Открийте ни и в

Кино

Филм разказва вдъхновяващата история на най-дългото състезание в света

MIKA

публикувано

на

снимка: ПР

Сред хората, завършили състезанието са и двама българи. Пред какво се изправиха, разказва филма посветен на екстремното бягане и силата на духа „3100: Бягане и себенадминаване“

Какво кара група хора да пробягат 5649 обиколки на един и същ нюйоркски квартал? Новият филм на Санджай Роуал насочва погледа ни към най-дългото сертифицирано бягане в света и към насладата от екстремното бягане.

Сигурно си мислите, че да бягаш 52 дни без прекъсване около един и същ квартал в Ню Йорк е безсмислено занимание. Да не говорим за смазващото отегчение.

Участниците в състезанието „3100: Себенадминаване“ обикалят 5649 пъти 164-та улица в Джамейка, Куинс, пробягвайки приблизително 96 км всеки ден, за да изминат всичките 4898 км на най-дългото сертифицирано бягане в света.

Състезанието – което само по себе си е екстремно бягане – е тема на новия филм на Санджай Роуал „3100: Бягане и себенадминаване“, който сега е достъпен за стриймиране.

Да го гледаш сега – когато най-големите градове в света, включително Ню Йорк, са блокирани – е разтърсващо напомняне за свободата, която изгубихме: да сме навън, по оживените улици, където хората вървят целеустремено; да тичаме и да дишаме без страх. Във филма уличният живот на Куинс тече край бегачите, които обикалят отново и отново все същия квартал, покрай училище „Томас Едисон“ и стадиона „Джоузеф Остин“.

снимка: ПР

Те се борят със задушаващия летен зной, който се излъчва и от тротоара, с влажността, мазолите, ожулванията, многото въглехидрати, изтощението. Състезанието е въведено през 1996 г. от покойния вече индийски гуру Шри Чинмой като възможност за хората да открият – и преодолеят – собствените си ограничения. Целта е да се отиде отвъд земните дразнители и да се стигне до един вид просветление.

През по-голямата част от филма обаче участниците изглеждат така, сякаш се спускат в особено  неприятна версия на ада, тъй като мускулите им отказват. Четиридесет и пет  годишният Ашприханал Аалто казва на наставника си, че след като е победил през 2015 г., не желае повече да участва в състезанието,  защото не му се иска отново да страда така. Но той все пак го прави, вече 15 пъти, и е побеждавал повече от половината пъти.

„Нямаше да го правя 15 години, ако в това нямаше нещо повече от самото надбягване,“ – казва той пред „Гардиън” – „За мен това е част от духовния ми живот … опитваш се да успокоиш ума.“

Той тренирал за тазгодишното състезание, когато то било отменено заради коронавируса. Вместо това сега е в самоизолация: положение, за което е по-подготвен от много други. Аалто говори с мен от Хелзинки, Финландия, където е пощенски служител и живее като аскет в самотна хижа.

„Такива състезания не са за прекалено общителните хора“ – споделя режисьорът Роуал. „ Бих казал, че животът в пълно уединение определено му дава предимство пред другите. [Аалто] живее като тийнейджър, държи кутии с шоколадови бонбони под леглото си. Постоянно пие газирани напитки, яде пица. Единственото, върху което работи, е умствената нагласа, старае се само да държи ума си гъвкав, отпуснат и свободен.“

Най-интересното за участниците в състезанието, казва Роуал, е това, че те са „най-обикновени хора“.

„Един от тях, Юрий [Тростенюк, победител през 2016 г.], е водопроводчик от Украйна. Никой от тях няма спонсор. Това идва да покаже, че с правилна нагласа можеш да постигнеш това, което повечето хора смятат за невъзможно.“

Аалто открива духовността след смъртта на майка си. В търсене на време и място за размисъл, той прекарва три месеца сам в гората, изминавайки пеш 4500-километровия маршрут Pacific Crest Trail (Тихоокеански хребет), а след това и 3500-километровия Appalachian Trail (Пътеката на Апалачите) в САЩ.

„След много месеци ходене се сливаш с гората и ставаш по-чувствителен, слухът и обонянието ти се подобряват“ – казва той. Когато научава за многодневните състезания, нещо го осенява: „Помислих си, че звучи добре: да можеш да бягаш денем и нощем.“

В своя филм Роуал изследва духовността в бягането, както я преживяват  хората по цял свят; способността да се докоснеш до нещо много по-мощно от обикновения тропот на крака.

