала „БезГраници“?
Първо това са различни хора. В „БезГраници“ се получава една пресечна точка. Говоря най-вече за арт мрежа Скендерман, където участва и моя милост. Познаваме много хора. В един момент те се запознават по между си и става нов екип, което е хубаво. В смисъл, че никога не е експлоатиран един и същи състав от хора. Според мен се получава.
Как успяваш да комбинираш работата си на художник и организатор?
Лично на мен ми е много трудно. Цялата философия е конкретна: един творец трябва да бъде по дух и съдържание пълна опозиция на чиновника. Не, че е враг, а в смисъл, че чиновника се мъчи да запази статуквото. Това същото го обсъждах с руския академик и художник Александър Варенцов (Русия) преди една седмица. Творецът трябва да експериментира, в смисъл той е… Да разкажа как се научих да плувам. Хвърлих се в едно дълбоко езеро и знаех: или умирам или ще се науча да плувам. После се и състезавах. Всъщност политиката свързана с това нещо, тя се мъчи да осъществи всички тези полярни професии: на чиновника и на твореца. Някой път успява, някой път не успява, но аз си мисля, че твореца се занимава със своята мисия. Аз мисля за мисия, не за професия, защото говорихме за професия. В цял свят е много трудно човек да остане творец. Постоянно се лишава. Обикновено 90% от хората в този свят са чисти консуматори, няма какво да се лъжем. От тези консуматори 1/3 са бандити, главорези и паразитиращи. Може да не съм прав. Има едни 10% от цялото които се мъчат все пак да спасят света.
Реализирано е със специалното съдействие на арт мрежа „Скендерман“ във връзка със седмото издание на Международния арт форум „БезГраници“. Фестивалът е продукция на „Стопанска камара“ – Варна, „Двореца“ – Балчик и арт мрежа „Скендерман“ . В началото на октомври тази година се планират изложби в градовете Добрич и Балчик.Тази година форумът ще се проведе в малък формат с фокус към визуалните изкуства, а през 2017 се очаква пълно издание с музикална фестивална програма и традиционната конференция в рамките на форума.
