Спорт
КО-ОП представя ЛИСИЧА ОПАШКА
снимка: Maria Nalbantova
Откриване: 20.04, четвъртък, 18:30ч. КО-ОП – бул. Янко Сакъзов 17
На 20 април, от 18:30 ч, в галерията на КО-ОП се открива самостоятелната изложба на Мария Налбантова – ЛИСИЧА ОПАШКА. Изложбата е курирана от Димитър Кенаров и ще може да бъде посетена до 14 май.
В последната си работа Мария Налбантова разглежда така наречения растителен феномен “лисича опашка”. Тя се образува в старите водопроводи от етернитови тръби, които са част от ВиК системите в по-голямата част от България, основно в по-малките населени райони.
“Веднъж проникнала във водопровода, тя расте необезпокоявана без светлина и с обилно количество вода. Може да достигне 20 метра, което е известно от места подложени на воден режим. Лисичата опашка грабна въображението ми и ме заведе в Ямболския регион. Там разбрах за изворите – майки, за предизвикателствата по пътя на водата и за това, че лисичата опашка е част от живота ни, колкото и да не ни харесва това. Съвместен живот, в който много неща се просмукват в комуникационните и социални канали. Когато нещо се задържи и започне да расте, как да го разпознаем и открием? Дали то е натрапника или пък ние сме тези, които без да разберем сме създали подходящите условия за неговото развитие? Този корен, тази брада или коса, тази опашка е може би онази опашка, която се просмуква в отношенията помежду ни” – споделя Мария Налбантова.
“Те знаят, че тя съществува. Те знаят, че тя се е скрила някъде там, заровена под земята, в старите етернитови тръби на водопроводната мрежа. Те знаят, че тя е виновна за пресъхналите чешми, за жаждата, за неполетите лехи и изобщо за всички проблеми на този свят.
„За всичко е виновна лисичата опашка“ – казват те. „Природата е нещо страшно.“
Тя е истинска и митична едновременно, лисичата опашка. Тя е като онова чудовище от Лох Нес. Като ламята, която пресушава изворите. Като опашката на дявола. Те знаят, че тя съществува, но за съжаление няма уред, който да я открие. И затова те копаят с лопати, с багер, както дойде. Когато стигнат до водопровода, те го пробиват с надеждата, че ще я намерят вътре. Но няма и следа от лисичата опашка.
Километър по километър, те разравят земята и после я заравят. Една седмица, две седмици, месец, година. Да намериш лисичата опашка не е никак лесно, както не е лесно да откриеш болестите на този свят. Защо няма вода? Защо тръбите между първоизвора и хората са празни? Защо тръбите са се превърнали в чудовища, обсипани с бодли? Защо устните са напукани, а езиците – пресъхнали?
Накрая успяват. Тя е там, сгушена вътре в тръбата, увила се около себе си за по-удобно. Те надават викове на радост като моряци, които съзират нов континент. Приближават я, но тя не хапе, нито помахва. Хващат я от единия край и започват да дърпат. Обзема ги съмнение, дали пък наистина не дърпат дявола за опашката? И къде, по дяволите, е самата лисица?
Постепенно лисичата опашка започва да излиза от тръбата. Един метър, два метра, пет, седем. Те се снимат с нея. Това ще бъде техният най-важен ловен трофей. Снимката е като картина от вода, водна снимка. След толкова усилия и време чудовището е победено. Но все пак остава съмнение. Дали това наистина е чудовище, питат се някои? Дали ние не сме чудовищата, които не търпят натрапници в тръбите на живота, които винаги искат чистота, дори с цената на убийство? Дали лисичата опашка не е всъщност нашата собствена опашка, която отказваме да приемем? Дали лисича опашка не е всъщност плитката на ангел?
Мария Налбантова (р.1990 г., София, където живее и работи) е художничка в полето на съвременните визуални изкуства. Експериментира с различни медии и техники, като рисунка, колаж, обекти, инсталация, видео и фотография. В артистичната си практика изследва социални и политически теми, като често реагира на определени пространства, където контекста на мястото и особените му характеристики са основна линия в работата ѝ. Друг път истории от конкретно място се превръщат в художествено произведение, като намерените обекти или материали, снимки или архиви, стават част от визуалната „плът“ на творбата. Въпросите, които Налбантова задава в артистичната си практика са свързани с проблематиката на съвместния живот на хората, околната среда, грижата доверието и отговорността.
През 2022 г. участва в два от проектите на номадското биенале Манифеста 14 в Прищина, Косово – груповата изложба „Self-Splaining (Триумф на емпатията)“ на Институт за съвременно изкуство – София и в „Центъра за наративни практики“ по покана на галерия OGMS; във фестивала за медийни изкуства “Schmiede”, Халайн, Австрия; в международната резиденция „Изкуство и Наука Варна“ vol.1 на ReBonkers. През март и април 2022 г. работи в “Residency Unlimited” в Ню Йорк, като носител на наградата „БАЗА“ за съвременно изкуство (2020). През 2021 г. получава стипендия в Международната лятна академия, Залцбург, Австрия. Печели специалната награда на Фондация „Стоян Камбарев“ за визуално изкуство през 2020 г. Нейни творби са част от колекцията на Софийска градска художествена галерия и частни колекции.
Изложбата ЛИСИЧА ОПАШКА може да бъде посетена в КО-ОП до 14 май.
Изложбата се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
