Открийте ни и в

Кино

Viasat History представя „Възходът на империите: Османската империя“

MIKA

публикувано

на

снимка: Viasat History

Впечатляващ като кинематографски качества, „Възходът на империите: Османската империя“, разказан от познатия ни като Тивин Ланистър от Game of Thrones актьор Чарз Данс, е в шест части, които приличат повече на игрален сериал, отколкото на документален филм. Премиерата му по Viasat History е на 15 февруари и ще бъде излъчен всяка делнична вечер от 22:55 часа.

През 1453 г. фактът, че Константинопол е непревземаем – или по-скоро теорията, че това е факт, устояла над 1000 години – е оборена. Снимана за Netflix, докудрамата „Възходът на империите: Османската империя“ разказва не само за една историческа битка, но и за първите години на османските завоевания, които несъмнено оставят отпечатък върху целия свят.

Константинопол, непревземаемият град

В средата на 15-ти век само столицата Константинопол, управлявана от император Константин  XI, и няколко предни постове са всичко, което е останало от някога могъщата Римска империя.

Градът, основан през 330 г., е център на Източната римска империя и е защитен от най-здравите стени, които светът е виждал, а в златните си векове има население от почти милион души.

В 1100-годишната им история десетки армии се опитват да пробият тези стени. Всички безуспешно. Дори Атила, вождът на хуните, се примирява с това само да получава данък в замяна на автономността на града. Тогава настъпва 1453 г., която довежда гибелта на Константинопол.

Мара, снимка: Viasat History

Един 19-годишен султан, една 80-хилядна армия и един изобретателен унгарец

Мехмед II се възкачва на трона на младата Османската империя, когато е на 19 години.   Той има една мечта и тя е да създаде империя, която се простира от единия до другия край на света, а първата му крачка към осъществяването й е да завладее Константинопол.

За тази цел той събира армия от 80,000 души, създава нов флот и възлага на унгарския строител на оръдия Орбан да създаде артилерия. Орбан първо бил предложил услугите си на Константинопол, но императорът не пожелал неговите оръдия.

По искане на Мехмед, Орбан създава оръдие, което може да пробие дебелите стени на града. Наречено е „Базиликата“, най-голямото оръдие, което светът е виждал до момента – с дължина 27 фута (над 8 метра) и диаметър почти 3 фута (метър).

Обсадата на Константинопол започва на 6 април 1453 г., но колкото и да обстрелват стените османците – камъкът устоява.

Мехмед получава също сведения, че Папата изпраща подкрепления по море. Макар армията на Мехмед да превъзхожда числено защитниците на града с над 10 към 1 – тъй като те са не повече от 7,000 войници – обсадата се оказва дълга и кървава, отнемайки седмици време и битки по вода и суша.

Изглежда сякаш Султанът ще бъде принуден да се оттегли, тъй като и собствената му империя е разкъсвана от външни и вътрешни врагове.

Легендата за Кървавата луна

След дългите безплодни опити да пленят града, когато духът в армията на Мехмед е сломен, на нощното небе се появява предзнаменование, което предвещава обрат в предстоящите битки. Така наречената „кървава луна“ се смята за лоша поличба от жителите на Константинопол, които вярват, че тя означава, че градът ще падне.

За османците тя има точно противоположното значение: Кървавата луна им дава нова надежда и Мехмет се възползва от тази възможност и напада укрепленията още веднъж. Той изпраща и най-добре обучените си войници, еничарите.

В крайна сметка, на 29 май 1453 г., османците успяват да пробият стените, отслабени от постоянния обстрел, и да победят уморените защитници на града. Така Мехмед убива една легенда на 1100 години.

Това е първата стъпка от завоеванията му, които имат дълготрайно отражение върху историята на Европа и Близкия Изток в следващите поне 300 години.

С впечатляващите си батални сцени, актьорска игра и автентични декори и костюми с изключително внимание към детайла „Възходът на империите: Османската империя“ e не само поглед към едно важно завоевание, но и разказ за това как един млад султан се превръща в легенда.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Кино

“За душата” отличен със “Златен глобус” за най-добър анимационен филм

MIKA

публикувано

на

от

На 1-ви март се проведе 78-та официална церемония по връчване на наградите на Асоциацията на чуждестранната преса „Златен глобус“. Оригиналната, вдъхновяваща анимация на Дисни и Пиксар За душата спечели първото място в две от най-престижните категории – „най-добър анимационен филм“ и „най-добра филмова музика“.

Режисьори на За душата са двукратният носител на „Оскар“ Пийт Доктър (В небето, Отвътре, навън) и Кемп Пауърс, а продуцент е номинираната за „Оскар“ Дейна Мъри (Lou). Автори на музиката са световно известният джаз музикант Джон Батист и носителите на „Оскар“ Трент Резнър и Атикъс Рос („Социалната мрежа“) от Nine Inch Nails.

