Стенописи с AR в детски болници намаляват страха, показа НБУ

Болничният коридор може да работи срещу страха у детето.

Проектът „Лечебна природа“ приключи с конференция в Нов български университет, където екипите от три държави показаха измерими резултати от стенописите с добавена реалност в детските отделения.

Какво представлява проектът „Лечебна природа“?

Идеята е болницата да остане място за лечение, но да спре да бъде враждебно пространство.

В продължение на две години (2024 – 2026) международен екип от художници, аниматори, изследователи, преподаватели, студенти и здравни специалисти от България, Хърватия и Португалия работи по идеята, че болничната среда може да бъде не само място за лечение, но и пространство, което носи спокойствие, надежда и положителни емоции. Проектът съчетава художествени стенописи, вдъхновени от природата, с анимация и технологии за добавена реалност (AR), за да създаде интерактивни преживявания за децата, техните семейства и медицинските специалисти.

Един от най-значимите резултати от проекта у нас беше реализиран на 27 май 2026 г. в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в София, където официално бяха открити арт инсталации от три стенописа с добавена анимирана реалност. Те пренасят в коридорите на детските клиники природни пейзажи, растения, животни и приказни образи, които оживяват през мобилно устройство чрез приложението Artivive.

МИКА писа и за друга намеса на изкуството в градска среда, когато 30 артисти преобразиха подлеза при пазар „Иван Вазов“.

Какво показват изследванията?

Два независими екипа измерват отделно вниманието и емоциите.

Конференцията беше открита в Аудитория 1 на Библиотека „Проф. Богдан Богданов“ от заместник-ректора по международната дейност доц. д-р Георги Гочев, който отбеляза:

„Този проект е изключителен пример за това как академията, изкуството и науката могат да прекрачат границите на университетските аудитории и да донесат реална, осезаема промяна за най-уязвимите – децата в болнична среда. Опитите ни да хуманизираме педиатричните отделения чрез съчетаване на творчество, технологии и психологическа подкрепа показват силата на международното сътрудничество и посоката, в която съвременното здравеопазване трябва да се развива.“

Доц. д-р Евгения Христова (департамент „Когнитивна наука и психология“) представи прецизен анализ, осъществен с помощта на специален отдалечен ай-тракер (с висока времева резолюция от 300 Hz, регистриращ движението на погледа 300 пъти в секунда) върху 23-инчов екран. В изследването участват 30 пълнолетни лица (със средна възраст 23 години), на които дигиталните версии на стенописите са представени в случаен ред за период от 10 секунди.

Анализът на 7 предварително дефинирани зони на интерес (AOI) доказва изключителната ефективност на композициите. Почти всички ключови елементи привличат вниманието на близо 100% от участниците. Дори най-малко посещаваната долна зона отчита висок резултат от 77%, което потвърждава, че визуалният разказ успешно задържа зрителския фокус.

Проф. Изабел Сантос (съдиректор на магистърската програма „Клинична и здравна психология“ във Факултета по психология и науки за живота в Университета „Лузофона“, Португалия) представи данните на международния психологически екип. Изследването е проведено в педиатрични болнични структури в три държави: Португалия със 179 участници родители и деца, Хърватия със 77 деца и 87 родители, и България със 75 деца и 82 родители. Данните са събирани на два етапа за деца на възраст между 4 и 17 години и техните настойници.

Както децата, така и родителите възприемат болничните чакални след намесата като значително по-топли, по-ярки, по-цветни и по-малко студени, тъмни или празни. При малките пациенти е отчетено статистически значимо подобрение в емоционалното състояние: те се чувстват по-забавлявани и изпитват по-малко страх, тревожност и скука. При възрастните също се наблюдава статистически значимо намаляване на усещането за скука по време на престоя в чакалните.

Авторите подчертават, че макар да съществуват локални и културни разлики между отделните държави, внимателно проектираните интерактивни среди доказват устойчив положителен ефект и се утвърждават като важен елемент от по-широката стратегия за детско здравеопазване.

Как децата участват в създаването на стенописите?

Част от образите по стените идват от самите деца.

Десетки деца и младежи от Ателие „Прегърни ме“ и други партньорски арт ателиета взимат активно участие в подготвителните творчески работилници, където рисуват, споделят своите емоции и създават концептуални скици и герои. Тяхното въображение директно вдъхновява приказните елементи и образи, вплетени в стенописите на болничните пространства. В рамките на инициативата талантливи младежи от ателието създават и свои собствени авторски анимации по стихотворения.

По време на събитието Милена Нейова от Ателие „Прегърни ме“ сподели: „Ние учим децата, че любовта е по-голяма от злото. И тук е незаменимата роля на изкуството, която отваря врати пред тях за красотата, приятелството, любовта.“

Advertisement

„Този проект е изключителен пример за това как академията, изкуството и науката могат да прекрачат границите на университетските аудитории и да донесат реална, осезаема промяна за най-уязвимите – децата в болнична среда.“ доц. д-р Георги Гочев, заместник-ректор по международната дейност на НБУ

Какво остава след края на проекта?

Практиката вече излиза извън рамките на финансирания проект.

Зад резултатите стои мащабна международна работа, представена от координаторите ас. Весела Данчева и д-р Мелинда Шефчич. Мелинда Шефчич и Леа Видакович от Хърватия запознаха аудиторията с концептуалното развитие и с арт-работилниците с деца в болнична среда и в SOS детското селище Лакеник. Даниела Тизен от Португалия представи техническата реализация на анимациите, съчетаващи акварелни кадри и дигитална обработка.

Ас. Весела Данчева, гл. ас. д-р Севина Иванова и студентката Лидия Цветкова разказаха как българският екип адаптира пастелни тонове спрямо естествената дневна светлина и преодолява архитектурни предизвикателства. Чрез приложението Artivive и студентски анимации кадър по кадър неподвижните стенописи оживяват.

Студентката по анимация Камелия Пешева показа как заедно със сестра си е изрисувала чакалнята на детското отделение в болницата в родния си град Кюстендил. Събитието беше модерирано от проф. Десислава Бошнакова.

Често задавани въпроси

Как се „оживяват“ стенописите?

През мобилно устройство с приложението Artivive, което показва анимираните слоеве върху рисунките по стените.

Къде в България може да се видят?

В коридорите на детските клиники на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в София, където инсталациите са открити на 27 май 2026 г.

Кои държави участват в проекта?

България, Хърватия и Португалия, с екипи от художници, аниматори, изследователи и здравни специалисти.