ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс с награда на Столична община

снимка: Ian Douglas

ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс спечели тазгодишното отличие на Наградите на Столична община за ярки постижения в областта на културата за 2017, в категория „Съвременни перформативни и мултижанрови изкуства“.

„Надявам се образованието и културата да се превърнат в споделена ценност“, каза по време на церемонията артистичният директор на ДНК – Мирослава Тодорова.

ДНК съществува вече близо две години. За това кратко време пространството разви своя категоричен облик, чрез регулярна кураторска програма и копродуцентската дейност, фокусирана изцяло върху произведения в областта на съвременен танц и пърформанс. Част от ежемесечната програма са спектакли на едни най-значимите имена в областта на танца, пърформанса и съвременните театрални практики у нас. Пространството е сцена за най-важните фестивални събития в България в полето на независимите сценични изкуства.

През последната година ДНК разви образователната инициатива „Извинени присъствия“, с която, заедно с различни артисти, режисьори, хореографи, изпълнители, драматурзи и театрални теоретици, насочи внимание към работата с младежи на възраст между 15 и 18 г. Ученици от пет столични училища взеха участие в семинари, презентации и уъркшове, посветени на значението и историята на съвременния танц и пърформанс в България и Европа.

Част от мотивацията за Наградата на Столична община е регулярното провеждане на Международната програма „Мигриращото тяло“, която е сред най-значимите дейности на ДНК. В рамките на целогодишната платформа за представяне на чуждестранни продукции в областта на съвременния танц и пърформанс, на сцената на ДНК гостуват едни от най-интересните имена в европейски и световен контекст. Освен спектаклите, програмата включва дискусии, разговори с публика и уъркшопове, насочени към българската професионална среда.

Новият сезон на Международната програма „Мигриращото тяло“

Първото гостуващо чуждестранно представление от новия театрален сезон е норвежкият спектакъл THE REST IS SILENCE, който очакваме на 21 октомври от 19:30 ч. Съзерцателна творба на хореографката Хеге Хагенрюд, прекрачва границите между танца и театъра. Тя пренася публиката в центъра на взаимоотношения между майка и дъщеря. Четирима танцьори физически реагират на гласа на британската актриса Кейт Пендри, която разказва фрагменти от травматично детство. Хеге Хагенрюд оформя спектакъл за отчаянието, без отчаяни. Тя създава напълно ново и невъобразимо преживяване.

В своята работа Хеге Хагенрюд често използва текст, преминавайки във вътрешния свят на танцьора. Представленията ѝ са базирани на динамичното усещане на текста. Нейната ангажираност към уязвимостта и често неволното изобличаване, се превръщат в детайлна, прецизна и минималистична хореография. През последните 5 години Хагенрюд е най-изявеният хореограф сред младата публика в Норвегия. The Rest is Silence е наминиран за наградата на норвежката критика през 2016. Спектакълът е представен по време на фестивалът Aerowaves, който тази година се проведе в Дания. През март 2017 Хеге Хагенрюд създаде първата си хореография за Националния балет в Осло.

На 12 ноември от 19:30 ч. в рамките на АСТ Фестивал за свободен театър 2017,  в ДНК ще гостува френското представление RELATIVE COLLIDER, по идея на Лиз Санторо и Пиер Годар. Relative Collider е машина, която предлага възможността да се види, да се оразмери, да се определи количеството, да се обмени и преживее информация между нервни системи. Relative Collider работи върху физиката на внимание, върху колизията на гледането.

„Искаме да знаем защо, искаме да знаем как и искаме да покажем какво знаем. Ние подражаваме едни на други, за да представим онова, което не бива показвано.“ – казват авторите.

снимка: Paula Court

Relative Collider издирва точката на контакт между движение и текст, където и двете имат индивидуална цел в собственото им представяне пред публика. От гледна точка на тялото, Relative Collider изследва предположения, съсредоточавайки се в акта на виждането и в акта на присъствието, като усилия да се задържи вниманието на другите. В опит да бъдат разбрани физичните закони на присъствието заедно с другите, Relative Collider поставя въпросите за обмененото, създаденото и разрушеното по време на процеса на наблюдение.

Лиз Санторо е хореограф и изпълнител, живееща в Ню Йорк и Париж. Танцовото ѝ обучение започва в Балетното училище в Бостън. Завършва невронаука в Харвард. Тя изследва пърформативната роля на вниманието и диаметрално разположените връзки между това да наблюдаваш и да бъдеш наблюдаван. Наскоро тя получи наградата на New York Dance and Performance, наричана още Bessie Award, за последната ѝ работа с Пиер Годар – Watch It.

Пиер Годар завършва магистърска степен по приложна математика и работи като количествен анализатор. Неговият опит в театъра започва през 2005 г., когато става технически и сценичен стажант. По-нататък през годините работи като техник, асистент по светлинния дизайн, реквизитор, сценичен мениджър, асистент-режисьор, асистент-хореограф и режисьор. Работата му е фокусирана върху преосмислянето на много от допусканията, правени за театъра. Пиер Годор започва да работи с, така да се каже – текстови материал от съвременния танц, невронауката, компютърната наука и лингвистиката.

На 24 ноември в София за пръв път ще гостува един от най-авторитетните и иновативни млади творци на нашето време – хореографът Тражал Харел.

„Kакво би се случило ако воуг артистите от Харлем се включат в представленията на постмодернистите от Джъдсън Чърч през 1963?“, пита Тражал Харел в Judson Church is Ringing in Harlem (Made-to-Measure)/Twenty Looks or Paris is Burning at The Judson Church (M2M).

Тази хипотетична ситуация, използвана за вдъхновение и отправна точка в  спектакъла, създава един екстравагантен сблъсък между минимализма на Джъдсън Чърч и пищността на воугинг културата, който поставя под въпрос собствените ни разбирания за раса, класово общество, сексуалност и богатство.

Judson Church is Ringing in Harlem (M2M)/Twenty Looks or Paris is Burning at The Judson Church (M2M), е работа, която се адаптира към различни пространства, в които бива представяна.

Тражал Харел съумява да подреди тази необичайна и неочаквана среща между воугинг културата и постмодерния танц. Вместо да пресъздава усещането на контракултурата от късните 60-те, той поставя тялото отново в центъра на сцената като сърцевина, около която Аз-ът може да се формира или да функционира като пресечна точка, която настоява за различност.

Въпреки това, Харел не се задоволява просто с реконструирането на въображаема историчност – той иска да предизвика съвременния зрител, като го постови на предела между тези два свята и му предложи История, интерпретирана през призмата на тялото.

По време на гостуването си в ДНК, Тражал Харел ще направи и уъркшоп за професионалисти, студенти и артисти, работещи във всички сфери на съвременните изкуства.

Спектакълът гостува с подкрепа на Фондация „Америка за България“, чрез Програмата за българо-американски обмен в областта на изпълнителските изкуства, администрирана от Фондация „Арт Офис“ .