„Hash Oil” на Момчил Николов с ново издание от Сиела

Едно от емблематичните заглавия в съвременната българска литература – романът „Hash Oil” на Момчил Николов, се радва на ново издание с логото на „Сиела”. Тринадесет години след дебюта си през 2004-та романът на Николов излиза от печат с нова редакция и тематична корица, дело на художника Дамян Дамянов.

София, България. Малко след времето, когато „джойнтът беше левче”, както се казваше в една песен на „Ъпсурт”.
Трева, амфетамини, паркизан, електронни партита в зала „Христо Ботев”, Nirvana, пътуваща на стоп красива приятелка, която носи хашиш чак от Португалия – едва малка част от ежедневието на един софиянец от района на ж.к. „Младост” в първите години на новото хилядолетие. Софиянец, който броди из емблематичния подлез на „Плиска”, из тайнствени села, мръсни трамвайни мотриси и щури купони из столицата, на които напълно непознати му хора са похарчили маса пари, за да подсилят емоцията с „бело”. А група комплексирани футболни фенове им развалят забавата, като ги пребиват на драго сърце по този повод.
Прибавете към това появяващ се от време на време ту на живо, ту под формата на халюцинация заек на име Джим Кери, обещания за доходоносен бизнес от така ценното и трудно за намиране хашишово масло, приготвяно от някакъв замонашен бивш илюзионист в манастир в гората край забравено от бога село, и мистичния „защитник на всички клети надрусани копеленца” Гошо…

Voilà! Новото издание на „Hash Oil” от Момчил Николов идва точно навреме с цялата си психеделична цветност и с блясъка на т.нар. бърза литература, за да ни напомни защо писателят получи редица номинации и няколко престижни литературни награди тази година за романа си „Последната територия”.

Сравняван от мнозина с култовия „Трейнспотинг” на Ървин Уелш, романът „Hash Oil” от Момчил Николов не просто разказва историята на няколко момчета и момичета, които употребяват и(ли) продават наркотици. Книгата показва реалистична картина на живота на цяло едно поколение българи и техните проблеми – децата на така бленуваната от родителите им, но грозна, мръсна и цинична демокрация; деца на недоимъка, деца на прехода, деца на навлизащите нови технологии, деца на света, който остава неразбран от тях и сякаш упорито отказва да ги разбере.

Корицата на новото издание на „Hash oil” е на художника Дамян Дамянов.