100 начина да защитите детето си от тормоз в училище

Насилникът, жертвата и (не толкова невинният) наблюдател са три роли в трагедия, която ежедневно се разиграва в домовете ни, в училищата, на детските площадки, по улиците и на работните места.

Какво е и какво не е тормозът в училище? Как да го разпознаем? Какви са признаците, че детето ни е жертва, и как да го защитим? Какво трябва да се направи, за да бъде прекъснат цикълът на насилие в класните стаи, и как да помогнем не само на жертвите, но и на насилниците?

Барбара Колоросо – международно признат консултант по въпросите на възпитанието и образованието, дава на родителите, учителите и специалистите, които работят с деца, инструментите, необходими за прекратяването на тази порочна практика. „Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят“ излиза за първи път преди повече от десетилетие, вече има пет обновени и допълнени издания и се счита за една от най-авторитетните и полезни книги за превенция и интервенция при проблеми с насилието.

Според Колоросо първата стъпка към прекъсване на тормоза е да се намерят причините и начините, по които едно дете се превръща в насилник или в жертва (а понякога и в двете), и да се изследва ролята на наблюдателите за продължаване на този цикъл.

„Трябва да се вгледаме в културния климат на дома, на училището и на обществото, което може би култивира насилието, като подкрепя порочното поведение от страна на не толкова невинните наблюдатели, които се явяват поддръжници на целта на насилника, и затруднява смелите свидетели, онези, които оказват съпротива, и защитниците да осигурят подкрепа на тормозеното дете, да излязат и да заговорят срещу несправедливостта“ – пише Барбара Колоросо в книгата „Тормоз в училище.“

Комбинацията от насилник, който получава това, което иска от жертвата си; тормозено дете, което е твърде уплашено, за да се оплаче; наблюдател, който участва в насилието или си затваря очите за него, и възрастни, които третират насилието като закачка, а не тормоз, като „момчешка му работа“, а не като хищническата агресия, може да бъде смъртоносна и новинарската хроника го доказва.

Специално внимание Колоросо обръща на кибертормоза и онлайн насилието:

„Голяма част от насилието извън Мрежата се извършва без знанието на възрастните, а младите хора се колебаят дали да докладват. Кибернасилието не само се извършва без знанието на възрастните, но и нахлува в живота на детето толкова силно, че то се чувства извънредно изолирано и тормозено. Трябва да убедим децата си, че могат да ни имат доверие, че сме могъщи съюзници и ще действаме, стига само да ни се доверят.“

Необходимо е да спре публичното прехвърляне на вина и отговорност между родители, учители, медии и администрация. Още по-трудно и необходимо е ние – като родители, учители и общество – да създадем безопасен пристан за нашите деца. Трябва да направим всичко необходимо, за да изземем оръжията от сърцата, умовете и ръцете им. Да ги научим да отстояват правата си, докато в същото време уважават правата и нуждите на околните; да разрешават конфликтите без насилие; да проявяват интегритет, когато са поставени в трудна или неудобна ситуация или когато са подложени на натиск; да развият личен етичен кодекс, който да им дава силата да постъпват правилно независимо от външните обстоятелства или последствия.

От тази книга ще научите:

• Кои са формите и методите на насилието;
• Кои са четирите умения, които трябва да притежават децата, за да се предпазят;
• Какви са признаците, че детето ви е жертва;
• Кои са сигналните лампи, че детето ви е склонно към агресия;
• Кои са четирите “противоотрови” на насилието;
• Как да помогнете на жертвата на насилие да се възстанови и как ефективно да повлияете на насилника.

Допълнителна информация:

• Разговор с Барбара Колоросо и представяне на книгата „Тормоз в училище“ със субтитри на български
• Превод Весела Ангелова, редактор Виктория Иванова, корица Радослав Донев
• Книгата в сайта на Софтпрес