Connect with us

Lifestyle

Стефан Иванов представя новия си проект „194 дни“

Avatar

Публикувано

на

3310c333 baef 4551 9355 df2555790acd Стефан Иванов представя новия си проект "194 дни"

Проектът на Стефан Иванов за пространството на Водната кула в Лозенец изследва новата реалност на образите. Балансът на обектите в странни вертикални построения и пана изгражда архитектурата на съвременни тотеми, съставени от изкуствени и природни елементи. Някои от тях са част от лични истории, а в разширения контекст на композициите те са съчетани с предмети, взети директно от ателието на художника. Комбинирането на ясно разпознаваеми, събрани от човешкия бит, обекти в енигматични асамблажи, дискутира класическата представа за скулптурата като поставяща на пиедестал определени ценности, личности, исторически събития и т.н.

Скулптурите на Стефан Иванов нямат постаменти. Те приличат на балансирани по странен начин образи от ежедневието, фиксиращи точно определен момент на незавършено действие, а рисунките към тях документират изследователски подход, свързан с това действие. Съвкупността им визуално описва човешкия хабитат като синтез на обекти, появили се вследствие на индустриализацията и техническия прогрес и естествени флора и фауна. В центъра на тази екосистема е човекът, който според Ерих Фром не контролира, а сам попада под контрола на продуктите, които произвежда. Всичко, което трябва да привлече вниманието на потребителя в свят, движещ се напред, за да консумира и осигурява условия за производство на нови продукти, блести в жизнерадостен колорит. Златото и среброто – символ на стабилни, фиксирани от борсите пазарни стойности – запечатват в съзнанието образи. В „Симулакра и симулация „/1981/ Жан Бодрияр поставя диагноза на съвременната култура, която „се явява едно грандиозно риалити, създаващо луксозни полуфабрикати, въплъщаващи „една-единствена страст: страстта към образа и присъщото за образите желание… В това пространство на тоталната симулация няма никакви граници между реалното и въображаемото, реалността преминава в хиперреалност, характеризираща се с господството на симулакрите и замяната на реалното със знаци на реалното“.

Тези идеи могат да бъдат разпознати в децентрализираната система от образи, с които работи Стефан Иванов. На пръв поглед елементите на неговите скулптури приличат на добре почистени, полирани и боядисани реди-мейд обекти. В действителност, голяма част от тях са старателно моделирани и изкуствено създадени от художника, който ги изработва от различни материали. Варели, играчки, пожарогасители, риби, дрехи, плодове, мебели, автомобилни гуми, клони, оцветени в розово, синьо, червено, различни оттенъци на зеленото, или имитиращи метали бои, смесват живото и неживото в еднородна маса продукти. Равнопоставеното представяне на индустриално произведени предмети заедно с обекти, създадени в ателието на скулптора, изследва невидимите процеси в появата на формите. Техният вид, цвят и ред на подреждане са резултат на личните наблюдения и усещания на художника за ирационалността на човешката природа, която причинява все по-глобални негативни промени в жизнената ни среда.

Единствените обекти, които търпят естествени промени в съвършения изкуствен свят на „тотемите“, са тези, изработени от дърво, което старее под напрежение и напуква гладките повърхности. Разигравайки различни микро истории с образите на разпознаваеми, понякога дори банални вещи, Стефан Иванов илюстрира идеята на Бодрияр, че симулакрите всъщност са имитации на несъществуващото. За такъв визуален прочит ключови се оказват формите боядисани в сиво – неутрален цвят, получен от смесването на бяло и черно. Сивите предмети потъват в неопределеността между черното и бялото – територия, в която очевидността на видимото е поставена под въпрос. Алхимията на този процес от години е част от работата на Стефан Иванов и е синтезирана от наблюденията върху природата на това, което ни заобикаля. Визуалният език в основата на неговия най-нов проект е изграден с помощта на образи от тривиалното ежедневие и поражда смисли и асоциации с широк спектър от теми и проблеми. Тяхната концентрация предизвиква тревожното усещане за криза в търсенето на смисъл и стабилни референтни стойности на ценностите в съвременния свят.

*Симулакрум (на английски: simulacrum, мн.ч. simulacra, от латинското simulacrum, което значи „подобие“) като дума в английски език се появява за първи път през късния 16 век и е използвана, за да опише репрезентацията (изобразяването) на друга репрезентация, например статуя или картина. През късния 19 век вече има една вторична асоциация на нейното значение с нископоставеност и непълноценост: тоест става дума за изображение без същността или качествата на оригинала…

Continue Reading
Advertisement