„Толкова сме благодарни за тази чест“, каза Пийт Доктър на церемонията. „Не предполагахме, че създаването на филм за джаза ще ни научи на толкова много за живота. Не винаги можем да контролираме какво се случва по света, но точно както един добър джаз музикант, можем да се опитаме да го превърнем в нещо красиво. “

Вдъхновяващата анимация излиза на голям екран у нас този март и ще ни представи не само невероятна визия и вдъхновяващ саундтрак, но и история, която провокира въображението и дава искра на позитивизма вътре в нас дори когато сме го забравили. Филмът разказва за Джо Гарднър – учител по музика в средно училище, който има дългогодишна мечта да свири джаз музика на сцена. Един ден той най-накрая получава този шанс, след като впечатлява група джаз музиканти по време на отворени врати в популярен клуб. Вследствие на инцидент обаче, душата на Джо е разделена от тялото му и пренесена до „Великото преди“ – център, в който душите първо развиват своите интереси и страсти и после се отправят към някое новородено дете. За да се върне на Земята, преди да е станало твърде късно, Джо трябва да работи заедно с другите души, които се обучават. Сред тях е и 22 – душа, която след години, прекарани в капана на „Великото преди“, е развила доста мрачни възгледи за живота.

И така срещата между един, все още нероден циник и един човек, възпрян точно в момента, когато е на път да сбъдне най-голямата си мечта, ще ни вдъхновят да си зададем въпроса: За какво копнее душата ми? А вие може ли да отговорите точно в този момент?

Ще си подарим нещо За душата на 19 март само в кината на 2D и 3D.

Продължете понататък

Tехнологии

Стрийминг платформите са още една врата за изкуството

MIKA

публикувано

на

от

Neterra.TV+ си партнира успешно със създателите на съдържание и с киносалоните, прави киното по-достъпно и дава по-голям избор на зрителите

Стрийминг платформите като Neterra.TV+ си партнират със създателите на съдържание и киносалоните в България. Те съществуват съвместно, координират се адекватно и дават по-голям избор и възможности на потребителите да взаимодействат с изкуството.

Около това мнение се обединиха Мая Калчева – маркетинг мениджър на Neterra.TV+, Николай Йорданов, креативен продуцент, редактор, сценарист на ТВ-предавания и преподавател в НАТФИЗ, и Христо Христозов, програмен директор на Дома на киното.

Те обсъдиха темата „Киносалоните vs. стрийминг платформите (А къде е телевизията?)“ в подкаста „Кино с думи“ на платформата за късометражно българско кино No Blink.

„С развитието на технологиите, с промяната на човечеството и неговото общуване се отварят нови канали и възможности изкуството да стига до хората. Това е начин авторът да комуникира себе си през тази различна среда. Мрежата създава възможност за друг вид избор – да гледаш когато поискаш, в среда, която на теб ти е удобна, с хора, с които ти избереш. За мен стрийминг платформите са още една стъпка, още една пътека и още една врата за изкуството“, каза Мая Калчева.

Според Николай Йорданов и в двете преживявания има позитиви, емоция и добри моменти. Той припомни, че когато възниква киното, се правят прогнози, че то ще унищожи театъра и литературата, но това не се случва, така че ние трябва да се възползваме от предимствата и на киносалоните, и на платформите.

„Вече видяхме няколко фестивала, които се осъществиха в хибриден вариант. Фестивалът за документално кино Master of art още миналата година започна с онлайн издание, което не попречи на прожекциите на големия екран. Напротив – създаде допълнителна разпознаваемост на фестивала сред много хора, които иначе не знаеха за него. Традиционно арт кината и подобни по-нишови фестивали се случват само в по-големите градове, където има ресурс за това, а излъчването в стрийминг платформата Neterra.TV+ даде една достъпност в цяла България. Подобна беше ситуацията след това и със София филм фест, и със CineLibri. Master of art дори в момента тече в платформата Neterra.TV+ изключително успешно, но получаваме и запитвания кога ще може да се гледа на голям екран. Така че едното и другото за момента си партнират много успешно“, допълни Христо Христозов.

Участниците в подкаста коментираха, че ако има проблем, той е между пиратското съдържание и регламентираното. Платформите за пиратско разпространение предоставят съдържанието безплатно, с лошо качество, ограбват труда на създателите и създават очакване в потребителите, че всичко трябва да е достъпно веднага и безвъзмездно.

„Зрителят решава как, кога, дали и защо иска да потреби дадено съдържание. Ролята на платформите, киносалоните и фестивалите е да погледнат към своята публика, да я попитат тя какво иска, от какво има нужда, и да ѝ го дадат“, каза Христо Христозов.

Мая Калчева повдигна темата как съвременните технологии скъсяват времето, в което човек може да се концентрира и как се променя поведението на младите хора пред екрана. Николай Йорданов коментира тенденцията в днешно време интересът към масовите събития и концертите да намалява.

Продължете понататък
Tехнологиипреди 3 седмици

Стартира Национално проучване “Заплатите в Софтуерния Бранш” 2021

Музикапреди 3 седмици

Слушаме най-доброто от P.I.F. в двоен албум от Слънчеви и Облачни песни

Културапреди 2 седмици

„7 ключа, за да събудим жизнената си сила” от Цветанка Шопова

Културапреди 4 седмици

БГ автори търсят пресечната точка между съвременната и изкуството с изложба в галерия “УниАрт”

Културапреди 7 дни

„Моята година със Селинджър“ – различен поглед към личността на легендарния писател

Музикапреди 5 дни

Българската песен на Евровизия 2021 ще бъде представена на 10 март с концерт на Виктория

Щрак!преди 1 седмица

Before Creating Academy организира един от най-мащабните фото конкурси у нас BECA Photo Award

Кинопреди 7 дни

Netflix с документален филм за The Notorious B.I.G.

Културапреди 2 седмици

Български научен труд в сферата на образованието оспори политиките на ООН

Кинопреди 7 дни

„Земя на номади“ с исторически „Златен глобус“ за режисура и най-добър филм

Горещо