„Неизследваната Амазония с Аш Дайкс“: истинското приключение започва, когато планът свърши

снимка: Viasat Explore

Има хора, които търсят приключения. Има и такива, за които приключението е начин да разберат света – и себе си. Аш Дайкс принадлежи към втората категория. Уелски изследовател, пътешественик и световен рекордьор, Аш е познат с експедиции в едни от най-недостъпните и негостоприемни места на планетата – от замръзналите степи на Монголия до джунглите на Мадагаскар и течението на река Яндзъ. Неговите пътувания рядко започват с идеята за рекорд. По-често започват с въпрос: какво се случва там, където човекът вече не контролира средата?

В „Неизследваната Амазония с Аш Дайкс“ (Viasat Explore, всеки вторник от 21:00 ч., от 16 декември) този въпрос отвежда Аш дълбоко във вътрешността на Суринам – страна, в която почти цялата територия е покрита с гъста джунгла. Това е място, където картите губят значение, а грешките се плащат скъпо.

Това интервю не е просто разказ за екстремно приключение. То е разговор за страх, дисциплина, контрол и за една усмивка, която в джунглата се оказва не жест, а стратегия.

Аш, какво те привлече към Суринам?

Аш Дайкс: Истината е, че първоначално знаех много малко за страната. Представях си я като безкрайна зеленина – и вероятно едно от най-дивите места на Земята. Когато разбрах, че около 93–94% от Суринам е покрит с джунгла, веднага се заинтересувах.

Това е място, което те кара да се върнеш към най-основните въпроси: как ще спиш, как ще се храниш, какво правиш, ако нещо се обърка? Как се евакуираш от място, където няма пътища и няма къде да кацне хеликоптер?

Каква беше истинската цел на експедицията?

Аш Дайкс: Не искахме просто да покажем адреналин. Целта беше да се говори за това, че горите са застрашени не само от незаконна, но и от напълно законна сеч. Когато си в джунглата, това не са абстрактни теми. Виждаш как пейзажът се променя, как природата губи територия. Осъзнаваш, че тази среда не е вечна и не е даденост.

Как протича животът по време на експедицията?

Аш Дайкс: Прекосяваме джунглата пеша, изкачваме върхове и се спускаме с каяци по река Копенаме – от извора до океана. Това е до голяма степен неизследвана река. Самостоятелността е ключова. Няма пътища, няма магазини, често няма и хора. Изтощението и инцидентите са постоянен риск. Там няма място за разсейване.

снимка: Viasat Explore

Какви са реалните опасности в Амазония?

Аш Дайкс: Имаше всичко – анаконди, различни видове паяци, включително бразилският странстващ паяк, който е изключително отровен. Пирани, вълчи риби, електрически змиорки. Но най-голямата опасност за нас беше морският скат. Ако те ужили, евакуацията трябва да е незабавна. В горещ и влажен климат рискът от инфекция е огромен, а помощта понякога е на дни разстояние.

Как се спи в такава среда?

Аш Дайкс: В хамак. И с навици. Проверяваме обувките и ръкавиците всеки път – дори когато прибираме хамака. Имаше случай, в който Мат забрави да провери ръкавицата си и беше ужилен от скорпион. Взе парацетамол и продължи. Той дори обича да си отбелязва различните ужилвания. Мат е  експерт по оцеляване и дивата природа, работил по международни експедиции и документални проекти, включително такива за BBC. За него джунглата не е екзотика, а дом – място, което познава в дълбочина, от поведението на животните до рисковете, които остават невидими за непосветените.

В сериала изглеждате спокойни, дори усмихнати. Как е възможно?

Аш Дайкс: Годеницата ми често ми казва, че хората не осъзнават колко е трудно, защото винаги се усмихвам.Истината е, че вътре често има паника и страх. Но се опитвам да ги държа под контрол. Ако позволиш на негативното да доминира, няма да преминеш следващото предизвикателство. Усмивката и позитивната нагласа ми помагат да продължа.

