Излиза „Синята китара“, роман вдъхновен от Пикасо

Писателят Джон Банвил редовно е спряган за Нобелова награда, мошеник му се обажда, че я получава

Роман от Джон Банвил, вдъхновен от шедьовъра на Пабло Пикасо „Старият китарист”, предлага издателство „Лист” на читателите си. Главният герой на „Синята китара” също е прочут и добре платен художник, но за разлика от гениалния испанец, е в творческа криза и не рисува.

Банвил, нареждан сред емблемите на съвременната ирландска литература, праща своя персонаж в родното му градче в провинцията. За да се спаси от самия себе си, Оливър се връща там със съпругата си. Семейството се сприятелява с друга двойка, следват сложни отношения и неизбежна изневяра. С жестокост към себе си и крайна самоирония Оливър се връща назад във времето, когато е започнал да краде малки ненужни предмети, към спомените за родителите си, любовниците си и смъртта на детето си.

„Красива картина на грозен мъж” – така рецензентката на британския авторитетен вестник „Гардиън” Кейт Келауей описва впечатленията си след прочита на „Синята китара”. Според нея с този роман Банвил отново се представя като един от най-добрите и вещи свидетели на съвремената литература

Автор на осемнайсет романа и десетки разкази, ирландецът е определян като „наследник на Пруст чрез Набоков”. Името му редовно се спряга при залозите за бъдещи носители на Нобелова награда, а през 2019-а, докато лежи на кушетката при физиотерапевта си, той дори получава обаждане от Шведската академия. Мъж, представил се за постоянния секретар Матс Малм, любезно пита Банвил за коя година предпочита да получи приза – 2018-а или за 2019 г., тъй като тогава Академията връчва две отличия. Писателят тутакси се похвалва пред дъщеря си и неколцина приятели, но радостта му е кратка, защото в официалното съобщение имената на лауреатите са други. Банвил пази запис на разговора и при разследването става ясно, че действително му се е обадил човек от офиса на Шведската академия. Гласът обаче е различен от този на истинския Матс Малм. С днешна дата писателят приема, че някой се е пошегувал с него и с Нобеловия комитет.

Корицата на книгата е дело на художничката София Попйорданова.