„Започна се с идеята, че бягането може да бъде молитва“ – казва той. И от нюйоркското състезание отива в Чинле, Аризона, за да се срещне с Шон Мартин, бегач от каньона Навахо, който продължава традицията на ходенето пеш, просъществувала стотици години. Посещава бушмен от Ботсуана, който се опитва да съхрани незаконната вече ловна традиция да се преследва дивечът с бягане.

Роуал разговаря и с будистки монах от планината Хиеи, Япония,  предприемащ суровото 100о-дневно изпитание на бягане по неравен терен, обут в неудобни бамбукови сандали – който е длъжен да се самоубие, ако не го завърши. Роуал казва за монаха:

„Идеята е, че движението и бягането могат да послужат за пълно преодоляване на нашето его и да ни отведат в най-високите сфери на духовно съзнание. Че идва момент, в който блаженството напълно затъмнява всички болки и несгоди. Ако не беше блаженството, той щеше да мисли само: „Ами ако не успея?“ и страхът щеше да го сграбчи.“

Ааалто казва:

„За някои хора източник на радост, на вдъхновение, са духовната музика или великите певци, за други изкуството. За мен бягането на дълги разстояния е начинът да напредвам, то ми дава стимул. С годините това става все по-вътрешен процес. Все още е състезание, но в него има радост.“

Цветан Цеков – Шопан (38 г., България) е роден и израснал в град София е от малко познатите утрамаратонци в България, това не пречи да държи националните рекорди от 1000 км до 5000 км. Г-н Цеков към момента остава най-младия участник завършвал „3100 мили: “Себенадминаване“ – Най-дългото състезание в света.

Тодор Димитров – „Ел Капитан“ (44 г., България) – завърши състезанието лятото на 2019 година в последния час, преди официалния край. Изключително драматични последни дни, изпълнени с множество трудности не спряха Тодор по пътя към целта.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Кино

“За душата” отличен със “Златен глобус” за най-добър анимационен филм

MIKA

публикувано

на

от

На 1-ви март се проведе 78-та официална церемония по връчване на наградите на Асоциацията на чуждестранната преса „Златен глобус“. Оригиналната, вдъхновяваща анимация на Дисни и Пиксар За душата спечели първото място в две от най-престижните категории – „най-добър анимационен филм“ и „най-добра филмова музика“.

Режисьори на За душата са двукратният носител на „Оскар“ Пийт Доктър (В небето, Отвътре, навън) и Кемп Пауърс, а продуцент е номинираната за „Оскар“ Дейна Мъри (Lou). Автори на музиката са световно известният джаз музикант Джон Батист и носителите на „Оскар“ Трент Резнър и Атикъс Рос („Социалната мрежа“) от Nine Inch Nails.

„Толкова сме благодарни за тази чест“, каза Пийт Доктър на церемонията. „Не предполагахме, че създаването на филм за джаза ще ни научи на толкова много за живота. Не винаги можем да контролираме какво се случва по света, но точно както един добър джаз музикант, можем да се опитаме да го превърнем в нещо красиво. “

Вдъхновяващата анимация излиза на голям екран у нас този март и ще ни представи не само невероятна визия и вдъхновяващ саундтрак, но и история, която провокира въображението и дава искра на позитивизма вътре в нас дори когато сме го забравили. Филмът разказва за Джо Гарднър – учител по музика в средно училище, който има дългогодишна мечта да свири джаз музика на сцена. Един ден той най-накрая получава този шанс, след като впечатлява група джаз музиканти по време на отворени врати в популярен клуб. Вследствие на инцидент обаче, душата на Джо е разделена от тялото му и пренесена до „Великото преди“ – център, в който душите първо развиват своите интереси и страсти и после се отправят към някое новородено дете. За да се върне на Земята, преди да е станало твърде късно, Джо трябва да работи заедно с другите души, които се обучават. Сред тях е и 22 – душа, която след години, прекарани в капана на „Великото преди“, е развила доста мрачни възгледи за живота.

И така срещата между един, все още нероден циник и един човек, възпрян точно в момента, когато е на път да сбъдне най-голямата си мечта, ще ни вдъхновят да си зададем въпроса: За какво копнее душата ми? А вие може ли да отговорите точно в този момент?

Ще си подарим нещо За душата на 19 март само в кината на 2D и 3D.