снимка: Viasat Explore

Имало ли е моменти, в които всичко е можело да приключи?

Аш Дайкс: Да. Един от най-страшните моменти беше в Мадагаскар. Пресичахме река през нощта, по време на дъждовния сезон. Фотографката Сюзън се подхлъзна и беше повлечена от водата. Аз и Макс я хванахме за ръцете и я извадихме. Всичко беше на тъмно, с челници, шумът на реката беше оглушителен. Това беше момент, в който осъзнаваш колко тънка е границата между контрол и хаос. Макс е ключова част от експедиционния екип. Той е човекът, който остава спокоен в критични моменти и действа, когато времето за колебание е изчерпано. Неговата роля ясно показва, че в подобни условия оцеляването никога не е индивидуално постижение.

Когато планираш експедиции, търсиш ли световни рекорди?

Аш Дайкс: Не в началото. Монголия започна просто като експедиция. Но когато медиите проявиха интерес, започнах да виждам потенциал за рекорди. Това помага за телевизия, за спонсори, за книги.

Какво се случва след рекорда?

Аш Дайкс: Рекордът е врата. В Монголия партнирах с Червения кръст и говорехме за климатичните промени и номадския начин на живот. В Мадагаскар работих с Lima Network Conservation за опазване на биоразнообразието. По Яндзъ – с WWF. Истинската стойност идва от това какво правиш с вниманието след това.

Маларията е повратна точка за теб

Аш Дайкс: Бях на ръба на живота си. След това видях семейства, които страдат от малария без достъп до лечение. Това промени посоката ми. Партнирах с Annie Lennox и Malaria No More UK и настоявахме за увеличение на глобалния фонд. Тогава разбираш, че приключенията могат да имат реално въздействие.

Как се подготвяш физически и психически?

Аш Дайкс: Зависи от експедицията. В джунглата – кардио и издръжливост. В студени и високи райони – повече мускулна маса и малко мазнини. Не пуша, не пия, храня се добре. Последните осем седмици преди експедиция тренирам с максимална интензивност. За мен около 70% е психиката и 30% – тялото.

снимка: Viasat Explore

Колко важен е екипът?

Аш Дайкс: Екипът е всичко. Хората често го подценяват. При експедицията по Яндзъ, ако не беше двугодишното планиране и правилният логистичен екип, щяхме да бъдем депортирани.

Коя е следващата голяма мечта?

Аш Дайкс: Река Конго – от източника до морето. Никой не го е правил. Може да отнеме до две и половина години и е почти самоубийство без голям бюджет, екип, евакуация и осигуряване. Ако има подкрепа от Netflix, Viasat World или друг голям партньор с добра логистика, това би било смислено.

Как изглежда цивилизацията след джунглата?

Аш Дайкс: В началото е странно. След Монголия, ако не бях зает, ми беше трудно – от оцеляване към комфорт, чай и покрив над главата. Сега го усещам като 50/50 – половината приключение, половината бизнес и лукс. Но след Амазонка дори нещо като готова храна на прага ти изглежда невероятно. Това те кара да оцениш удобствата… и да поискаш пак да тръгнеш.

„Неизследваната Амазония с Аш Дайкс“ е разказ за свят, в който природата диктува правилата, а човекът оцелява единствено чрез знания, дисциплина и доверие в екипа до себе си. Това не е сериал за героизъм в класическия му смисъл, а за човешка устойчивост – за умението да контролираш страха, да приемаш ограниченията си и да продължаваш напред.

Поредицата може да бъде гледана по Viasat Explore, всеки вторник от 21:00 ч., от 16 декември, в три епизода с продължителност по 60 минути. Там, сред джунглата на Суринам, Аш Дайкс показва, че истинското приключение не е в това да победиш природата, а да се научиш да съществуваш в нея. И че понякога най-силното оръжие, което носиш със себе си, е не оборудването, а спокойствието, с което посрещаш неизвестното.

Вижте още: Всички статии за Viasat Explore