Тихата носталгия на Уди Алън в “Café Society”

“Café Society” е новият филм на Уди Алън, определян като романтична комедия-драма. Интересен е фактът, че това е първият филм, който режисьорът снима дигитално, а не на лента. Официалната премиера на Café Society беше на филмовия фестивал в Кан през май тази година. В България “Café Society” може да бъде видян в рамките на “Киномания” 2016

Филмът разказва за млад мъж, който пристига в Холивуд през 30-те години на миналия век с надеждата да пробие във филмовата индустрия. Боби Дорфман започва работа при чичо си – преуспяващ холивудски агент. Замаян от ослепителния блясък на кинозвездите, той преживява мигове на шеметно щастие, последвани от горчиво разочарование. Боби се завръща в родния си Ню Йорк и отваря нощен клуб, който се прочува с упадъчния си шик.

Няма да ви разказваме филма, разбира се, но бъдете подготвени, че както и в останалите филми на Уди Алън, и тук зад хумора и усмивките се крият много поводи за размисъл. Коя е истинската любов? Скъпа ли е цената, която трябва да се плати за нея? Кое е по-важно – да изживееш Голямата любов или да ти остане мечтата за нея? Кое определя любовта като Голяма – дали тя е с жената, с която имате деца, или е неизживяната тръпка, която не отшумява с годините…

Café Society е нежен и приятен филм, изпълнен с тихо носталгично чувство – към миналото, към тръпката, към спомените…

Накрая не може да не завършим с една фраза от филма, в типичното черно чувство за хумор на Уди Алън – “Живей всеки ден като за последно и някой ден ще се окажеш прав!”

САЩ, 2016, 96′
Режисьор: Уди Алън
С: Джеси Айзънбърг, Кристен Стюарт, Стийв Карел, Блейк Лайвли, Паркър Пози