Открийте ни и в

Култура

„Тъмно, почти нощ” на Йоанна Батор с превод на български

MIKA

публикувано

на

Коварен убиец, сенки от миналото и бивш миньор-пророк бродят из страниците на романа „Тъмно, почти нощ” (ИК „Сиела”) на изтъкнатата полска писателка Йоанна Батор. Книгата е носител на най-престижната полска литературна награда „Нике“.

Романът, носител на наградата „Нике” за 2013 г. – „Тъмно, почти нощ” на известната полска писателка Йоанна Батор, бе издаден на български език.

Сюжетът ни отвежда в полското градче Валбжих, където след дългогодишно отсъствие от дома журналистката Алиция Табор се връща по работа. Целта на пътуването до родния й град е изготвянето на материал, посветен на 3 деца, изчезнали безследно в района. Още на път във влака към Валбжих в главата на Алиция нахлуват различни спомени от детството, които се засилват все повече и повече с наближаването към родното място – със слизането на гарата и по време на пътуването из улиците на градчето със старо такси към някогашния й дом.
Тъй като познава добре района,  от самото начало журналистката е убедена, че ще напише бързо материала, заради който се е върнала във Валбжих. Родният й град обаче я привлича обратно в отровната си прегръдка. Докато се бори с преплитащите се в главата й реалност и (не)приятни спомени, Алиция научава, че в града се е появил пророк. Това е бившият миньор Ян Колек, който, затрупан в една от нелегалните миньорски шахти, вижда местната версия на Дева Мария – Печалната Богородица. Колек започва да проповядва на градския площад, а съгражданите му се убеждават в чудото, когато към майчиния полски прибавя и няколко чужди езика, които преди това не е говорел. В града назряват страховити събития, които ще обърнат животите на всички…

Корицата на „Тъмно, почти нощ” е дело на Живко Петров. Преводът от полски е на Крум Крумов.

Йоанна Батор (1968) е доктор на философските науки. Преподава в университети в Лондон, Ню Йорк и Токио. Дълги години сътрудничи като фейлетонист и есеист на свободна практика в най-популярния полски вестник – „Газета Виборча“, но заради литературата се отказва и от академичната, и от журналистическата си кариера. През 2002 г. излиза първата й книга „Kobieta”, а след няколкогодишна пауза, по време на едно дълго бягане из улиците на Токио, в главата й нахлуват изреченията от „Piaskowa góra” (2009) – роман, който е финалист за литературната награда „Нике“ и отваря за Батор вратите към голямата литература. Следват „Chmurdalia” (2011) и „Тъмно, почти нощ” (2013). Последните три романа, определяни от критиката като „сага за град Валбжих“, носят на Батор небивал успех и популярност в чужбина. Отделните части на сагата са преведени на немски, френски, иврит, унгарски, чешки, македонски, сръбски, словенски и украински.

Батор е отличена с множество литературни награди, между които „Беата Павляк”, „Наградата на Полските Книгоиздатели”, най-престижната полска литературна награда „Нике“ – за „Тъмно, почти нощ”, наградата „Силезийка“,  швейцарската литературна награда „Spycher Literaturepreis”. През 2014 г. получава и наградата на университета в Берн, Швейцария. В периода 2015–2016 г. Йоанна Батор пребивава в Берлин – в качеството си на „Artist-in-Residence“ на  германската фондация DAAD. Там написва и последния си роман – „Rok królika” (2016). Пише също фейлетони и есета. Автор е и на емблематичните японски очерци „Japoński wachlarz” (2004), „Japoński wachlarz. Powroty” (2011), „Rekin z parku Yoyogi” (2014), „Smaki i znaki” (2016), както и на литературната есеистика в лицето на „Wyspa Łza” (2015).

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Реклама BECA

Култура

„Разгневеният бог“ от Л. Дж. Шен – любовта в изкуството и изкуството на любовта

MIKA

публикувано

на

от

Нова книга от Л. Дж. Шен проследява историята на една гневна и невъзможна, но същевременно страстна и неизбежна любов.

