Карин дом – препоръки в областта на приобщаващото образование

снимка: ПР

На 04.07.2022 г Фондация “Карин дом“, проведе кръгла маса: “Адресиране на препоръки за промяна на политики за приобщаващо образование“ в София. Около кръглата маса се срещнаха и обмениха идеи, препоръки и успехи: институции, специалисти, родители и граждански организации. Карин дом направи конкретни предложения и препоръки в подкрепа на образованието на децата със специални нужди. Представиха се препоръки за промяна на политики, разработени от екипа на Карин дом на база опита и редица консултации, които направихме с различни организации, родители и специалисти в сферата. Участниците в кръглата маса споделиха единно мислене за спешната нужда от сериозни реформи, по-задълбочени анализи на текущата ситуация и разбира се предприемането на конкретни стъпки и промени.

Като най-болезнени и проблемни се подчертаха няколко факта: липса на единен регистър на децата с увреждания, нужда от реформа в образователната система и адаптиране на учебния материал и програми, за да са подходящи за ученици със специални образователни потребности, както и липса на достатъчно на брой и квалифицирани кадри в училища и детски градини за работа с деца със специални образователни потребности. По време на срещата стана ясно, че се работи по национална програма, за да има единен регистър за деца, които получават допълнителна подкрепа, което е една обнадеждаваща стъпка напред, но все още сме на прага на стартиране на съществени и устойчиви промени.

Екипът на Карин дом адресира следните конкретни препоръки за подобряване на условията, средата и разбиранията за ролята и значението на приобщаващото образование в България:

1. Въвеждане на единна национална информационна система, включваща и Регистър за деца с увреждания  и хронични заболявания, за наблюдение на целия период на развитие на детето (0-18 години) и семейството. Липсва единна информационна система/регистър за деца с увреждания, която да събира информация и споделя с всички специалисти, участващи в процеса на включващото образование. Това дава възможност да се разработят стратегии за цялостното менажиране във времето на живота и обучението на дете със специални потребности.
2. Изготвяне на „Пътна карта“ за пътя на детето и семейството –  от раждането до завършване на образованието с възможности за скрининг на няколко етапа в ранна детска възраст, ранна диагностика, оценка на развитието, здраве, обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие, осигуряване на пълно социално включване на основата на правата на децата и хората с увреждания. Да се въведе холистичен подход към детето, тъй като е съобразен с различните умения на децата и е подход, който подготвя детето да се реализира добре като възрастен. Предимството е, че не е фокусирано само върху умственото развитие, но и върху психо-социалното и емоционалното развитие на децата и т.н. В процеса на диагностициране и получаване на подкрепа липсва структурирана информация за пътя, който трябва да изминат семействата на деца със затруднения в развитието и увреждания. Семействата не знаят към кого да се обърнат, търсят различни специалисти и получават разнородна информация. Процесът отнема време и усилия и това забавя получаването на подкрепа в ранна възраст.
3. Намаляване на броя на децата в групите и класовете до 20, а когато има деца със СОП да се намалят реално до 15. Големият брой (около 30-35) деца в една група и клас, затруднява образователния процес и особено включващото образование. Физически дори е трудно да се обхванат толкова деца от един учител и пом. възпитател, а какво остава да се осигури индивидуално внимание на всяко дете и да се задоволят неговите специални образователни потребности. Предвиденото в законодателството намаляване на групите и класовете в случаите на дете със СОП много рядко се използва като възможност. Тук идва и въпроса за недостига на педагогически специалисти и съответно места за децата в детските градини.
4. Осигуряване на асистенти и специалисти осигуряващи допълнителна специализирана подкрепа на децата и учениците в процеса на включващото образование. Осигуряване на повече ресурсни учители в системата на образованието, за задоволяване на нуждите на всички деца със СОП. Както и на достатъчно социални и лични асистенти в подкрепа на децата в детска градина и училище.
5. Ревизиране на учебните планове и програми по които се обучават деца със специални потребности, обект на включващото образование. Ресурсните учители и педагозите да имат свободата да избират подходящи методи и подходи при включването на децата със СОП и да могат при необходимост да  адаптират учебното съдържание. На този етап практиката и обратната връзка от родители и учители показва, че те не са съобразени с възможностите на децата, не са добре разработени като поредица от стъпки и са заложени високи цели за постигане. Плановете за подкрепа на децата със специални образователни потребности да бъдат базирани на Функционална оценка на знанията и уменията. В тях да бъдат заложени освен цели, а също и конкретните стъпки, задачи за постигането им.
6. Подобряване на достъпността до детска градини и училище на децата със специални потребности, децата от различни етнически групи и бежанци, децата от уязвими социални групи, живеещи в бедност, децата живеещи в отдалечени райони и децата с риск от отпадане от образователната система.  Много родители споделят, че срещат трудности при записване на деца със СОП в детско заведение и училище. За децата от отдалечените райони в страната достъпът до образование е органичен. Също така липсват или са недостатъчни специалистите, услугите и подкрепата за деца, живеещи в малки населени места, отдалечени от областните градове. Семействата трябва да пътуват на дълги разстояния, за да получат децата им необходимата подкрепа. Търсене на възможности за обхващане за допълнителна подкрепа и терапевтични услуги за деца от отдалечени райони и малки градове. Например чрез Мобилни услуги за допълнителна подкрепа за личностно развитие – не само Регионални центрове да предоставят допълнителна подкрепа в детски градини и училища.
7. Въвеждане на семейно – ориентиран подход в образователната, социалната и здравната система. Политика, насочена към стимулиране и осигуряване на възможности и предпоставки за родителите да се реализират на пазара на труда.
8. Актуализиране на алгоритъм на взаимодействие между институциите в системата на предучилищното и училищното образование, дирекциите „Социално подпомагане” и доставчиците на социални услуги по отношение на подкрепа за личностното развитие на децата и учениците. Въпреки че съществува алгоритъм на взаимодействие между институциите в системата на предучилищното и училищното образование и дирекциите „Социално подпомагане” по отношение на подкрепа за личностното развитие на децата и учениците, е необходимо ревизирането му и изграждане на по-пълен и ефективен механизъм за ефективно сътрудничество между всички институции, занимаващи се с деца със специални потребности и техните семейства. Така ще се ​​осигури приемственост между институциите при прехода на всяко дете от едно място на друго.  Да осигури постоянна подкрепа за всяко дете през целия период на развитие. Така ще се намали и натовареността на родителите от това да предават информация и да търсят възможности за подкрепа. Това може да стане и чрез общ закон за детето, който да регулира и координира работата на социалното, здравното и социалното министерство в процеса на включващото образование. Могат да се създадат координиращи звена на регионално ниво, които да координират дейността на здравните, социални и образователни структури във връзка с диагностиката, информирането и насочването на децата със специални нужди към подходящите за тях здравни, социални и образователни услуги. Това може да е система включваща Регионални диагностични центрове към лечебни заведения, включващи медицински специалисти (психиатри, невролози, ортопеди и др.), психолози, логопеди, специални учители, физиотерапевти, ерготерапевти, социални работници.
9. Повишаване на знанията и уменията на учителите в общообразователните детски градини и училища за работа с деца и ученици със специални образователни потребности. В същото време е нужно да се променят съществуващите нагласи, че работата с деца със СОП е високо експертна и трябва да се извършва от ресурсния учител или друг ресурсен специалист. 
10. Подобряване на ефективността на екипната работа в рамките на ЕПЛР ( Екип за подкрепа на личностното развитие на детето). Това ще забърза изготвянето на оценка възможностите и потребностите на детето и да има навременна подкрепа, без да се губи време. Да има реално участие на учителите от групата/класа, както и на родителите. Да имат повече време за обсъждане на случаи, съвместно изработване на планове за подкрепа, супервизии и интервизии и работа в екип.
11. Периодично актуализиране на финансовото обезпечаване в образователната система, определено от единния разходен стандарт, който не покрива всички нужди от приобщаващо образование. Финансовото обезпечаване в образователната система, определено от единния разходен стандарт, не покрива всички нужди от приобщаващо образование. Това налага да се търсят допълнителни източници на финансиране. Липсват помощни средства и оборудване в класните стаи в които се обучават деца с двигателни затруднения например специализирани столове и масички.
12. Ключови компетенции – подобно на стълбовете в исландското образование: грамотност, устойчивост, здраве и благополучие, демокрация и права на човека, равенство и творчество, да се разработят на достъпен език заложените в българската образователна система ключовите компетенции: езикова грамотност; комуникативна компетентност; математическа компетентност и компетентност в областта на природните науки, технологиите и инженерството; дигитална компетентност; лична компетентност, социална компетентност и компетентности за учене; гражданска компетентност; предприемаческа компетентност; компетентност за културно съзнание и изразяване. Сравнявайки основните стълбове на исландското образование и базовите компетенции в българското те съществено се различават. Едните са с фокус уменията за социално взаимодействие, а другите с приоритет познавателното развитие. Съотнесено към децата със СОП, така заложените компетенции не са постижими за голяма част от децата.
13. Програми за отдих и почивка на децата със специални нужди и техните семейства в подходящи почивни бази с достъпна среда.

Форумът откри: Борислава Черкезова, изпълнителен директор на Фондация Карин дом, с презентации се включиха представителите на Карин дом: Николета Йончева, д-р по логопедия, Женислава Сапунджиева, директор „Услуги за деца и семейства“, Бистра Бончева, административен директор на Фондация Карин дом и социален работник.

В дискусията се включиха представители на: МТСП (Министерство на труда и социалната политика), РЦПППО-София (Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование), ЦСОП “Едуард Сеген”-София (Център за специална образователна подкрепа „Едуард Сеген“), представител на Нов Български Университет и консултант по РДИ (Ранна детска интервенция) на УНИЦЕФ, Асоциация Родители, Национална мрежа за децата, Софийски Университет, Фонд Активни граждани, Детска Градина “Иглика“, гр. Варна, родители на деца със специални нужди.