Излезе „Когато Луната снизхожда“ от авторката на „Перлата, която се освободи от черупката си“ Надя Хашими, в която една жена ще мине през ада, за да опази децата си.

По книжарниците излезе „Когато Луната снизхожда“ от американската авторка от афганистански произход Надя Хашими. Хашими е автор на „Перлата, която се освободи от черупката си“, която ѝ спечели наградата на „GoodReads“ за най-добър дебют през 2014 г. – драматичен разказ за  две афганистански жени, разделени във времето, но ограничени във всяко свое действие в борбата си за свобода.

В новата ѝ книга централна фигура е Ферейба, която макар и да е омъжена в уреден брак, обича съпруга си. Тя има кариера на учителка и уютен дом. Но щастливият ѝ живот на жена от средната класа с образование, работа и комфорт се преобръща из основи, когато страната ѝ е погълната в огньовете на война и талибаните се изкачват на власт.

Семейството ѝ се превръща в мишена на новия фундаменталистки режим. Принудена да избяга с трите си деца, Ферейба таи една надежда за оцеляване – да потърси убежище при сестра си в Лондон.

Пътуването с фалшифицирани документи, доверяването на милостта на непознати – всичко това превръща бягството към спасението в опасно пътешествие под покрова на мрака, а Ферейба – от уважавана жена в отчаяна бежанка.

Бегълците попадат в сенчестата подземна мрежа, пуснала пипалата си под улиците на европейските градове. И тогава, на един оживен площад в Атина, съдбата им преживява съкрушителен обрат. Най-големият син на Ферейба, Салим, е откъснат от семейството си, запратен в света на трафика на хора и мизерията на бежанските лагери.

Ферейба няма друг избор, освен да продължи с другите си две деца. Разделени, те преминават граница след граница, опасност след опасност, рискувайки живота си с надеждата за по-светло бъдеще – с надеждата някой ден да се съберат отново.

Надя Хашими повторно повежда читателите си на емоционално пътешествие не само през отнетите свободи и ужасите на войната на Изток, но и през скритите опасности на Запада, които клокочат под на пръв поглед подредената фасада. Разказана в две гледни точки – на Ферейба и на сина ѝ Салим – „Когато Луната снизхожда“ е изящна история за търсенето на дом и страха, че няма да го намериш, за скръбта на стария свят и болката на новия.

На 16 април ще се потопим в един изумителен „Архив на изгубените деца“. Мексиканската писателка Валерия Луисели е създала разтърсваща история за това какво е да си човек в един нечовешки свят. 

В „Архив на изгубените деца“ (превод: Мирела Стефанова, изд. Колибри) едно семейство от Ню Йорк си стяга багажа и поема на пътешествие. Баща, майка, момче и момиче пътуват на югозапад към Апачерия, онази част от САЩ, която някога е принадлежала на Мексико. Пътуват с часове през пустини и планини. Междувременно хиляди деца са поели от Централна Америка и Мексико на север, към границата със САЩ. Не всички от тях ще успеят да стигнат до нея. Със спираща дъха литературна виртуозност авторката преплита тези две пътувания, за да създаде един майсторски роман, изпълнен с ехо и отражения – една затрогваща, въздействаща, задъхана история за това какво е да си човек в един нечовешки свят.

Валерия Луисели (р. 1983 г.) е водеща мексиканска писателка, която живее в САЩ. Автор на художествена и документална литература, тя е носител на две награди за книга на годината на „Лос Анджелис Таймс” и на Американската литературна награда, два пъти е била номинирана за наградата на Националната организация на литературните критици в САЩ и за наградата „Къркъс“. Творбите ѝ са преведени на повече от 20 езика. Луисели заема активна позиция в защита на децата в имигрантските центрове в САЩ. „Архив на изгубените деца“ е номинирана за наградата „Букър“ и за Наградата на жените за художествена литература. Дизайнът на корицата на българското издание е дело на Люба Халева.