Култура
Противопоставяне на привидното в груповата изложба „Неприродно“
Гьоте-институт България представя груповата изложба „Неприродно“ на художниците Елена Аначкова, Никола Цветанов, Ана Иванова, Света Атанасова, Елина Симеонова, Галя Благоева, Павлин Радевски, Петър Наков, Витали Халваджиев, Яна Караманджукова, Ивайло Аврамов. Всички те изследват границите на материала, неговата природа и всевъзможните им интерпретации в рамките на индивидуалната проекция.
В началото на месец октомври Гьоте-институт България представя следващата изложба в своето глаерийно пространство. Този път отправяме покана за груповата изложба „НЕПРИРОДНО“ на художниците: Елена Аначкова, Никола Цветанов, Ана Иванова, Света Атанасова, Елина Симеонова, Галя Благоева, Павлин Радевски, Петър Наков, Витали Халваджиев, Яна Караманджукова, Ивайло Аврамов. Откриването е на 8-ми октомври, от 18:30 часа, в галерията на института на ул. „Будапеща“ 1.
Понятието за природа е свързано с формирането и характера на нещата. Материята е определена от това, което е възможно за нея, от най-изявените си свойства, от своите поначало присъщи качества, както и от своите слабости.
Материалите разкриват себе си по подобен начин. Техните качества обичайно определят как и за какво да бъдат използвани, как да им бъде позволено да разкрият себе си, как да бъдат видяни в красотата си или как да останат невидими, разкривайки нещо отвъд себе си. Третирайки материалът в синхрон с характеристиките му, такива, каквито ги познаваме, ние разкриваме неговата природа такава, каквато мислим, че е.
Изложбата ще представи няколко творби, в които авторите по различни начини поставят материалите, които използват, в условия и състояния, които на пръв поглед противоречат на техните качества и характер – или поне противоречат на начините, по които сме свикнали да ги използваме и ценим. В тези гранични състояния материалът не спира да бъде себе си. Умишленото му поставяне на предела на силите му дори по-силно поставя на фокус неговата природа, а противопоставянето на тази природа, начина, по който материята я отстоява, води до също толкова естествени резултати като тези, с които сме свикнали.
Това напомня, че свойствата на материалите не ограничават тях – това са само наши граници на начините, по които ги виждаме, и виждаме приложимост в тяхната природа. Това са граници, които ни помагат и стимулират да изучаваме материалите, но и ни пречат да ги опознаваме истински, защото изучавайки ги, ние не се фокусираме на тях, а на това което виждаме в тях, често като приложимост, което отново е част от нас самите.
Ние не прекрачваме границите на материала или границите на възможното, а само границите на това, което сме си позволили да видим в него. Възможностите са или да видим нещо неочаквано, или да видим още по-ясно природата на материала, такава каквато очакваме, че тя е, но не и напълно да разкрием каква е тази природа наистина.
Това, което виждаме, както и въпросът дали то е неочаквано, винаги ще е смесено с нашата природа, с нашите очаквания, с нашия подход и поглед. Всъщност много повече опознаваме себе си, чужди на тази природа, която изследваме. Мислим си, че променяме материала или научаваме повече за него, а всъщност виждаме собствените си граници и вглеждайки се в тях, гледаме на себе си като тези, които променят нещо извън себе си.
Групова изложба
08.10. — 07.11.2024 г.
Откриване: 08.10., вторник, 18:30 часа
Гьоте-институт България
ул. „Будапеща“ 1, София
