Култура
Изследване разкрива неизвестни досега факти за Яворов
Доц. д.и.н. Милкана Бошнакова ни запознава с не толкова известната страна от живота на видния български поет Пейо К. Яворов в „Яворов и Македония“ (ИК „Изток-Запад“). Македония е доминираща тема не само в творчеството, но и в живота на твореца, който отдава тринадесет години на каузата за нейното освобождение.
За връзката на големия български поет символист и революционер Пейо К. Яворов и Македония се е писало неведнъж, но тя не е била обект на подобен систематичен научен анализ. Отделни важни въпроси от нея са изяснявани през годините в трудно обозримата литература за поета, но повечето от заглавията са част от биографични проучвания и анализи основно на неговото творчество и в повечето случаи са дело на литератори. Историческите изследвания се броят на пръсти и са съсредоточени върху ограничени епизоди от живота му. В изследването „Яворов и Македония” на Милкана Бошнакова обект на анализ е дейността на поета в освободителните организации на македонските и тракийските българи, както и неговите литературни творби, посветени на Македония.
Доц. д.и.н. Милкана Бошнакова ни запознава с не толкова известната страна от живота на видния български поет Пейо К. Яворов в „Яворов и Македония“ (ИК „Изток-Запад“). Македония е доминираща тема не само в творчеството, но и в живота на твореца, който отдава тринадесет години на каузата за нейното освобождение.
За връзката на големия български поет символист и революционер Пейо К. Яворов и Македония се е писало неведнъж, но тя не е била обект на подобен систематичен научен анализ. Отделни важни въпроси от нея са изяснявани през годините в трудно обозримата литература за поета, но повечето от заглавията са част от биографични проучвания и анализи основно на неговото творчество и в повечето случаи са дело на литератори. Историческите изследвания се броят на пръсти и са съсредоточени върху ограничени епизоди от живота му. В изследването „Яворов и Македония” на Милкана Бошнакова обект на анализ е дейността на поета в освободителните организации на македонските и тракийските българи, както и неговите литературни творби, посветени на Македония.
Проучването, което обхваща периода 1895–1914 г. е осъществено на базата преди всичко на оригинални архивни източници –документи, вестниците, издавани от Яворов, както и близо 50 периодични издания, свързани с темата. Революционерът Яворов е често срещан персонаж и в спомените на ръководните дейци на нелегалната Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО) и легалната Македоно-Одринска организация (МОО).
Трудът „Яворов и Македония” е сериозен опит да бъдат изяснени някои сравнително неизвестни аспекти от делото му: публицистика по македонския въпрос; идейното израстване на поета в движението; ръководната му роля във ВМОРО по време на двете Балкански войни (1912–1913) и др.
Пейо К. Яворов е активна фигура в освободителното движение на българите в Македония в периода 1901–1913 г., може би най-силният период в развитието на движението (въпреки непрестанните вътрешни сътресения и многобройните предизвикателства). Пътят на поета през тези години също не е лек – той участва в дейността на двете големи освободителни организации (ВМОРО и МОО) и израства от редови член до ръководител, но преживява и катаклизмите, съпътстващи тяхното развитие. При разцеплението първоначално на легалната, а по-късно и на нелегалната организация Яворов неминуемо взима страна и с перо в ръка води люти битки с идейните си противници. Личните разбирания на поета относно разрешаването на македонския въпрос също еволюират – от защитник на тезата за „автономна Македония като втора българска държава“ той израства до убеден борец за пряко присъединяване на Македония към България.
Изданието включва богат архив със снимки и непознати досега документи, свидетелстващи за участието на твореца в борбата за освобождаване на Македония.
