снимка: Гергана Дамянова

Балет “Арабеск” отбелязва Международния ден на танца със спектакъла “Ромео и Жулиета” на 29.04.2021.

Трагичната история за съдбата на двамата влюбени от Верона, гениално пресъздадена преди 420 години в шедьовъра на Уилям Шекспир, се превръща в символ на първата голяма и неосъществима любов. Енигмата „Ромео и Жулиета” оживява със същата сила и в балетната музика на Сергей Прокофиев.

Спектакълът на  Балет „Арабеск „Ромео и Жулиета“  един модерен танцов прочит на пиесата, в който авторският екип начело с хореографа Боряна Сечанова разсъждава върху Шекспировите представи за времето и пространството, за истината, познанието, любовта, мястото на човека в мирозданието.

Спектакълът поставя въпроса за доброто, което носи зло и цената на неуместните съвети. Как се отнасяме днес към отговорността за своите постъпки?. Променило ли се е нещо в човешкото съзнание и поведение днес?  Mожем ли да осмислим и осъзнаем закономерностите  и родовите белези на модерната епоха?. Къде в днешно време остава любовта?. Дали това е временна психоза, носеща опустошение на себе си и на другите, логично продължение на несъзнаваната предпоставка „моята душа е в ръцете на другия“ или велика наивност?

Проектът е финансиран от Програма „Култура” на Столична община” и с подкрепата на Министерство на културата.

снимка: ПР

Спектакълът обединява четири от най-популярните опери създавани някога – “Норма”, “Тоска”, “Травиата” и “Мадам Бътерфлай”. Това, което ги свързва, е изборът и съдбата на главните героини и превръщането на тези героини в символ на женска отдаденост.

В най-красивите арии  на композиторите Белини, Пучини и Верди, в тяхното музикално съвършенство се преплитат  драматичните съдби на героините Норма, Травиата, Мадам Бътерфлай и Тоска и обединяващото ги общо препускане към пропастта на обречената любов.

Четири жени по пътя им към избавлението на смъртта, измислени от мъж – техният създател, в името на мъж – техният любим.

Докато Мадам Бътерфлай (Веса Тонова), гледа към пристанището в очакване на съпруга си Пинкертон(Стефан Вучов), я изпълват спомени. Сякаш преживява отново първата им среща и трепета на любовта им… до мига в който го вижда да слиза от кораба с друга жена.

Виолета (Петя Колева) и младия Алфред Жермон (Ст.Вучов) са щастливи заедно. Намесата на Жорж Жермон (Васил Дипчиков), бащата кара Виолета да отблъсне любимия си и да се предаде на болестта.

Тоска (Даниела Иванова) стои над окървавеното от побой тяло на любимия си Каварадоси (В.Дипчиков). За да запази живота му, тя отива да се отдаде на Барон Скарпиа (Ст.Вучов), предводител на римската полиция. Гневът й надделява и тя убива насилника.

Норма (Виктория Петрова) е разкъсвана между гнева от предателството на Полионе (В.Дипчиков), неин таен любим и баща на децата й, любовта й към него, и чувството за вина от собствената й лъжа пред нейния народ. Тя решава да накаже Полионе и новата му любов Адалджиза, но впоследствие им прощава, предава се и сама тръгва към кладата.

Всяка от героините прави огромна жертва в името на мъжа, когото обича – предава вяра и род, извършва престъпление, или доброволно се отказва от щастието си.

Вървейки по различни пътища – този на отмъстителна ревност, на невинна преданост, на агресия или предаване в ръцете на болестта – всяка избира като изход смъртта.

В този техен път има кукловод, който, за да задоволи егото си,  поставя жените в рамка на измислена или редактирана реалност. „Рамкираните“, според техните представи, жени винаги са по-аплодирани и по-вълнуващи.

Тези жени са в един измислен свят – сътворени от създателя си за да бъдат жертвани в името на драма и аплодисменти. В същия контекст е интересна склонността на мъжа да се впечатлява и възторгва от измислени, недосегаеми женски създания, докато в същото време пренебрегва истинската, реална жена

Но има и един реален свят, където жени, които се жертват в името на мъж е имало и ще има. Дали за тях съществува аплауз? До колко жената, като сянка на мъжа, се отказва от себе си, в името на неговото израстване2 Къде свършва героинята и започва Дивата, която дава плътност на измисления образ? Къде свършва Дивата, поставена на пиедестал и започва жената, обикновена и незабелязвана? Какво е жертвата и има ли смисъл от нея?

Спектакълът съдържа и втора сюжетна линия, чийто звуков фон е текст на Анна Петрова, коментиращ теми като страхове, творчество, слава, отношение към жената.

Спектакълът „Опера Diva“ се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата и със съдействието на продуцентска къща „Оренда Арт“.

Музика – Белини, Верди, Пучини
Музикална среда – Петко Манчев
Идея и хореография – Мариана Крънчева
Драматург – Анна Петрова
Сценограф – Никола Налбантов
Костюми – Елена Иванова, М. Крънчева

Репетитор – Теодора Стефанова