Георги А. Богданов: „Ако нямаш любов, нямаш нищо!“

Георги А. Богданов, снимка: Иван Христов

Георги А. Богданов е хубаво бъдеще за българската театрална сцена и едно от имената, които се надяваме по-често да чуваме. Тази година е номиниран в категория дебют за ролята на Марк в постановката Shopping and Fucking на режисьора Димитър Илиев, номиниран в същата категория.

Винаги съм казвала, че има много добри актьори – изпълнители. Изпълняват чудесно реплики, желания на режисьори, желания на публика. Но въпреки това трудно успяват да влияят на зрителя. Докато има и такива, които влияят дори с мълчанието си на сцената. Те са там с цялата си същност, обуздали всяка емоция, която минава през тях и излиза наяве. Палят, изгарят, умират, карат те да се влюбиш в тях, да ги намразиш, да се усмихваш с тях, да плачеш, да се събудиш и да си тръгнеш малко по-различен. Или малко по-себе си. Е, той е един от тях.

С Георги А. Богданов зад сцената и зад маските разговаря Антония Баръмова.

Какви мисли ти минават през главата последните дни на фона на всичко, което се случва в света?

Че ако нямаш любов, нямаш нищо.

Кой е твоят страх за бъдещето? 

Страх ме е да не забравим съвсем как да общуваме и да живеем.

Извади ли наяве някакви страхове от теб Shopping and F? И разреши ли други? 

Да, извади. Текстът и представлението е пълно с теми, факти, обстоятелства, които би трябвало да тревожат съвременния човек. Колкото до разрешаването, самият процес ми помогна да преодолея някои свои бариери като актьор, но това е незначително в сравнение с въпросите, които поставя и на които все още нямам отговор, но търся.

Получи номинация за ИКАР, това първата ти ли е? Очакваше ли я? 

Да, първа. Не съм я очаквал.

Какво означава за теб това признание? 

Ами, че хората от Съюза на Артистите в България са видели нещо интересно в работата ми, за което им благодаря.

снимка: ПР

Какво е да влизаш в кожата на Марк? 

Трудна и тегава работа е. Всеки път в деня преди представлението започва да ме човърка нещо отвътре, а в самият ден се чувствам като пребит от сутринта.

Той промени ли те? 

По-скоро ме промени целият процес, срещата с колегите ми актьори, както и работата с Димитър Илиев.

Ти как се промени последните две години, с всичко, което се случва наоколо? 

Променил съм се много. Мисля, че е нормално, имайки предвид възрастта ми. Най-същественото е, че малко съм се затворил, но за сметка на това си станах още по-близък с близките ми хора.

Какви са уроците, които научи? 

Че любовта е пътят.

А какво искаш са научиш занапред? 

Искам да науча много неща.

Какви роли искаш да играеш? 

Всичко, в което намирам смисъл.

Каква роля заема в живота ти свободата като ценност? 

Държа на нея, но винаги си спомням, че професор Младенова ни казваше, че за да тече една река й трябва корито.

Кога ти се мълчи? 

Когато нямам какво да кажа.

Кога ти се вика? 

Сега.

Къде и кога си се чувствал най-свободен? 

Сред най-близките ми. Мястото и времето са без значение.

Да извикаме и хората отново да ви гледат. Кога пак играете? 

Хора, елате отново да ни гледате на 14 април в Yalta Art Room!