Култура

Нина Николина и Таня Първанова огласиха София с народни песни

публикувано

преди 3 години

на

10.07.2018

от

MIKA

снимка: ПР

В една от топлите юлски вечери в центъра на София изведнъж зазвучава народната песен „Байрактар“, след нея следват песните „Планина Прейода“, „Два Конье“ и „Има Нема“. Случайни минувачи и гости на столицата спират, снимат с телефони и се заслушват. Нина Николина и певицата от известните Магически гласове на България Таня Първанова облечени в прекрасни носии от кюстендилския край поднасят тази приятна изненада на хората.

Изпълненията на живо са част от мултимедийна арт платформа „Женските гласове на България”, която разказва за българската песенна традиция и по-специално за световния успех на женските ни гласове – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове. От най-дълбока древност музиката е средство за изразяване на емоции и състояния, на митологични представи и вярвания, на борби с победи или неуспехи. Музиката носи дълбоки човешки, но и необясними магически послания. Всеки етнос и народ влагат душата си в своята музика. Българската песен и българските гласове носят духа на древните култури по нашите земи – дух, който и днес ни дава сила да бъдем себе си. Европа и светът вече ни познават. Българските песни прекосяват граници на държави и континенти, те докосват и вълнуват, защото в тази мистерия има всичко – мъка, радост, екстаз, има я и българската душа.

Подобно на Рим, Париж, Токио и Ню Йорк, и София се включи в създаването на аудиовизуални инсталации, които се експонират в градската среда.

Проектът е част от Културната програма на Българското председателство подпомогнат от НФК и част от културната програма на международния дигитален фестивал Webit.Festival Europe 2018. Организира се с подкрепата на Столична Община.

Мултимедийната арт платформа „Женските гласове на България” се ражда по идея на сценариста Георги Тошев. Той, заедно с творческия екип, в който влизат режисьора Ема Константинова, музиканта Калин Вельов и продуцента Любомира Костова работят 6 месеца по него. Консултира ги доц. д-р Веселка Тончева от БАН.

Изследователската работа на екипа минава през обикалянето на села и градове в събиране на забравени народни песни, намирането на образци на съвременното българско изкуство – кино, изобразително, танцово, певческо и фотография до създаването на спектакъл, показван в Страсбург, Берлин и София.

Проектът включва аудио инсталация и видео инсталация. Финалът артистичните акции, посветени на българското женско пеене завърши с изпълнение на живо на столичния булевард Витоша.

„Местата, на които се представя проектът са оживени, за да акумулират по-голям интерес. Те се пазят в тайна, за да предизвикат изненада у минаващите, да се заслушат или загледат, да спрат или да продължат по пътя си. За нас е важен мигновения ефект, спонтанната реакция на забързания градски човек и неговата емоционална връзка с българската музикална култура”, каза Любомира Костова.

Култура

Изд Колибри представя “Съвременна клайнианска психоанализ”

публикувано

преди 6 часа

на

26.01.2021

от

MIKA

Сборникът „Съвременна клайнианска психоанализа“ е първото систематично представяне на клайнианската психоанализа пред българския читател. Съставител е д-р Светлозар Василев.

„Съвременна клайнианска психоанализа“ (изд. Колибри; корица: Иво Рафаилов) ще представлява интерес за всички, които се интересуват от съвременните възгледи за несъзнаваното, вътрешните обекти, едиповия комплекс, проективната идентификация, преноса и контрапреноса. Авторите са разделени на две групи – първата включва световнопризнати британски експерти, а втората – аналитици от Европа, които интегрират клайнианските идеи в клиничната практика и културата на своите страни. В края на книгата ще откриете речник на термините.

По думите на д-р Майкъл Фелдман, ръководител на „Мелани Клайн Тръст“, този ценен сборник отразява интензивното сътрудничество между клайниански и български аналитици, което се задълбочи изключително много през последните десетилетия. Статията на д-р Василев е илюстрация на конструктивния и творчески начин, по който българските аналитици интегрират клайнианските идеи в своето мислене и начин на работа.

Д-р Светлозар Василев е психоаналитик и преподавател в Нов български университет. Първоначалното му образование е медицина, след което работи като психиатър към МУ-София и специализира психоанализа в Холандия и Великобритания. Докторската му дисертация изследва връзките между неблагополучията в детството и възникването на психични разстройства в зряла възраст. Автор е на монографията „Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване“, както и на публикации в областта на епидемиологията, общественото здраве, психоанализата и изкуството. Д-р Василев е съосновател и настоящ председател на Българското психоаналитично общество, както и ръководител на Комитета за Нови Групи в Източна Европа към Международната психоаналитична асоциация.

Продължете понататък

Култура

Допълнителни 7 дни с фестивала Sofia MENAR

публикувано

преди 7 часа

на

26.01.2021

от

MIKA

снимка: ПР

Поради огромния зрителски интерес 13-ото издание на фестивала Sofia MENAR ще продължи до 7 февруари на платформата Neterra TV+. Почитателите на киното от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка имат възможността да се насладят на 30 пълнометражни и 12 късометражни филма включени в програмата. Всички абонаменти за фестивала остават активни до 7 февруари. Зрителите имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала.

Първото онлайн издание на Sofia MENAR събира хиляди зрители пред екраните от 15 януари. За първи път филмите от селекцията са достъпни от всички краища на България, което води до многократно увеличаване на аудиторията.

Като фаворити на българската публика се оформят най-гледаният ирански филм за изминалата година „Едва 6 милиона и половина”, изключително оригиналната немска комедия „Разпит по съседски”, мащабният проект на Ян Артюс-Бертран „Човек”, приказната турска история „Писма на съдбата”, остроумната черна комедия „На косъм от сцената” и драматичната история с неочакван обрат „Язовецът”.

На огромен интерес се радват и документалните истории от различни региони като „Крилете на Киргизстан” за живота на номадите в подножието на Тяншан, „Пънк завинаги”, представящ ъндърграунд сцената на Мароко, и „Между стената и света” – филм за приключенията на младеж, който решава да обиколи света с един от най-ограничаващите паспорти – палестинския.

Абонаментите за фестивала Sofia MENAR са налични на https://neterra.tv/festival/menarfest

Продължете понататък