Продължете понататък

Tехнологии

Стрийминг платформите са още една врата за изкуството

MIKA

публикувано

на

от

Neterra.TV+ си партнира успешно със създателите на съдържание и с киносалоните, прави киното по-достъпно и дава по-голям избор на зрителите

Стрийминг платформите като Neterra.TV+ си партнират със създателите на съдържание и киносалоните в България. Те съществуват съвместно, координират се адекватно и дават по-голям избор и възможности на потребителите да взаимодействат с изкуството.

Около това мнение се обединиха Мая Калчева – маркетинг мениджър на Neterra.TV+, Николай Йорданов, креативен продуцент, редактор, сценарист на ТВ-предавания и преподавател в НАТФИЗ, и Христо Христозов, програмен директор на Дома на киното.

Те обсъдиха темата „Киносалоните vs. стрийминг платформите (А къде е телевизията?)“ в подкаста „Кино с думи“ на платформата за късометражно българско кино No Blink.

„С развитието на технологиите, с промяната на човечеството и неговото общуване се отварят нови канали и възможности изкуството да стига до хората. Това е начин авторът да комуникира себе си през тази различна среда. Мрежата създава възможност за друг вид избор – да гледаш когато поискаш, в среда, която на теб ти е удобна, с хора, с които ти избереш. За мен стрийминг платформите са още една стъпка, още една пътека и още една врата за изкуството“, каза Мая Калчева.

Според Николай Йорданов и в двете преживявания има позитиви, емоция и добри моменти. Той припомни, че когато възниква киното, се правят прогнози, че то ще унищожи театъра и литературата, но това не се случва, така че ние трябва да се възползваме от предимствата и на киносалоните, и на платформите.

„Вече видяхме няколко фестивала, които се осъществиха в хибриден вариант. Фестивалът за документално кино Master of art още миналата година започна с онлайн издание, което не попречи на прожекциите на големия екран. Напротив – създаде допълнителна разпознаваемост на фестивала сред много хора, които иначе не знаеха за него. Традиционно арт кината и подобни по-нишови фестивали се случват само в по-големите градове, където има ресурс за това, а излъчването в стрийминг платформата Neterra.TV+ даде една достъпност в цяла България. Подобна беше ситуацията след това и със София филм фест, и със CineLibri. Master of art дори в момента тече в платформата Neterra.TV+ изключително успешно, но получаваме и запитвания кога ще може да се гледа на голям екран. Така че едното и другото за момента си партнират много успешно“, допълни Христо Христозов.

Участниците в подкаста коментираха, че ако има проблем, той е между пиратското съдържание и регламентираното. Платформите за пиратско разпространение предоставят съдържанието безплатно, с лошо качество, ограбват труда на създателите и създават очакване в потребителите, че всичко трябва да е достъпно веднага и безвъзмездно.

„Зрителят решава как, кога, дали и защо иска да потреби дадено съдържание. Ролята на платформите, киносалоните и фестивалите е да погледнат към своята публика, да я попитат тя какво иска, от какво има нужда, и да ѝ го дадат“, каза Христо Христозов.

Мая Калчева повдигна темата как съвременните технологии скъсяват времето, в което човек може да се концентрира и как се променя поведението на младите хора пред екрана. Николай Йорданов коментира тенденцията в днешно време интересът към масовите събития и концертите да намалява.

Продължете понататък
Tехнологиипреди 4 седмици

Стартира Национално проучване “Заплатите в Софтуерния Бранш” 2021

Музикапреди 3 седмици

Слушаме най-доброто от P.I.F. в двоен албум от Слънчеви и Облачни песни

Културапреди 2 седмици

„7 ключа, за да събудим жизнената си сила” от Цветанка Шопова

Културапреди 1 седмица

„Моята година със Селинджър“ – различен поглед към личността на легендарния писател

Музикапреди 6 дни

Българската песен на Евровизия 2021 ще бъде представена на 10 март с концерт на Виктория

Кинопреди 1 седмица

Netflix с документален филм за The Notorious B.I.G.

Щрак!преди 1 седмица

Before Creating Academy организира един от най-мащабните фото конкурси у нас BECA Photo Award

Културапреди 3 седмици

Български научен труд в сферата на образованието оспори политиките на ООН

Кинопреди 1 седмица

„Земя на номади“ с исторически „Златен глобус“ за режисура и най-добър филм

Културапреди 1 седмица

Viasat History с фокус върху жените за 8-ми март

Горещо