„Последната любов на баба Дуня” е в духа на „Човек на име Уве”

Готови ли сте за нова топла, трогателна и особено комична история, която се развива в село Черново, намиращо се близо до авариралия Чернобил? Немската писателка от руски произход Алина Бронски ни повежда на забавно, изпълнено с колоритни герои и още по-колоритни случки приключение из страниците на романа „Последната любов на баба Дуня” (ИК „Сиела”).

Едва ли може да се каже, че сте добре дошли в село Черново, което се намира в непосредствена близост до авариралата централа в град Чернобил – радиацията е невидима, но убива. Но не всеки се страхува от нея! Прочутата из цялата страна баба Дуня е първата, която се е върнала след евакуацията, и никой, дори правителството, не може да промени решението ѝ. Скоро към нея се присъединяват нейната съседка Маря, която „си е леко мръднала с нейната коза и с петела”, Петров, който „има рак от главата до петите” и чете Карлос Кастанеда на хамака в двора си, старият Сидоров, „който е поне на сто години”, горд собственик на телефон, който проработва веднъж в годината, но никой не може да си обясни как, културното семейство Гаврилови, които не разговарят с никого, и Леночка, която „си стои обикновено у дома, плете един безкраен шал и се усмихва, щом я заговориш”. Каква компания, а?

Ненадейно в Черново пристига млад мъж, който води със себе си дете – красивата Аглая. Тя, смята баба Дуня, трябва да е смъртно болна, защото в Черново никой не идва на гости, освен биолози и фотографи, които са облечени в специални предпазни костюми и изследват или заснемат района след инцидента.
Пристигането на Аглая и баща ѝ в селцето променят иначе спокойния живот на чудатите му жители из основи, а баба Дуня и компания ще трябва да се справят с ред приключения, сред които сватба, убийство, нахлуване на военни, арест, поемане на вина и несправедлива присъда, затвор, престой в болница, среща с обичната дъщеря и шокиращи семейни разкрития.

„Последната любов на баба Дуня” действително е топла, пораждаща усмивка история в духа на „Човек на име Уве” от Фредрик Бакман.

Алина Бронски е псевдоним на германка от руски произход, родена в Екатеринбург, Русия през 1978 г. Прекарва детството си в германските градове Марбург и Дармщат. По-късно Бронски работи като копирайтър и редактор във вестници. Автор е на няколко романа, посрещнати положително както от критиката, така и от читателите във и извън Германия. „Последната любов на баба Дуня” е най-новият ѝ роман.

Преводът от немски език е на Жанина Драгостинова. Корицата на българското издание е от художника Дамян Дамянов.