3597 читалища и кандидатурите за Европейска столица на културата 2032: какво каза конференцията в София

България има 3597 читалища. Конференцията „Културата като катализатор за местно и регионално развитие“ на 18 септември в „Дома на Европа“ в София събра над 50 души, които търсеха отговор на един въпрос: как тази мрежа да работи като ресурс за местните общности, а не само като сграда за поддръжка.

Накратко

• Конференцията се проведе на 18 септември в „Дома на Европа“ в София.
• Участваха над 50 представители на местната и националната власт, читалища, културни организации и европейски институции.
• Трите панела обхванаха диалога с местната власт, Европейска столица на културата 2032 и културата в селските и периферните райони.
• Събитието е третото от поредица шест международни срещи по проект „Bridge Makers“ на Европейската мрежа на културните центрове (ENCC).
• На 19 септември международните участници посетиха две читалища в София и околността.
• Организатор е Фондация „Народни читалища“, съорганизатор е бюрото за връзка с Европейския парламент.

Какъв е спорът за финансирането на читалищата?

Участниците поставиха въпроса дали се финансира сградата или съдържанието. Предложението беше базовата издръжка да се съчетае с критерии за въздействието на дейността, а качеството на културното съдържание да се оценява от общността, за която се създава.

„Трябва да опазим независимостта на читалищата като граждански сдружения, но и да създадем по-справедлив механизъм за разпространение на средствата, защото не критериите са лоши, а начинът, по който се прилагат“, каза Силвана Сюлейман, директор на Видински фонд „Читалища“. Донка Михайлова, кмет на Троян и заместник-председател на НСОРБ, определи партньорството като ключовата дума в отношенията с местната власт.

Какво казаха домакините?

„Културата е това, което изгражда идентичността на един град“, каза Ирина Дакова, заместник-кмет „Култура, образование и туризъм“ на Столична община, и подчерта, че тя трябва да е близо до хората, там, където живеят и учат. Темата за културата в квартала не е нова за София: инициативата #soSofia търси символите на отделните софийски райони.

Юрий Вълковски, основател на Фондация „Народни читалища“, добави, че читалищата имат и социална, здравна и образователна роля в много населени места. Таня Чунтова от бюрото за връзка с Европейския парламент отбеляза, че Европейските столици на културата остават приоритет и в следващия програмен период.

Как читалищата влизат в кандидатурите за 2032?

Елзе Кристенсен-Реджепович, експерт по процеса на Европейска столица на културата, посочи, че за всеки инвестирани 2 евро един бъдещ носител на титлата си връща 10 евро, но според нея ключовият мотиватор трябва да е сплотяването на градовете и регионите. Пит Форгер, директор „Култура“ на Льовен, Европейска столица на културата 2030, даде конкретна препоръка към българските градове: да работят с регионите от самото начало и да използват свършеното от читалищата като предимство в кандидатурата.

Руска Бояджиева от Фондация „Бургас 2032“ обясни, че екипът не се стреми да се конкурира с големите градове, а говори с по-малките общини около Бургас. Калина Жечева от екипа на Габрово и Велико Търново определи процеса като писане на стратегия за културно развитие, а не просто на кандидатура.

Какво липсва на мрежата?

Зорница Александрова от Министерството на културата посочи нуждата от повече управленски и проектен капацитет. В дискусията с евродепутата Цветелина Пенкова и заместник-министрите Данаил Русев и Красимир Чакъров беше очертана тезата, че читалищата са сред най-недофинансираните институции и че европейските средства стигат най-трудно до тях. Призивът беше институциите да ги приемат като партньори, а не като бенефициенти.

„Имаме модела и той е на 170 години, просто трябва да го следваме“, каза Орлин Денков, председател на НЧ „Иван Вазов – 2014“ в София.

Advertisement