Във времена, в които се надпреварваме да споделяме в социалните медии колко леко преодоляваме трудностите, колко е страхотен животът ни и колко сме съвършени, сякаш не остава много пространство за неоспоримата истина, че в живота на всеки от нас има дни, които не са толкова чудесни, дни, зад които сякаш стои вселенски заговор.

„Ръководство за лоши дни“ (превод: Мария Енчева, изд. Колибри) ни напомня, че истинското щастие не е в отбягването на несполуките, а в приемането на живота такъв, какъвто е. Дните, в които всичко сякаш се разпада, ни учат да проявяваме увереност и кураж и в крайна сметка ни помагат да открием щастието. Във времена, в които се надпреварваме да споделяме в социалните медии колко леко преодоляваме трудностите, колко е страхотен животът ни и колко сме съвършени, сякаш не остава много пространство за неоспоримата истина, че в живота на всеки от нас има дни, които не са толкова чудесни, дни, зад които сякаш стои вселенски заговор.

Евелине Хелминк е журналистка и писателка, която живее в Амстердам. Главен редактор е на нидерландското издание на списание Happinez, което дава съвети за личностно израстване и пълноценен живот.  В „Ръководство за лоши дни“ Хелминк споделя с читателя над 70 изпитани трика за постигане на лекота и в най-мрачния и тъжен ден: „Не съм лайф коуч, нито съм психолог или учител – просто цял живот съм се интересувала от нащърбените ръбчета, от несъвършенствата, от вътрешната сила. Затова предпочитам да гледам на себе си като на мотиватор в моменти на несполука и разочарование. Понеже неудачите са част от живота и тъкмо в дните, в които нищо не върви, научаваме най-много за себе си.“

На пазара излиза второ допълнено издание на „Тайната история на българския футбол“ от дългогодишния спортен журналист Станил Йотов – задълбочена и увлекателна хроника на някои от най-интересните събития, развивали се зад кулисите на най-популярната игра у нас.

Разказът на Йотов започва в мрачните времена на комунистическия режим у нас, където често отвъд случващото се на зеления килим прозират дългите пипала на Държавна сигурност и Политбюро. Партийните функционери си поделят „Левски“ и ЦСКА, а някои големци се изживяват като по-големи специалисти дори от треньора на националния отбор на България. Къде стои Тодор Живков в схемата? Как са участвали във футбола Ангел Солаков, Борис Велчев и още редица знакови фигури от тоталитарния елит?

Оригинални документи от архива на ДС, тайни агенти, подставени лица и сложни конспирации – всички те свидетелстват за съществената роля на секретните служби на Живков във футбола на България. Докато запалянковците следят своите любимци на терена, агентурният апарат зорко наблюдава ръководители, треньори, играчи и съдии. А когато се налага, службите изпълняват патриотични задачи във важни международни мачове с българско участие.

Станил Йотов подробно описва и годините на прехода, когато любимите на народа отбори са заграбени от кредитните милионери, аферистите от банковия сектор и силовите групировки. Военни командоси, оръжейни босове и пистолети, размахвани в съблекалните съпътстват този сенчест за българския футбол период.

Разбира се, засегнато е и великото американско лято през 1994 г. Книгата повдига завесата пред множество останали в сянка събития около българското участие на Световното първенство в САЩ преди четвърт век.

Описани са нерадостните съдби на някои от легендите на футбола у нас, както и неизвестни или отдавна забравени истории за други от тях – от Георги Аспарухов – Гунди и Георги Соколов, до Христо Стоичков, Красимир Балъков и Любо Пенев.

Във второто допълнено издание е добавен нов раздел, чиято тема отдавна е омерта в българския футбол – уредените мачове и черното тото в съвремието. А сред аферите виждаме фигури, които и до ден днешен диктуват правилата в спорта у нас.

„Тайната история на българския футбол“ излиза със знака на изд. „Кръг“, а корицата е дело на Стоян Атанасов.