Connect with us

Култура

Мейвис Дориъл Хей забърква „Убийство в метрото”

Avatar

Публикувано

на

COVER UBIISTVO v METROTO1

Сравнявана с едни от най-добрите британски автори на криминални романи от 30-те години на миналия век като Агата Кристи и Дороти Сейърс, Мейвис Дориъл Хей си спечелва много суперлативи, макар че написва едва три романа в жанра. Но още първият от тях, „Убийство в метрото“, подсказва потенциала й да забърква неустоима криминална интрига с колоритни герои.

Действието в този класически детективски роман се развива в близост до Северната линия на лондонското метро. Когато госпожица Понгълтън е открита мъртва на стълбите на метростанция „Белсайз Парк“, останалите пансионери в обитавания от нея хотел „Фрамптън“ не са обзети от мъка при новината за смъртта на досадната възрастна дама. Но всички те имат своите теории за самоличността на убиеца, макар че от полицията прибързано задържат потенциалния извършител.

Заради тежкия си характер и постоянното желание да променя завещанието си, госпожица Понгълтън не липсва особено на никого, но пък точно затова заподозрените за убийството й са прекалено много. Обитателите на хотела все пак решават да се заемат с разгадаването на мистерията. Няколко от тях, включително и териерът Тапи, изпълняват важна роля в последвалите събития. Междувременно разследващите полицаи се опитват да се справят с всевъзможните открити улики и фалшиви следи, както и да проверят различни алибита на замесените и на облагодетелстваните от смъртта на госпожица Понгълтън. А съквартирантите във „Фрамптън“ упорито се стараят да им отнемат задълженията и ги заливат с разнородна информация и предположения, които в крайна сметка водят до драматичен арест.

Мейвис Дориъл Хей ни поднася интригуващ сюжет, съсредоточен върху търсенето на убиеца, и умело обрисува всеки герой. В „Убийство в метрото“ са налице всички съставки на класическия британски криминален роман: напрежение, хумор, неочаквани сюжетни обрати, романтична нишка и, разбира се, изненадващ финал. Героите са като парчета от един сложен пъзел, които все пак накрая си идват на местата, въпреки грешните стъпки на някои от главните действащи лица.

Книгата е част от специално подбраната поредица на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза с тематично изработени оригинални корици. Несправедливо пренебрегнати и неоценени навремето, много от тези заглавия не са били издавани повторно след края на Втората световна война. Всяка книга излиза с предговор от съвременен писател на криминални романи. Автор на предговора за „Убийство в метрото“ е Стивън Бут. Следващото заглавие от същата поредица, което ще се появи на българския пазар, ще бъде „Писък в Сохо” от Джон Брандън.

Advertisement

Мейвис Дориъл Хей е сред най-ярките автори от „Златната ера“ на британската криминална проза. Името ú не е толкова популярно днес, защото публикува само три романа в този стил през 30-те години на 20 век. Те обаче се радват на изключително радушен прием, а „Убийство в метрото“ е първият от тях, излязъл през 1934 г.

Хей завършва университета в Оксфорд през 1916 г. Тя проявява интерес към занаятите и занаятчийството и издава няколко книги през 20-те години в съавторство с Хелън Елизабет Фицрандолф, част от поредицата „Земеделие и занаяти на Англия и Уелс“. През 1929 г. Мейвис се омъжва за Арчибалд Мензес Фицрандолф, брат на съавторката ú и син на богат канадски банкер и собственик на дъскорезници.

Скоро след сватбата Хей решава да смени амплоато си и да пише криминални романи. При дебютния си роман тя взема присърце златното писателско правило „Описвай познатото“. По онова време тя и Арчибалд живеят на „Белсайз Лейн“ в Северен Лондон: едва на стотина метра от мястото, където е извършено престъплението в „Убийство в метрото“.

През 1935 г. излиза вторият роман на Мейвис „Смърт край Чъруел“, който също постига голям успех. За съжаление след третия си роман тя решава да постави край на своята кариера в жанра. Няколко години по-късно съпругът ú загива по време на Втората световна война, като преди това писателката губи и тримата си братя при трагични обстоятелства. Впоследствие тя се завръща към първата си любов – занаятите – и публикува последната си книга в тази област през 1972 г.

Advertisement
Continue Reading
Advertisement