Бивш супермодел от Дания пише проникновена и весела  книга за деца

Запознайте се с Карла – щуро деветгодишно момиче с интересен живот. Изобщо не е скучно, когато братята ѝ са наоколо. Лудориите сякаш от само себе си се завихрят покрай тях, от което разбира се не стават по-малко влудяващи за майка им. „Пасиансът на Карла“ е истинско удоволствие и за малките читатели, и за техните родители, благодарение на завидния усет на авторката Ренѐ Тофт Симонсен към герои, характери, ситуации. Написан по детски, с огромна съпричастност към препятствията, пред които децата ежедневно се изправят, а възрастните са изобразени с всичките си грешки и проблеми, без това да ги превръща в карикатури. А коя всъщност е Ренѐ Тофт Симонсен?

Едва седемнайсетгодишна, през 1982 г. Ренѐ е избрана да представя Дания на престижния конкурс „Супермодел на света“ и печели първото място. През декември същата година се появява на страниците на американското издание на „Вог“ и фотосесията изстрелва модната ѝ кариера право във висините. Едва на двайсет и четири години обаче Ренѐ скъсва с модния свят, завръща се в родната Дания и записва психология. Специализира подпомагане и лечение на деца със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието.

В редица интервюта Ренѐ споделя, че животът като супермодел я е натоварвал твърде много и стресиращото ежедневие е започнало да се отразява на здравословното ѝ състояние. Затова решила да прекрати модната си кариера и да се завърне в Дания. Там осъществява мечтата си да се занимава с интелектуална дейност. За дебютната си книга „Пасиансът на Карла“ е отличена с Наградата за детска книга на Книгоиздателския бранш. През 2007 г. книгата е екранизирана, а суперуспешната поредица за Карла включва още пет детско-юношески романа. Ренѐ разказва: „Не помня точно как възникна идеята, но семейството на Карла много прилича на моето. По времето, когато създавах книгата, моите деца бяха на възрастта на Карла, Мес Мортен и Малчо. Просто почувствах вътрешна потребност да разкажа за едно симпатично семейство, в което двамата родители имат деца от предишния си брак; да покажа колко трудно е понякога за децата да се адаптират емоционално към втория си родител и към новия модел за семейство.“