Индустриален шпионаж и шокиращо убийство в „Мъртва партида“

Индустриален шпионаж и шокиращо убийство заплитат интригата в британската криминална класика на Мери Кели „Мъртва партида“

„Една истинска детективска история, в най-добрите традиции на жанра… 

Достоверно пресъздадените съмнения и страдания на героите 

перфектно се вписват в разкриването на всички следи“.

The Times Literary Supplement

Английската писателка Мери Кели вече е популярно име у нас, покрай успеха на романа й „Коледното яйце“, част от класическата криминална поредица на Британската библиотека. Поредицата продължава с друга книга на авторката, смятана за едно от върховите постижения в жанра. За „Мъртва партида“ тя е отличена със Златния кинжал на Асоциацията на авторите на криминални романи, при това в конкуренция с един от шедьоврите на Джон Льо Каре.

Действието в романа се развива във фабрика за порцелан и керамика в Стафордшър. Срещаме се с частния детектив Никълсън, натоварен със специална мисия. Той трябва да разкрие кой служител продава проекти на дизайнерите на международни конкурентни компании. Основният заподозрян е дизайнерът на фабриката Корина Уейкфилд, в която Никълсън има неблагоразумието да се влюби.

Едно убийство обаче изцяло обърква плановете му. В хранилището за течна глина е открит труп. Дали случилото се е резултат от индустриалния шпионаж? Оказва се, че в тихата фабрика, където сякаш всички са посветени от сърце на производството на изящни изделия, тлеят скрити страсти, завист и недоволство. Никълсън се опитва да подреди сложния пъзел и да съхрани достойнството си, но мислите му са изцяло насочени към Корина и нейното мрачно минало.

Кели изгражда автентична картина на работния процес във фабриката, в която всички служители са като част от едно голямо семейство, но всеки крие своите истински чувства. Голямото й постижение е психологическата задълбоченост, с която подхожда към историята и героите си. Никълсън е истински професионалист, изцяло погълнат от своето разследване, но е раздвоен от чувствата си към Корина, които стават все по-силни. Все пак той трябва да изпълни мисията си, а привлекателната и непредсказуема Корина може би е ключът към разкриването на мистерията.

Книгата е част от специално подбраната поредица на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза с тематично изработени оригинални корици. Несправедливо пренебрегнати и неоценени навремето, много от тези заглавия не са били издавани повторно в продължение на десетилетия. Всяка книга излиза с предговор от съвременен писател на криминални романи. В случая това е Мартин Едуардс, който разказва любопитни подробности за Кели и защо романът е смятан за нейния абсолютен шедьовър.

Мери Тереза Куликан е родена в Лондон през 1927 г. Получава образованието си в манастир, после завършва университета в Единбург, където се запознава с бъдещия си съпруг, Денис Кели. След като се омъжва и завършва висшето си образование, тя работи като помощник-медицинска сестра и, също като Денис, като учителка.

Кели се запалва по детективските истории и решава да опита късмета си като писател. Дебютният й роман „A Cold Coming“ е публикуван през 1956 г. и моментално постига успех сред критици и читатели. През следващите две години излизат още два романа, радващи се на подчертан интерес. Общото между трите книги е нестандартният главен герой – главен инспектор Брет Найтингейл, чиято слава се дължи най-вече на разследването в третия й роман „Коледното яйце“. Самата писателка притежава и музикални талант и пее с ентусиазъм. Това я вдъхновява при създаването на образа на Найтингейл, който освен детективските си умения е и тенор-любител.

За Кели голямото признание идва през 1961 г., когато за „Мъртва партида“ печели Златния кинжал на Асоциацията на авторите на криминални романи за книга на годината. Постижението й е впечатляващо, защото нейната книга измества “Събуждане за мъртвеца” на Джон Льо Каре, в която за първи път се появява станалият междувременно легендарен Джордж Смайли.

За съжаление Кели не е толкова продуктивен автор и издава общо осем романа, като последният от тях излиза през 1974 г. Причина за това са нейните опити да се противопостави на конвенционалните изисквания и комерсиалните императиви, които насочват съдбите на почти всички писатели. Все пак със своята изисканост и безупречен стил книгите й продължават да предизвикват интерес и са определяни като класически произведения на криминалната литература.