По книжарниците вече можете да откриете „Разгневеният бог“ от Л. Дж. Шен („Крадецът на целувки“, „В случай на чудо“, „Спароу“) – трета част от трилогията „Ол Сейнтс“, която започна с „Красиво безразсъдство“ и продължи с „Раненият рицар“. Двама герои, които вече бегло познаваме от предишните две книги – мистериозният и мрачен Вон Спенсър и талантливата Ленора Асталис – най-накрая излизат от сенките, за да разкажат собствената си пламенна и оцветена в кървави краски история.

Всяко момиче в „Ол Сейнтс“ познава Вон Спенсър. Красавецът, който дружи с Найт Коул и с никого друг. Недостъпният принц, който се забива с различно момиче всеки уикенд и често е готов да остави нечий нос разкървавен по пътя. А сега е най-обещаващият студент на гениалния художник и изкуствовед Асталис, директор на академията за бъдещи творци.

Но Вон има тъмна тайна – момичетата не го вълнуват. Не сексуално – в крайна сметка това са просто нужди, които той задоволява. Никоя не е успявала да пробие бронята и да достигне до кухото място, където би трябвало да е сърцето му.

Или почти никоя. И когато тя се появява, съдбата си отмъщава за всички разбити сърца, които Вон е оставил по пътя си.

Ленора е негова състудентка. Скулпторка, която дори не осъзнава размерите на собствения си талант. Свободна и неудържима. Негов съперник. Дъщеря на ментора му. И най-големият му враг.

Както художниците знаят, когато смесваш масло с вода, резултатът е несполучлива трагедия. Всички момичета, които Вон е срещал досега, са били като спокойно езеро. Но Ленора е огън. А когато хвърлиш запалена клечка в маслото, околните е най-добре да се скрият някъде, за да не бъдат наранени.

„Разгневеният бог“ от Л. Дж. Шен слага край на една от най-популярните ѝ и обичани поредици по цял свят. От срещата на две счупени души, които търсят изцеление в „Красиво безразсъдство“, през кротката нежност на „Раненият рицар“, „Разгневеният бог“ отвежда читателя в най-мрачната и неочаквана посока досега.

Продължете понататък

Кино

Документален филм за Ботев представя неизвестни факти за великия българин

MIKA

публикувано

на

от

снимка: ПР

В средата на месец февруари 2021 г. се очаква да излезе новият филм за един от най-великите българи – Христо Ботев.

„Ботев – отвъд понятното“ е документален филм, в който се представят неизвестни за живота на Христо Ботев факти. В него се дава гласност на факти, които са свързани с неговата поезия, публицистика и дейност на революционер.

Създателите на филма са се постарали да открият достоверна информация за това кой е истинският Ботев. Те доказват, че Христо Ботев и капитан Дагоберт Енглендер не само са се познавали, но и са участвали заедно в акцията „Радецки – Козлодуйски бряг“.

Ботев е признат още и за европейски връх за своето творчество в литературата от Парижкият университет, известен още като „Сорбоната“, а със златни букви бива увековечен в книга, разположена в частната колекция на университета.

Във филма в ролята на Христо Ботев се превъплащава Иван Тренев, а образът на капитан Дагоберт Енглендер е представен от Методи Асов. Ася Мерджанова изиграва майката на Ботев, а  Киро Тулешков е изигран от Йонко Димитров. Актьорският състав е събран от родолюбиви българи, които припознават мисията да познаваме своята история, за да имаме едно по-устойчиво бъдеще като нация.

Филмът е заснет в различни локации в градовете Козлодуй, Сливен и Карлово.

„Целта е чрез този документален филм да покажем най-накрая истината за световното признание на Ботев като поет и революционер, да премахнем  някои измислени митове, които дегероизират Ботев.“ – споделят от екипа за своите мотиви да създадат документалния филм.

Режисьор на „Ботев – отвъд понятното“  е Ивалина Василева, оператор е Чарли Джиров, а сценарият е написан от Иван Тренев с помощта на продуценти от радио „ Гама“ – Видин.

Освен всеотдайният труд на целия екип, документалният филм не би могъл да бъде факт без подкрепата и съдействието на редица българи, които припознават мисията на филма.

Продължете понататък

Горещо