Открийте ни и в

Култура

Хроника на авариите и катастрофите в социалистическата индустриализация излиза в книга

MIKA

публикувано

на

Една слабо разисквана и замъглявана преди 1989 г. у нас тема – тази за трудовите злополуки, промишлените аварии и по-тежки катастрофи, е предмет на изследване от доц. д.и.н. Даниел Вачков в книгата Аварии и катастрофи. Xроника на социалистическата индустриализация” (ИК „Сиела”). Тя е част от поредицата „Минало несвършено” на Института за изследване на близкото минало.

Промените в производствения процес в България след 1944 г. като предпоставка за развитието на трудовите злополуки, условията на труд в периода на „срамежливата десталинизация“ и дълговата криза и нейното въздействие върху условията на труд са сред разгледаните теми в подробното изследване „Аварии и катастрофи. Xроника на социалистическата индустриализация” от доц. д.и.н. Даниел Вачков. Книгата проследява процеса на индустриализация и произтеклите от нея произшествия, случили се в България през годините на социализма – от установяването на отечественофронтовската власт и изграждането на основите на комунистическата държава и икономика през края на епохата на Сталин до „перестройката” и възродителния процес.

В предговора на изследването си доц. д.и.н. Вачков пише: „Изследването на индустриалните аварии и катастрофи ще представи една адекватна, различна от създаваната от комунистическата пропаганда картина на реалното положение на работничеството в България при комунистическото управление. То също така ще допълни анализа на икономическата политика на комунистическата партия и може да очертае истинското състояние на българската промишленост. Чрез него ще се проследят едни от най-острите деформации в осъществяването на ускорената индустриализация и настъпилите с нея обществени трансформации. Освен това ще покаже доколко системата има управленческия капацитет да се справи с един толкова тежък социален проблем. И не на последно място могат да се видят механизмите, прилагани от режима по отношение на индустриалните аварии с цел опазване на неговия обществен образ, а по-късно да се проследи и как те рефлектират върху изграждането на паметта за комунизма в обществото.”

За корицата на „Аварии и катастрофи. Xроника на социалистическата индустриализация” Веселин Праматаров е използвал колаж от снимки на прокатния цех от металургичния завод в Перник (юли 1959 г.), чийто покрив рухва малко по-рано през май, и броят на „Работническо дело“ от деня след голямата авария в Девня.

Книгата е част от съвместната поредица „Минало несвършено“ на Института за изследване на близкото минало и издателство „Сиела“. Други заглавия в поредицата са „Литература на случаите. От „Тютюн“ до „Хайка за вълци““ на доц. д-р Пламен Дойнов, „Държавна сигурност – предимство по наследство“ на Мария Дерменджиева и Момчил Методиев, „Ромен Гари и френската дипломатическа поща“ от Райна Карчева, двата тома на „Как се променят нещата“ от проф. Ивайло Знеполски и др.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Реклама BECA

Култура

„Разгневеният бог“ от Л. Дж. Шен – любовта в изкуството и изкуството на любовта

MIKA

публикувано

на

от

Нова книга от Л. Дж. Шен проследява историята на една гневна и невъзможна, но същевременно страстна и неизбежна любов.

По книжарниците вече можете да откриете „Разгневеният бог“ от Л. Дж. Шен („Крадецът на целувки“, „В случай на чудо“, „Спароу“) – трета част от трилогията „Ол Сейнтс“, която започна с „Красиво безразсъдство“ и продължи с „Раненият рицар“. Двама герои, които вече бегло познаваме от предишните две книги – мистериозният и мрачен Вон Спенсър и талантливата Ленора Асталис – най-накрая излизат от сенките, за да разкажат собствената си пламенна и оцветена в кървави краски история.

Всяко момиче в „Ол Сейнтс“ познава Вон Спенсър. Красавецът, който дружи с Найт Коул и с никого друг. Недостъпният принц, който се забива с различно момиче всеки уикенд и често е готов да остави нечий нос разкървавен по пътя. А сега е най-обещаващият студент на гениалния художник и изкуствовед Асталис, директор на академията за бъдещи творци.

Но Вон има тъмна тайна – момичетата не го вълнуват. Не сексуално – в крайна сметка това са просто нужди, които той задоволява. Никоя не е успявала да пробие бронята и да достигне до кухото място, където би трябвало да е сърцето му.

Или почти никоя. И когато тя се появява, съдбата си отмъщава за всички разбити сърца, които Вон е оставил по пътя си.

Ленора е негова състудентка. Скулпторка, която дори не осъзнава размерите на собствения си талант. Свободна и неудържима. Негов съперник. Дъщеря на ментора му. И най-големият му враг.

Както художниците знаят, когато смесваш масло с вода, резултатът е несполучлива трагедия. Всички момичета, които Вон е срещал досега, са били като спокойно езеро. Но Ленора е огън. А когато хвърлиш запалена клечка в маслото, околните е най-добре да се скрият някъде, за да не бъдат наранени.

„Разгневеният бог“ от Л. Дж. Шен слага край на една от най-популярните ѝ и обичани поредици по цял свят. От срещата на две счупени души, които търсят изцеление в „Красиво безразсъдство“, през кротката нежност на „Раненият рицар“, „Разгневеният бог“ отвежда читателя в най-мрачната и неочаквана посока досега.

Продължете понататък

Кино

Документален филм за Ботев представя неизвестни факти за великия българин

MIKA

публикувано

на

от

снимка: ПР

В средата на месец февруари 2021 г. се очаква да излезе новият филм за един от най-великите българи – Христо Ботев.

„Ботев – отвъд понятното“ е документален филм, в който се представят неизвестни за живота на Христо Ботев факти. В него се дава гласност на факти, които са свързани с неговата поезия, публицистика и дейност на революционер.

Създателите на филма са се постарали да открият достоверна информация за това кой е истинският Ботев. Те доказват, че Христо Ботев и капитан Дагоберт Енглендер не само са се познавали, но и са участвали заедно в акцията „Радецки – Козлодуйски бряг“.

Ботев е признат още и за европейски връх за своето творчество в литературата от Парижкият университет, известен още като „Сорбоната“, а със златни букви бива увековечен в книга, разположена в частната колекция на университета.

Във филма в ролята на Христо Ботев се превъплащава Иван Тренев, а образът на капитан Дагоберт Енглендер е представен от Методи Асов. Ася Мерджанова изиграва майката на Ботев, а  Киро Тулешков е изигран от Йонко Димитров. Актьорският състав е събран от родолюбиви българи, които припознават мисията да познаваме своята история, за да имаме едно по-устойчиво бъдеще като нация.

Филмът е заснет в различни локации в градовете Козлодуй, Сливен и Карлово.

„Целта е чрез този документален филм да покажем най-накрая истината за световното признание на Ботев като поет и революционер, да премахнем  някои измислени митове, които дегероизират Ботев.“ – споделят от екипа за своите мотиви да създадат документалния филм.

Режисьор на „Ботев – отвъд понятното“  е Ивалина Василева, оператор е Чарли Джиров, а сценарият е написан от Иван Тренев с помощта на продуценти от радио „ Гама“ – Видин.

Освен всеотдайният труд на целия екип, документалният филм не би могъл да бъде факт без подкрепата и съдействието на редица българи, които припознават мисията на филма.

Продължете понататък

Горещо