Култура
Бел Кауфман за опасния ум, Силвия Барет и пътят „Нагоре по стълбата, която води надолу“
Издателство Еднорог ни дава възможност да се докоснем до несъмнено най-интригуващият роман за американската училищна система с романа на Бел Кауфман „Нагоре по стълбата, която води надолу“ (2014г.). Ако си позволим да я прочетем, ще постигнем най-малко две неща: първото е, че ще ни се понрави и второто, че ще констатираме, че и в нашите училища и нашето общество нещата май са същите: проблемите, безизходицата, фалша и разпадът на комуникацията в междуличностното общуване и изграждането на личността, както и на идеалите за знанието и обучението.
Трябва да признаем, че това разкритие ни удиви. За първи път книгата е публикувана през 1965г, но нито за миг не губи актуалността на поставените проблеми и до ден днешен. С лекота и известна нотка сарказъм авторката смело рисура картината на безсилието на институциите да предадат наследството на следващото поколение, водени от един от най-индивидуалистичните принципи: всеки сам се оправя, така както може.
Издателство Еднорог ни дава възможност да се докоснем до несъмнено най-интригуващият роман за американската училищна система с романа на Бел Кауфман „Нагоре по стълбата, която води надолу“ (2014г.). Ако си позволим да я прочетем, ще постигнем най-малко две неща: първото е, че ще ни се понрави и второто, че ще констатираме, че и в нашите училища и нашето общество нещата май са същите: проблемите, безизходицата, фалша и разпадът на комуникацията в междуличностното общуване и изграждането на личността, както и на идеалите за знанието и обучението.
Трябва да признаем, че това разкритие ни удиви. За първи път книгата е публикувана през 1965г, но нито за миг не губи актуалността на поставените проблеми и до ден днешен. С лекота и известна нотка сарказъм авторката смело рисура картината на безсилието на институциите да предадат наследството на следващото поколение, водени от един от най-индивидуалистичните принципи: всеки сам се оправя, така както може.
Тези, които успяват в това пространство на образованието и възпитанието са онези, които имат шанс да попаднат на изключителна личност като учител, оня който решава нестандартно проявяващите се проблеми, без претенция за оригиналничене. Това са учители и ученици, които могат да формулират проблемите си и прагматично могат да ги решават, като се кооперират със заобикалящите ги себеподобни същества. Това са хора, които могат да се променят, които могат да се адаптират и да намират своя собствен път. Не е случайно, че именно това са личностите, които са далеч от шаблоните и които постоянно търсят и успяват да намерят себе си.
Такава е и младата лирическа героиня Силвия Барет, която току-що е завършила колежа „Хънтър“ и пристига в гимназията „Калвин Кулидж“. Тя е от онези ярки личности, които търсят интерес и цели у другия, провокират намирането на решения. Тяхната среда е хлъзгава и затова търсят правилата на ситуацията и участниците в нея. Както предполагате това не е лесно. За тях е предизвикателство да изведат нещата от „тресавището” на безсмислието и те трябва да умеят да импровизират и да кооперират случващото се на момента.
Фигурата на учителя е обрисувана с много майсторство и отношение. Учителят е уважаван, защото не е формалист и не налагат принуди, а има интуитивна ориентация в процесите, и сърфирайки в процесите увлича и други в своя свят. На героите от романа се предлагат избори, а не им се налагат такива и те умеят да прощават и прощавайки се преобразуват в по-добри личности.
Един от основните мотиви в НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА, КОЯТО ВОДИ НАДОЛУ е ясното подчертаване, че няма безгрешни хора, но има такива, които умеят да се учат от грешките си, умеят да прощават грешките на другите и да преобразуват негативните отношения прагматично за постигането на нещо добро.
Книгата може да бъде полезна както за студентите по педагогическите специалности с желание да се реализират в училище, за учителите в днешното училище и родителите на днешните ученици, а също и на ръководителите в системата на образованието у нас.
Основната поука за учителите от тази необикновена книга се състои в следното: готовност на учителя за нови решения на стари/нови предизвикателства в духа на динамичните промени белязали обществената среда и социалните коминикации.
А с какво биха запомнили книгата учениците? С финес от чувство за хумор и действителни ситуации Бел Кауфман чертае с дръзки шрихи във въображението на подрастващите и ги предизвиква, поставяйки ги в различни ситуации. Те имат възможност да погледнат не само на себе си по един друг начин, но и върху личността на учителя и предизвикателствата пред които той е поставен.
Да, несъмнено действието в книгата е пространствено-времево отместено от нашето ежедневие, но не можем да не си зададем въпроса дали технико-технологичния бум от последните години е променил и самите хора и институциите, които те създават. Спомняме си и за холивудския блокбастър от края на 90-те „Опасен Ум“ и естествено си задаваме въпроса дали героинята на Мишел Пфайфър не е една модерна Силвия Барет. Замисляйки се в тази насока и прелиствайки страниците на романа неусетно се улавяме как правим паралели с това, което се случва не само по света, но и в България. И така разбираме, че макар и скрити зад електронните устройства, нито хората, нито ситуациите, в които те попадат, са се променили твърде много, а думите на Бел Кауфман продължават са все така актуални.
от Хари Алексиев
