Балет „АРАБЕСК“ представя „Сидхарта“ на сцената на Музикален театър

share on:

снимка: PR

„СИДХАРТА“ е танцово-театрален спектакъл по мотиви от философската поема на Херман Хесе, идея и хореография – Мила Искренова, сценография и костюми – Свила Величкова, видеопроекции – Никола Налбантов. Музикалният колаж включва  увертюри на Вагнер, съвременна амбиент музика, европейски шлагери от 30-те години, както и единствената рага на Лед Цепелин. Музикален консултант Весела Цанкова.

Спектакълът на Мила Искренова представя европейското разбиране за Изтока, срещата между Изтока и Запада. В търсенето на общ език между двете  различни цивилизации хореографът се опира на много културно-исторически кодове, съдържащи се в  музиката, танцовия език и образността. Спектакълът не  преразказва историята от произведението на Хесе, а пресъздава основни моменти от развитието й в 9 относително самостоятелно завършени епизоди, със собствена структура и образност. Присъстват главните персонажи на поетичната повест:  Сидхарта в изпълнение на Васил Дипчиков; Буда изпълнен от доайена на Балет „Арабеск“ – Чан Тхе Чунг; множественият образ на Камала представен от шест изпълнителки, а така също – Реката,  символизираща живота, образите на саманите и Лодкаря – всички те, преливащи се един в друг и  постоянно менящи се. Присъства и самият Херман Хесе, в изпълнение на  Стефан Вучов, през чийто поглед се развива действието.

Херман Хесе пише „ Сидхарта“ в началото на 20-те години на 20-ти век, в тревожно и много подобно на нашето време. Мислещите хора са силно резигнирани от политическите събития , тълпите са в подем. Повестта излиза през 1922 г., а година след това Хесе се отказва от германско поданство в знак на разочарование от германското общество и най-вече от германската политика. Периодът между двете световни войни изпълва европейските интелектуалци с мрачни предчувствия за бъдещето на света. „ Сидхарта“ хвърля духовен мост между времето и пространството в търсене на изход със силата на една невероятно поетична медитация.

Херман Хесе , подобно на много западни интелектуалци в началото на 20-ти век, изпитва силен интерес и пиетет към Изтока, източната философия и култура. Той предприема пътуване из Индия, но се връща в Европа силно разочарован и заявява, че никога повече няма да подлага на съмнение ценностите на европейската култура. Все пак , през 1922 година , той създава своята философска поема „ Сидхарта” като съвременна притча за земния път на Буда и за пътя му към съвършенството

„И за Херман Хесе може да се каже това, което е казано за творчеството на Хорхе Луис Борхес – прозата му е „постскриптум към целия корпус на литературата“. Нещо повече, Хесе се насочва в своите творчески търсения не просто от желанието да коментира или да продължи опита на предходни култури, той вижда своята мисия в откриването, проникването и пресъздаването на един духовен свят, където „имат равни дялове Европа и Азия, Ведите и Библията, Буда и Гьоте…“ 1.
Лазар Копринаров

Мила Искренова

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Нейна е хореографията на над 50 телевизионни и театрални постановки, мюзикъли и авторски спектакли. Мила е специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск”, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Сред основателите е на танцово студио „Ек”. През 1997 г. печели “Кристална лира” за изключителни постижения като хореограф, носител е на първа награда в раздел „Артпрограми“ на международния телевизионен фестивал “Златната антена”, както и на още много артистични и държавни отличия. Автор е на две книги: „Радостта на тялото” и „Вкусът на Твоето тяло” , „Анна и алената глутница“ и на пиесата „Меломимик”.

Мила Искренова е естет с тънко чувство и моралист с остра присъда. Нейната фина човешка същност и хореографско въображение успяват да единят несъвместими наглед неща.

Свила Величкова

Свила Величкова е сред най-интересните и креативни сценографи и костюмографи изявяваща се в сферата на кукления и драматичен театър. Величкова завършва Националната художествена академия през 1986 г. и веднага след дипломирането си до 1988 г. работи като сценограф в Кукления театър в Сливен. През 1991 г. е назначена като сценограф в Българска национална телевизия, а днес се изявява на почти всички куклени и драматични театрални сцени у нас.

В творческата биография на Свила Величкова са вписани сценографски и костюмографски решения за спектакли в България, Сърбия, Италия и Германия.

През творческата си кариера е имала възможността да работи с едни от най-утвърдените ни режисьори изявяващи се в сферата на драматичния и кукления театър, сред които Теди Москов, Мариус Куркински, Съни Сънински, Кирякос Аргиропулос, Елза Лалева, Вера Стойкова и др.

2011 Номинация за „Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов” в категория „Костюмография“

2012Аскеер за „McBeth” по Уилям Шекспир, постановка Стефан Москов, Младежки театър „Николай Бинев” в категория „Костюмография“

2015Аскеер за „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов” в категория „Костюмография“

2016 Номинация за „Алиса в страната на чудесата”, по едноименния роман на Луис Карол, сценичен вариант и постановка Анастасия Събева, Младежки театър „Николай Бинев” в категория „Костюмография“

share on: