Интервю
Всяка лапа има характер: защо правилното осиновяване започва със съвместимост
снимка: ПР
Домашният любимец отдавна не е просто животно, което споделя дома ни. За все повече хора той е част от семейството – а решението да го приемем в живота си е ангажимент, който продължава години.
Именно затова осиновяването не трябва да бъде импулсивен избор, продиктуван от симпатия от пръв поглед. Характерът на животното, неговата енергия и нужди трябва да се срещнат с начина на живот и възможностите на бъдещия му стопанин. Това е и идеята зад кампанията „Всяка лапа има характер“ – да постави фокус върху информираното и отговорно осиновяване и върху значението на правилното съвпадение между човек и животно.
По този повод разговаряме с Ана Дикович, мениджър „Корпоративни въпроси“ в Mars, за бездомните животни, ролята на поведенческата оценка при осиновяването и начина, по който бизнесът може да допринася за по-трайна промяна. Говорим и за това как изглежда истински успешното осиновяване – не просто когато едно куче напусне приюта, а когато намери подходящия за него дом и се превърне в част от семейството.
Ана Дикович, Mars, снимка: ПР
Mars има дългогодишна амбиция да създаде „По-добър свят за домашните любимци“. Какво означава това на практика днес и кои са основните приоритети зад тази мисия?
За всички нас в Mars „По-добър свят за домашните любимци“ е призмата, през която разглеждаме всяко бизнес решение, инвестиция и партньорство. На практика това означава да използваме глобалния си мащаб и научната си експертиза, за да отговорим на реалните предизвикателства, пред които са изправени домашните любимци и техните стопани.
Днес тази мисия се реализира чрез няколко дълбоко свързани помежду си приоритета. На първо място е ангажиментът ни за справяне с бездомността сред домашните любимци. Поставили сме си амбициозната цел да подкрепим 30 милиона уязвими домашни любимци през следващите пет години, подкрепена от значителни инвестиции като Mars Impact Fund, глобалния State of Pet Homelessness Project и целенасочени локални инициативи като кампанията „Всяка лапа има характер“ тук, в България.
Важен етап в тези усилия е 2026 Mars Global Adoption Weekend, който разширяваме до над 30 държави, за да подкрепим повече местни приюти. По този повод Mars възложи глобално проучване, което показва, че макар близо една трета от стопаните на домашни любимци да искат да осиновят, те са възпрепятствани от несигурността относно здравето, поведението и съвместимостта с животното. За да отговорим директно на тези бариери, стартираме новия онлайн Mars Adoption Hub.
На второ място, това означава да насърчаваме здравето на домашните любимци чрез научнообосновано хранене. В Waltham Petcare Science Institute провеждаме дългогодишни изследвания, насочени към подобряване на ежедневния живот на домашните любимци.
И накрая, става дума за изграждането на общество, което действително е приветливо към домашните любимци. Чрез глобалната ни инициатива BETTER CITIES FOR PETS активно работим за създаването на градове, работни места и общности, в които домашните любимци са добре дошли и са естествена част от ежедневието ни.
Бездомните животни продължават да бъдат сериозен проблем в много европейски държави. Къде според Вас трябва да бъде поставен основният фокус, ако искаме да постигнем трайна промяна?
Ако искаме да постигнем трайна промяна, трябва да погледнем отвъд краткосрочните решения и да адресираме първопричините, които водят до попадането на животните в приюти.
Когато публикувахме State of Pet Homelessness Project, който анализира данни от 20 държави по света, установихме тъжната реалност, че едно от всеки три домашни животни се нуждае от дом. Това представлява приблизително 362 милиона бездомни котки и кучета в световен мащаб.
Когато разгледаме по-задълбочено причините, решенията стават много ясни. Първият фокус трябва да бъде върху това осиновяванията да бъдат информирани и основани на съвместимостта. Въпросът не е просто кучето да бъде изведено от приюта, а да се гарантира, че то няма да се върне обратно. Затова нашата инициатива в България се фокусира върху поведенческото профилиране – да помагаме на хората да избират свой бъдещ четириног спътник въз основа на съвместимостта с начина им на живот, а не на моментен импулс.
Вторият ключов стълб е контролът върху размножаването. Според глобалните ни данни само около половината от кучетата и 60% от котките са кастрирани, което означава, че непланираните котила продължават да увеличават броя на бездомните животни.
И накрая, трябва да премахнем структурните бариери в градовете. Почти един на всеки петима души, които обмислят да се откажат от домашния си любимец, посочва ограниченията, свързани с жилището, като причина. Ако искаме да има по-малко бездомни животни, политиките за наемане на жилища и градската среда трябва да станат по-приветливи към четириногите членове на семейството.
Каква роля могат да имат големите компании в решаването на този проблем, отвъд финансовата подкрепа за отделни кампании и организации?
Глобалният бизнес има много по-голяма отговорност – да използва своите уникални възможности, инфраструктура и глас за решаването на проблема.
На първо място, можем да предоставяме данни, които помагат за вземането на по-добри решения. Чрез State of Pet Homelessness Project обединихме 900 източника, 30 000 публични проучвания и 200 интервюта с експерти, за да създадем най-всеобхватната картина в света на причините, поради които бездомността сред домашните любимци продължава. Тези данни дават възможност на общинските лидери и неправителствените организации да предприемат целенасочени и ефективни действия.
На второ място, можем да изграждаме реална, дългосрочна инфраструктура на местно ниво. В България, заедно с партньорите ни от „Бандата на 1500-те“, даряваме специално оборудван контейнер за поведенческа оценка на общинския приют в Горни Богров. Той предоставя на екипите на приюта спокойна и професионална среда, в която да оценяват характера на кучетата и да улесняват правилното съвпадение с потенциалните осиновители, оставяйки дългосрочен ресурс, който надхвърля рамките на една кампания.
Когато комбинираме това с правилните инструменти за повишаване на информираността по темата и партньорства с доверени и автентични личности като Андреа Вълчкова, която също е осиновила две кучета, гарантираме, че мисията се води от хора, които искрено споделят тези ценности, дават реален глас на отговорното осиновяване и действително ги следват в живота си.
И накрая, с най-голяма гордост мога да посоча мобилизирането на нашите колеги в Mars чрез доброволческите ни програми в подкрепа на местните приюти. Именно там се случва реалната, системна промяна.
Как се различават нагласите към отговорното отглеждане на домашни любимци в различните страни от Южна Европа и има ли добри практики, които могат да бъдат пренесени от една държава в друга?
Южна Европа преживява прекрасна и видима вълна на „хуманизация на домашните любимци“. Те са членове на семейството във всеки смисъл на думата. Хората искрено искат да инвестират в щастието и благосъстоянието на своите домашни любимци. Това се вижда и в ежедневните потребителски навици, като премиум брандове като Cesar за кучета и Sheba за котки отбелязват двуцифрен ръст.
Там, където виждаме различия между пазарите, е в степента на развитие на превантивната грижа и институционалните процеси, свързани с осиновяването. Например на няколко пазара в Северна и Западна Европа структурираната поведенческа оценка е стандартна и неразделна част от процеса на осиновяване. Именно тази практика въвеждаме днес и в България.
Като покажем, че поведенческото съвпадение може да предотврати болезненото връщане на вече осиновени животни, искаме да създадем доказан модел в София, който лесно да вдъхнови и да бъде приложен в съседни балкански пазари.
В същото време нашият регион е изправен пред сериозни и общи структурни предизвикателства. Ясен пример е Гърция, един от южноевропейските ни пазари, където State of Pet Homelessness Project установи впечатляващите 2,83 милиона бездомни котки и кучета. Изправени пред подобни цифри, трябва да адресираме истинските първопричини за бездомността.
В Гърция работим директно по този въпрос, като финансираме мащабни инициативи за кастрация на котки на гръцките острови и изграждаме силно институционално сътрудничество със Специалния секретариат за защита на домашните животни
Като цяло постигането на реална промяна изисква цялостен подход. Бих казала, че трайната промяна се основава на четири взаимосвързани стълба: насърчаване на информираното осиновяване чрез инициативи като Global Adoption Week по повод Световния ден на животните; повишаване на обществената информираност; адресиране на първопричините чрез кастрация; и партньорство с правителства, общини и експерти по хуманно отношение към животните, така че политиките, инфраструктурата на приютите и стандартите в общността да работят в синхрон.
Образованието на стопаните е важна част от превенцията на изоставянето на животни. Кои са най-честите грешки или липси в информираността, които наблюдавате?
Най-често срещаното погрешно схващане е, че изборът на домашен любимец трябва да бъде като любов от пръв поглед. Хората виждат кученце или красиво куче в клетката и се влюбват във външния му вид, без да се запитат дали енергично куче от работна порода би се вписало в натоварения им начин на живот и в условията на живот в апартамент. Когато тази реалност стане очевидна няколко месеца по-късно, осиновяванията могат да се провалят.
Затова основното ни послание в България е просто, но дълбоко: Осиновяването е осъзнато решение, а не импулс. И за да надградим това послание, както вече споменах, Mars създаде и Adoption Hub – практичен ресурс с експертни насоки и полезни инструменти, които да подкрепят бъдещите и настоящите стопани през целия им път с техния домашен любимец.
Все повече хора очакват от компаниите не само качествени продукти, но и ясна позиция по важни обществени и екологични теми. Как това променя начина, по който Mars работи и комуникира?
Нашата водеща философия е, че светът, който искаме да видим утре, започва с начина, по който правим бизнес днес. В ежедневната ни комуникация това означава, че това, което влагаме в продуктите си, е също толкова важно, колкото и това, зад което заставаме като организация.
Един пример е кампанията ни за осиновяване в България. Цялото ѝ послание е фокусирано върху решаването на социален проблем – предотвратяването на неуспешни осиновявания и предоставянето на по-добри инструменти за приютите – вместо да поставя храната за кучета на преден план.
Днешните потребители, особено по-младите поколения, имат изключително силно усещане за автентичност. Независимо дали става дума за Mars Impact Fund, възстановяването на коралови рифове чрез Sheba или работата ни с независими научни институции като Waltham, комуникацията ни е основана на реални действия.
Как устойчивостта се вписва в грижата за домашните любимци — от производството и опаковките до по-широкото въздействие върху околната среда?
В Mars устойчивостта е пряко интегрирана по цялата ни верига на стойността – от почвата, в която се отглеждат съставките ни, до крайната опаковка на рафта в магазина.
Ние сме силно ангажирани с нашия Sustainable in a Generation Plan и публично отчитаме напредъка си в годишния си Sustainable Report, който е достъпен на Mars.com.
Един пример е партньорството ни в областта на регенеративното земеделие. Само през 2024 г. подкрепихме 220 земеделски производители в близо 47 000 хектара земеделска земя в прехода към регенеративни земеделски практики като покривни култури и намалена обработка на почвата.
Що се отнася до океаните, където повече от една трета от световните рибни запаси са под натиск, ние си партнираме с World Wide Fund for Nature (WWF) повече от 15 години за насърчаване на устойчивото снабдяване с морски продукти, наред с мащабни усилия за възстановяване на морските екосистеми като Sheba Hope Reef.
По отношение на опаковките, стопаните на котки вече могат да закупят паучове Whiskas, изработени от монополипропилен, които са проектирани да бъдат напълно рециклируеми.
Как измервате реалния ефект от инициативите, свързани с благосъстоянието на животните? Кога една кампания може да се определи като действително успешна?
Една програма е наистина успешна, когато оставя трайна следа. В България основният ни критерий за успех не е просто броят кучета, които ще бъдат осиновени от Горни Богров, а дали сме допринесли за намаляване на процента на върнатите кучета.
Ако едно семейство и едно куче останат щастливи заедно години по-късно, това е истински успех.
Също толкова важно е изграждането на капацитет. Предоставяйки на приюта физически контейнер за поведенческа оценка и обучение, този ресурс ще остане трайно в София и ще помага на стотици кучета дълго след края на кампанията.
На по-широко ниво следим обществените нагласи, за да гарантираме, че образователните ни послания за отговорното отглеждане на домашни любимци и кастрацията ще се превърнат в част от културата.
В крайна сметка всеки локален успех допринася за глобалния ни ангажимент да подобрим живота на 30 милиона уязвими домашни любимци.
Виждате ли промяна в начина, по който по-младите поколения възприемат домашните любимци, осиновяването и отговорността към животните?
Без съмнение. Gen Z и Millennials напълно променят правилата на отношенията с домашните любимци. За тях кучето или котката не са просто домашни любимци – те често са тяхното „първо дете“, доверен приятел и важен източник на подкрепа за психическото им благосъстояние.
Това се вижда и в начина, по който те подхождат към ежедневието и работата. Наскоро проведохме проучване сред 16 000 европейски работници за нашия Pet-Friendly Advantage 2026 Workplace Report. Резултатите показаха, че повече от една трета от служителите вече поставят политиките за работни места, подходящи за домашни любимци, над традиционните корпоративни придобивки, докато повече от 70% биха обмислили смяна на работата, ако работното им място позволява домашни любимци. Повече от 80% са съгласни, че присъствието на домашни любимци в офиса създава осезаемо по-спокойна и позитивна атмосфера.
По-младите стопани на домашни любимци също са много активни в търсенето на информация. Те изискват пълна прозрачност относно съставките, предпочитат интерактивни ритуали за свързване със своите любимци, като кремообразните лакомства Dreamies, и категорично подкрепят осиновяването от приюти вместо закупуването на животни от развъдници.
Те очакват брандовете да бъдат водени от ясни етични ценности и държат компаниите отговорни за социалното им въздействие.
Ако можехте да промените едно нещо в отношението ни като общество към домашните любимци през следващите пет години, какво бихте искали да бъде то?
Бих искала да видя общество, в което домакинствата и бъдещите стопани не избират животно единствено заради сладкото му лице, модерната порода или моментното усещане.
Искам всеки бъдещ стопанин да спре за момент и да си зададе по-дълбоките въпроси: „Как изглежда животът ми в действителност? Колко време мога да отделям за кучето и какви грижи мога да поема? Каква енергия, темперамент и нужди ще мога да посрещна? И правилният човек ли съм за характера на това животно?“
Изборът на определена модерна порода също не бива да бъде продиктуван единствено от външния ѝ вид или популярността ѝ, особено когато определени породни характеристики могат да компрометират здравето и благосъстоянието на кучето.
Ако можем да вдъхновим тази единствена промяна в начина на мислене – от импулс към истинска съвместимост – ще видим рязко намаляване на процента на върнатите кучета, значително по-малко изоставяния и милиони семейства, които изпитват дълбоката радост от хармоничната връзка между човек и животно.
Може би най-важната идея от разговора ни с Ана Дикович е и най-простата: доброто намерение само по себе си не е достатъчно. Да дадеш дом на животно е прекрасен жест, но истинската отговорност започва след него.
Осиновяването означава да познаваме не само желанията си, но и собственото си ежедневие – колко време имаме, как живеем и какви нужди на едно животно действително можем да посрещнем. Понякога най-подходящият за нас четириног приятел няма да бъде този, който първи е привлякъл погледа ни, а този, чийто характер естествено се вписва в живота ни.
И ако постепенно заменим импулса с информиран избор, печелят всички – хората, приютите и най-вече животните, които получават не просто дом, а своя дом.
