Connect with us

Общество

Йордан Славейков поставя пиесата “Прашка“ след две десетилетия чакане

mika-magazine

Публикувано

на

Yordan Йордан Славейков поставя пиесата “Прашка“ след две десетилетия чакане

Йордан Славейков, снимка: Марин Кафеджийски

На 7 декември (събота) от 19:30 ч. в I am Studio ще се състои софийската премиера на пиесата „Прашка“ на руския драматург Николай Коляда. Текстът е написан преди  35   години. Пиесата е една от най-интимните и болезнени творби на Коляда.  Режисьорът Йордан Славейков получава през 2018 г. неговото съгласие да преведе текста и да го постави. През годините прави опити в различни театри, но едва сега успява.

„Прашка“ е продукция на фондация „Арт Офис“, реализирана с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Създаване’24“ и Министерство на културата.

Участват актьорите Йордан Върбанов, Преслав Търпанов, за когото това е първа професионална изява, и Августина-Калина Петкова, която е и автор на текста на песента. Преводът и режисурата са на Йордан Славейков, музиката на Христо Намлиев, сценография и мултимедията са създадени от Теодор Киряков.

„Прашка“ е пиеса за любовта – за първата и за последната, за голямата и забранената, за единствената и за невъзможната, несбъдната любов. Пиеса за страха от самия себе си, за изборите, които правим и за които плащаме висока цена; за срама, който може да превърне любовта в омраза.

Advertisement
Всяка лапа има характер

Николай Коляда създава „Прашка“ в края на 80-те години. Авторът представя пиесата  за първи път на национален драматургичен конкурс, където текстът е посрещнат с остри критики. Години наред никой театър не иска да я постави. Едва след успешна постановка в САЩ,  водещи руски театри също я включват в репертоара си.

В България пиесата е поставена за първи път в края на деветдесетте години на миналия век в драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна.

Прашка 02 Йордан Славейков поставя пиесата “Прашка“ след две десетилетия чакане

Прашка, снимка: Марин Кафеджийски

Йордан Славейков за “Прашка“

Много рядко се случва в “чекмеджето на режисьора” почти двайсет години да отлежава непоставена пиеса, да минават сезони, да се появяват и да си отиват теми, а нещо във въпросната пиеса да не му дава мира. Искам да поставя тази пиеса от момента, в който я прочетох като студент, дори я преведох “за всеки случай”. Случаят дойде. Донесе със себе си още и още въпроси. Продължавам да търся отговорите.“

Advertisement
Всяка лапа има характер

Една от големите мисии на театъра, според мен, освен да поставя въпроси, които не си задаваме на глас, е да дава и утеха. Това е пиеса за любовта, за цената, която плащаме, когато от страх се разминем с нея. Много отдавна вярвам, че е посилно любовта да победи смъртта, да я надживее. И много отдавна аз живея така, това е моето верую.

„Прашка“ е представление-разговор, спектакълът търси отговори на въпроси, които често не задаваме на глас. Приканва публиката да се вгледа в себе си и в другия, за да търси разбиране, а не осъждане.

Николай Коляда е явление не само в руската драматургия, но и в световния театър

Роден е в Казахстан, основава собствен частен театър в Екатеринбург, класиран от Forbеs на пето място сред най-добрите руски театри. Той е актьор, режисьор, писател, преподавател и сценарист. Написал е над 120 пиеси.

Коляда е сред съвременните руски драматурзи,  който се отличава с изключителна чувствителност към  житието на малкия, забравения, изпадналия от обществото човек.  Пиесите му реабилитират този човек, намират светлина, там, където друг би видял само мрак.

Advertisement
Всяка лапа има характер

Николай Коляда е поставил много от своите пиеси. Попитан от режисьора Йордан Славейков  коя своя пиеса не би поставил, той отговаря: „Прашка“. Твърде е болезнено. Страхувам се, че ще умра докато репетирам.“

В последно време  срещу актьор от театъра на Коляда се води дело заради “изказване на  мнение, различно от официалната държавна политика”,  самият той е  привикван в съда на всички заседания. Коляда е “посъветван” да прекрати активността си в социалните мрежи,  да не дава интервюта, а театърът е обект на проверки и ревизии.