Айвън в разтърсващо интервю за провала на Златния Орфей

снимка: PR

Айвън в разтърсващо интервю за провала на Златния Орфей пред Nbox разказва за алчността и корупцията, които съсипаха благородната идея на Генови.

Иван Иванов – Айвън е зодия Скорпион. По образование е юрист, създател и дългогодишен продуцент на първия мъжки балет Максимус. Водещ, изпълнител и танцьор. През последните 15 години е работил в България и зад граница с известни имена от българската музикална сцена – Маргарита Хранова, Кичка Бодурова, балет Тодес (Русия). От няколко години разширява дейността си с формиране на модерна трупа.
Водещият му проект е шоуто „Тропиканос“ със звездата Алфредо Торес. Двамата участваха в конкурса „Бургас и морето“. Имат записани няколко сингъла, а видеоклипът на песента им „Няма спиране“ е с предстоящ дебют през новия сезон.
Последната новина покрай Айвън е, че е на път да оттегли одобрената си за „Златният Орфей“ песен заради забраната да ползва балет. За подробности около поредния скандал на феста, който е заплашен от провал, Nbox се обърна лично към певеца.

Защо си на път да изтеглиш песента си?

Скандалът и недоразумението с моята песен са една малка част от грандиозния абсурд „възраждане на Златния Орфей“, който тресе публичното пространство и гилдията. Понеже голяма част от изпълнителите вече взеха страна от едната и от другата част на фронтовата линия – инициативен комитет срещу фондация Генко Генов, аз ще кажа само моето лично мнение – семейство Генови са добри, но наивни хора, които пазят паметта на една голяма личност в българската култура и история на музиката… Но за пореден път са се намесили характерните за последните години фактори на алчността, корупцията и схемаджийството. Това е част от девиза на нашата епоха – Да усвоим някой лев! Това превърна иначе благородната и полезната кауза, от която имат нужда всички българи, в кауза пердута. Или в история с предизвестен край.

[media-credit name=“снимка: PR“ align=“aligncenter“ width=“650″][/media-credit]Какво мислиш за организацията на Орфея?

Това, че ми обявиха как не мога да излезна на сцена с балет „Ню Екс Денс“, е част от организационния хаос и разбира се, недостигът на финанси, който обрича всичко на провал. Друг е въпросът че основната грешка в крайна сметка е на г-.жа Генова, защото само на голи обещания за спонсорство, без да има постъпили реални пари по сметката на организаторите, е несериозно да ангажираш оркестри, екипи, осветление, камери… Аранжорът на моята песен Димитър Гетов, уважавано и сериозно име в гилдията – човек, който е свирил на Златният Орфей в силните му години и помни какъв празник за хората е било това събитие, положи сериозен труд да разпише партитури за голям оркестър на песента. И този труд очакваше да бъде заплатен, но това няма да стане. Не искам да преекспонирам моя индивидуален проблем със Златният Орфей.

Песента „Единствена“ така или иначе ще стигне до публиката. Но само забележете, че това е поредния опит за внасяне на нормалност в българския културен живот, който се опорочава, защото ми е трудно да повярвам, че след това, което се случи, ще може да бъде спечелен отново кредит на доверие. След провала и на българската Евровизия, това е поредния удар върху българската популярна музика и хилядите творци, които работят за нея. А те искат просто да стигнат до любовта и аплодисментите на публиката.

Какво според теб трябва да се промени в регламента и организацията?

Не регламентът и организацията, а хората трябва да се променят. В крайна сметка Златният Орфей е Библия – хората, които са го правили, все още са живи и могат да предадат опита си на младото поколение. Те са професионалисти, правещи мащабни музикални събития. Единственото, което според мен, а и всеки съвременен артист, трябва да се добави и осъвремени (все пак сме 2015 година) са елементи на съвременния шоубизнес, свързани със сценично представяне, балети, сценография, оригинално шоу към песните с технологиите на 21 век.

Доколко според теб държавата трябва да подпомага такива форуми?

Е, тук вече уцелихте болното ми място. Само по този въпрос мога да говоря с дни. Държавата не само трябва да помага на Златният Орфей и на други събития, държавата трябва да помага на всеки един талантлив артист, изпълнител, музикант и автор на песен. Всички знаят как. Всички знаят, че 25 години това не се прави. Защо – отговорът отново всички го знаят. Всяка втора песен, звучаща по българските радиостанции, трябва да бъде написана от български композитор и изпята от български изпълнител. Това трябва да се регламентира законово, със съответните актове, за да могат продуцентите на българска музика да изискват от музикалните редактори на радиата в България плейлистите ми да съдържат 50 % авторска българска музика. Разбира се отговаряща на критериите за качество на музикален продукт. Именно радиата са хитмейкъри, те са медиатор между изпълнител и публика, точно те оформят популярността или липсата на такава на съответната песен.
Основният проблем – защо това за 25 години не се случи? Защо не приеха едно изречение в закона за радио и телевизия? Защо сега правят комитети и молят политици и бизнесмени да дадат пари, за да спасим Орфеят? Защо същият този инициативен комитет не изиска от политиците да приемат тази регулационна норма, която ще повлияе пряко върху климата на българския музикален живот? Защото сме в България – единствена държава в Европа и не само, в която пресичайки границата й с автомобил, намирайки местна радиостанция, трудно можеш да разбереш къде се намираш. Британска, американска, турска, гръцка, румънска, попфолк (това не е българска музика също) и тук-там Криско, Графа и Сто кила. А отговорът на въпроса -Защо? всеки интелигентен българин знае много добре.

Докога ще останеш на морето?

Морският развлекателен шоубизнес е сезонен и затова в края на септември се прибираме в София и започваме отново да бием стената със здравите ни глави. Надявахме се, че със Златният Орфей ще я пропукаме, но уви… Има разбира се няколко изпълнители, които няма да са съгласни с мен, защото техните песни звучат в ефира и в реалити формати и може да се каже, че имат кариера. Но това не е съвсем вярно. Защото кариера на изпълнител означава концертна дейност, зали, продадени билети, стадиони, а не клубни турнета и медийно напомпване по телевизиите, за да вземем някой друг лев на банкети. Нивото на професионалния музикален бизнес в България през 2015 година в много отношения е по-ниско, отколкото през 60-те и 70 – те години, когато Емил, Васил Найденов и Лили Иванова и всички останали български попикони препълваха зали и стадиони. Тогава обаче държавата беше на мястото си. А сега сме 2015-та и всеки си заслужава съдбата. Индивидуално, като народ, като професионална гилдия. Така че -борбата продължава въпреки реалностите – винаги където има мрак, има светлина. Където има лъжа, има и истина. Където има бездуховност, има и просветление.

Какво ти предстои в най-близко време?

Аз водя една моя лична битка за създаване на мюзикълна трупа от певци, актьори и танцьори, за поставянето на мюзикълни спектакли. Правил съм вече няколко неуспешни опита (не че в Музикалния театър са много успешни) и сега ми предстои да обединя усилията на 30-ина човека. Целта е да организираме адаптиран и комерсиален за българските условия спектакъл, с който да докоснем българската публика и да я запознаем с нашата интерпретация с откъси от обичани и вечни мюзикъли – Брилянтин, Мръсни танци, Трилър.