Интервю
BALKAN KHANS за първи път на Беглика Фест 2014

Остават броени дни до шестото издание на фестивала Беглика Фест. Горското събитие на годината и любимо преживяване на хиляди различно-мислещи се превръща все повече в творение на публиката си.
Стартирайки на 21-ви и продължавайки до 24-ти август (включително) организаторите на фестивала са предвидили четири дни изпълнени с много музика, всевъзможни уъркшопове, форум и планински спортове. Беглика Фест бележи голямото си завръщане с послание за демокрация на участието и силата на колективния интелект да решава предизвикателства.
Имаме удоволствието да разговаряме с Николай Иванов – ОМ от BALKAN KHANS, които са хедлайнери на фестивала.
Здравейте! За първи път представяме група „BALKAN KHANS” на страниците на MIKA. Представете се за читателите ни и ни разкажете кои са група „ BALKAN KHANS”? Как се събрахте? Кой на какъв инструмент свири?
„BALKAN KHANS” е уникален проект от гледна точка на това, че в него се събират хора, които на пръв поглед никога не биха могли да правят нещо заедно. Петима души, идващи с коренно различен „бекграунд”, се срещат и музицират на сцената, като в по-голямата част импровизират. Енегрията е взривяваща и публиката реагира безотказно на нея навсякъде. Като стилистика в музиката се смесват какво ли не – етно, джаз, урбан фолклор,електронен амбиент и разбира се, бийтбокс. BALKAN KHANS са Венци Такев-цигулка, Николай Иванов ОМ -композиции, клавишни, вокал, Атеш Хюсеинов – китара, Скилър – бийт бокс, Кольо Иванов – тъпан, гайда и в ранният период Митко Узунов – туба.
Идеята за този и други подобни „миксове” е на Михаил Димов и началото беше на партита, организирани от „ Глобал Вижън Съркъл”. Впоследствие проектът „BALKAN KHANS “ започна своя самостоятелен път на развитие.
Как избрахте музиката за свое признание?
Лично аз мисля, че всички събрани в BALKAN KHANS са просто родени в този живот, за да музицират ! За всеки от нас музиката е храна, начин на живот, карма и всичко!
Какво се крие зад името на групата „BALKAN KHANS”?
Името BALKAN KHANS е игра на думи, в контекста на който се подсказва за какво свирене става въпрос. На Изток майсторите виртуози са носели титлата „Кхан”,
Същевременно (без никакви националистически нюанси) Кханове са и Пра българските водачи. Ние свирим доста извън България и това име освен това ни индентифицира от останалите безбройни подобни „Балкан” групи.
Кои са хората, повлияли най-много върху вас по отделно и като група? И защо?
Този въпрос има мого сложен и многопластов отговор: Венци е на 69 години, а Скилър на 25. Всеки от нас е повлиян от собственият си „Път” и формиран от специфични фактори, отрязък от време и точно това е уникалното. Останалите нямат идея за моите „идоли”, като композитор на групата, Аз от своя страна не знам какво е да свириш 10 години с Ибряма и 3 дена и нощи на сватба! Аз съм започнал на 5 години с класическо пиано и оттогава свиря без прекъсване – джаз, етно амбиент 20 години с „ОМ” и десетки музиканти от Индия, Африка и Света. Специално за тази група по скоро ми помага дългият опит от работа в киното –правил съм музика за над 45 филма.
Как разбирате кога едно парче се получава?
Едно парче се получава, когато има съвпад на божествената искра, която дава идеята и последващата реализация, която е добра когато енергията на всички тече заедно! Аз следвам дълги години Източната философия и дълбоко вярвам, че композитора е „канал”. Когато всички импровизират и благодарение на енергиата влезат в един и същ „канал” става страхотно. Пример за обратното е голяма част от новата музика, която е мъртва, защото хората взимат чужди семпли, вместо да положат едни големи усилия да отворят „извора” ровят в мрежата и така … безкрайно много мъртва музика,която между впрочем залива хората отвсякъде и те също губят сетива за музиката като слушатели.
Как минава един ден в репетиционната на “BALKAN KHANS”?
Репетираме при Скилър и процесът е интересен. Ромите не знаят ноти и запомнят темите, рифовете, унисоните. Аз имам задачата да помня всичко и да „дирижирам” . Иначе всички дават идеи и така парчетата се обогатяват постоянно.Това е групата, с която съм репетирал най-малко (аз съм 30 години на сцена) …,но както разправяше Атеш, веднъж Ибряма ги извикал на репетиция – яли и пили и написали списък.
снимка: 2014.beglika.org
Какво според вас прави едно парче добро? А един добър концерт?
Едно парче е добро също като едно добре сготвено ядене..ако всичко в него е в правилни пропорции с дух,емоция и любов всички го харесват! Друг е въпроса коя част от социума с какви парчета може да се срещне. Повечето хора не подозират за съществуването на една или друга музика ,но когато имат шанса да я чуят се взривяват. Вибрацията е основното нещо-доброто парче Вибрира и въздейства.
Същото е с добрия концерт . Аз концертирам страшно интензивно с много групи и има едно нещо което езотериката нарича „егрегор” аз просто го наричам единение. Концерта е творение на музикантите и публиката, дори тя да е 5 души. Сега се сещам за един концерт в Унгария, където акомпанирахме в трио на четенето на Омар Хаям( естествано не разбирах нито дума), но когато свършихме всички заедно стояха и мълчаха 10 минути .. беше изумително!
Каква е публиката в България? Разкажете ни интересна случка с фенове!
Публиката в България е претенциозна принципно и това и качество не се е променило във времето, през което аз музицирам. Иначе при BALKAN KHANS се случва нещо отново толкова уникално – на едно място идват хора, които никога не биха се събрали заедно на концерт. Спомням нашият концерт в Операта в Русе – град, в който аз традиционно свиря много и почти познавам феновете си. Само,че в Операта дойдоха огромна група млади „Бийт бокс”фенове, доста възрастни дами и господа с костюми ,почти цялата група на художниците и от всички „езотерични” групи (които слушат ОМ). Върха накрая беше, когато след биса излезе развълнуван мъж емигрант от 30 години в Канада, който поиска Бате Венци да изсвири „Мила мамо напиши ми”…(стара градска песен) и ние като не я бяхме чували свирехме някакви глупости отдолу. Почти навсякъде идват българи и има Български фенове, даже като се наелектризират има и ексцесии, като момъка Гого от Обеля мисля, че се казваше, които успя да прескочи загражденията и силно почерпен да влезе в Бекстейджа,за да ни каже колко сме „яки”
Как бихте определили стила на „BALKAN KHANS” с три думи?
Стилът на „Балкан Кханс”е горещ Уърлд Гроов с уникален Бийт Бокс!
Работите ли върху нови парчета и проекти?
Засега сме фиксирани върху една програма, която ще свирим, докато е готова за албум. Тя е от доста парчета и в зависимост от мястото свирим едни или други от тях.
Ние сме свирили на много от големите Опън Еър Фестивали в Европа –Сигет, Роскилде, Сфинкс (Боешоут), в Хайделберг, Копенхаген, Берлин и много др.
Освен Кольо, който е чест гост на Беглика, ние ще бъдем за първи път там . Надявам се да видим онези красиви и одухотворени млади хора, които емблематично правят атмосферата на подобни места. А музиката ще бъде малко по -„сакрална“ от обичайната гореща свирня, защото просто сме в уникалната Българска планина.