„Мозъкът лекува” – напук на скептиците

Те мислеха, че мозъкът
е твърде сложен.

Оказа се, че именно неговата комплексност
може да бъде в основата на нов вид лечение.

Благодарение на вашия мозък прочетохте това. Благодарение на него можете сега да повдигнете ръката си, да раздвижите пръста си, да мигнете нервно и да напуснете тази страница. Но можете и да направите друго – да прочетете текста до края. Нищо чудно да се окаже важен.

Преди 7 години в книгата „Невероятният мозък” (изд. Изток-Запад) Норман Дойджи (психиатър, психоаналитик и изследовател) представи на света идеята за невропластичността – способността на мозъка да променя собствената си структура. Тази му способност не само осигурява по-пълноценен начин на живот на мнозина, но успява да излекува мозъчни заболявания, досега смятани за нелечими. Ако се чудите дали материята нe е твърде сложна и академична – не се тревожете. Не са нужни специални познания, за да прочетете и разберете новата книга на Дойджи – „Мозъкът лекува”. Той пише достъпно, въпреки че нито за миг не профанизира и не подценява науката. Единственото, което Ви е нужно в началото, е да си спомните, че мозъкът е генералът във Вашето тяло. Той е този, който раздава команди, приема оплаквания, разпуска за почивка. Но също така и зависи от своите подчинени – ако те го саботират, няма как да се осъществи успешна акция. Оказва се , че не само мозъкът влияе върху тялото, а и тялото влияе върху мозъка. Необходима е двупосочна комуникация за успешно лечение.

За съжаление понякога генералите биват ранени: инсулт, Паркинсон, аутизъм, тумори, множествена склероза, умствено увреждане – хората, получили тези диагнози обикновено се сбогуват с надеждата. Според конвенционалната медицина подобни болести са нелечими. Скептично се гледа на всяко твърдение, че мозъкът може да се променя. В „Мозъкът лекува” Дойджи събира множество доказателства, че това е възможно. Той обикаля света и търси учени-експериментатори в сферата на невропластичността, които лекуват чрез енергията – светлина, звук, вибрация, екетричество или движение. В книгата са разказани истински истории за подобрението и дори за изцелението на пациенти с изброените по-горе фатални диагнози.

Чудото е възможно!

Ян – жена с хронична болка. Джон – мъж с Паркинсон. Уил – дете с аутизъм. Габриел – жена с мозъчно увреждане. Тези хора живеят на страниците на „Мозъкът лекува”, защото са имали късмета да не се поддадат на отчаянието, а напротив – потърсили са алтернативно лечение. В момента Ян не взима никакви болкоуспокоителни. Джон може да измине 8 киломерта на ден. В рамките на година Уил започва да съставя изречения. Габриел може да шофира и да се движи сама. Тези промени са възможни чрез неинвазивни методи като звукова и светлинна терапия, мозъчна гимнастика, електрически импулси и други, които целят да пробудят самоизцелителния капацитет на мозъка. Подобни открития са повече от значими във време, в което честотата на мозъчните заболявания се увеличава. От аутизъм например преди петдесет години е страдал един човек на 5000. Днес шокиращата статистика казва: един на 68.

Дойджи знае, че това може да се промени. Той потвърждава, че процесите, случили се в мозъка, са обратими, но същевременно напомня:

Да заявиш, че мозъкът може да се лекува, очевидно не отговаря на твърдението, че той винаги може да се излекува. Това, което твърдя аз, е, че мозъкът е много по-податлив на лечение, отколкото се смяташе досега.

Принципите на невропластичността могат да бъдат използвани от всекиго – както за лечение, така и профилактично. При мозъка работи правилото „ползваш, или губиш”, затова се грижете за него – не му позволявайте да закърнява. Ако сте дочели този текст, значи мозъкът ви е поработил добре. Следователно нищо не сте загубили.

А прочетете ли цялата книга, гарантирано ще излезете на печалба!

*Документалният филм, който разказва за откритията на Норман Дойджи, описани в първата му книга „Невероятният мозък”, гледайте тук.