Интервю
Рафал Милах разказва: „Фотографията дойде при мен късно и случайно“
снимка: Rafal Milach
През изминалата година фотографска академия BECA официално обяви партньорството си със световноизвестната агенция Magnum photos, а оттогава у нас няколко пъти гостуваха доказани имена от международната фотографска сцена. Поредно събитие се организира, този път със участието на документалния фотограф Рафал Милах, който ще гостува в академията между 19 и 21 юли, 2024, за да проведе фотографски уъркшоп (местата са изчерпани), както и лекция с презентационна и дискусионна част, която ще засегне темата за ролята на фотографията като социална практика и нейното влияние върху обществата.
За записвания: https://beforecreating.com/beca-magnum-photos-rafal-milach/
Рафал Милах е визуален артист, фотограф и преподавател. Роден е в Полша през 1978 г. и израства по време на разпадането на съветския блок. Преди да се влюби във фотографията, завършва графичен дизайн в Академията за изящни изкуства в Катовице. По-късно учи в Института по творческа фотография на Силезийския университет в Чехия, където в момента преподава.
Неговата работа разглежда теми от историята и се фокусира върху напрежението между обществото и структурите на властта. Въпреки че първоначално използва традиционна документална перспектива при създаването на своята фотография, по-късно отправя проектите си към по-концептуален подход.
Фотографиите му са били излагани в множество самостоятелни и групови изложби по света и са част от колекциите на MoMA Варшава, Центъра за съвременно изкуство в Полша и други международни институции. Носител е на редица престижни награди, сред които World Press Photo в категория Arts and Entertainment, POYi Picture of the Year International, награда за авторска книга на Les Rencontres de la Photographie Arles и получава стипендия от полския министър на културата и националното наследство.
Също така Rafał е автор на над 10 фотографски книги и съосновател на колективите Sputnik Photos и The Archive of Public Protests (APP). През 2018 г. е номиниран за член на Magnum Photos и 4 години по-късно става официално част от престижната фотографска агенция.
В специално интервю Рафал Милах отговори на няколко въпроса свързани с работата му досега, посланията към студентите и какво е фотографията за него.
Какъв е Вашият път като фотограф и кога разбрахте, че това е Вашето изразно средство?
Фотографията дойде при мен късно и случайно. Като студент по изобразително изкуство трябваше да премина курс по фотография и да се науча как да използвам камерата. Скоро разбрах, че това е начинът, по който мога да взаимодействам със света.
Като преподавател кои са фундаментите, които се стараете да изграждате и какви съвети давате?
Опитвам се да накарам студентите си да осъзнаят, че работата, която създават, трябва да има социална релевантност и че не съществува в празно пространство. Също така се опитвам да ги насърча да гледат и мислят отвъд самата картина.
Вие израствате в Полша по време на разпадането на съветския блок, а днес фотографската Ви работа разглежда специфични теми за напрежението между обществото и структурите на властта. Кога едно общество и управниците му са в противовес?
Списъкът с причини може да бъде много дълъг, но най-често започва, когато властовият апарат се превърне в инструмент за злоупотреба, потискане и дискриминация.
Срещу какво протестирате Вие и с какво никога не бихте направили компромис?
Протестираме срещу нарушаването на човешките права и демократичните норми, и по-специално срещу ксенофобията, хомофобията, мизогинията, климатичната криза и десния популизъм. Протестираме в солидарност с Газа, Украйна и беларуските политически бежанци. За съжаление, обхватът на проблемите, срещу които протестираме, расте и се надявам да не се налага да правим компромис с нито един от тях, тъй като всички постулати са релевантни и спешни.
Кое е най-силното послание, което е било закодирано във вашите проекти?
Опитвам се да направя работата си социално полезна и релевантна и винаги се опитвам да намеря подходящия език, за да я комуникирам и позиционирам в социално-политическия контекст на текущите събития.
Във Вашите фотографии има много цвят – ярък и някак символичен. Има ли послание в тези цветове, обвързано с протеста като изява, действие?
Не бих искал да фетишизирам формата пред посланието, което стои зад протестните ми изображения, но също така съм наясно, че силните фотографии създават потенциал за разширяване и разпространение на постулатите на протестиращите в по-широки кръгове.
Какви теми Ви вълнуват днес и обвързвате ли ги с миналото в контекста на обществените настроения и управляващите? И как бихте описали силата на визуални разказ според Вас и каква е неговата роля в обществото?
Повече от десетилетие изследвам политическите контексти на фотографията и как можем да я използваме като инструмент за убеждаване или овластяване. Не искам да звуча наивно или да романтизирам прекалено медията, но през последните няколко години преживях няколко случая на нейното въздействие. Вярвам, че ние като визуални разказвачи, независимо от жанра и темите, по която работим, имаме дълг да отговорим на горещите въпроси, пред които сме изправени днес.
Вие сте част от няколко фотографски общности – каква принадлежност Ви дава това и каква значимост има за Вас?
Работя с различни колективи почти две десетилетия. Чувството за общност е важно за мен. То функционира на различни нива – от споделянето на общи ценности до икономическа и организационна подкрепа. Вярвам, че съвместната работа прави посланието по-силно.
Каква ще е темата на отворената лекция, която ще водите в България?
Ще говоря за фотографията като социална практика и как тя може да допринесе за общностите, с които работим.
Какво знаете за България и с какво настроение идвате? С какви хора очаквате да се срещнете тук?
Много съм развълнуван да дойда в България, тъй като никога не съм бил там. Чувствам, че имам сериозен пропуск, тъй като по някакъв начин проектите ми никога не са ме водили в тази част на Европа.
Какво е фотографията за Вас в едно изречение?
Инструмент за застъпничество.