Култура
Структура PROJECT ROOM : Наталия Йорданова
Съвременни митове или: Шестнадесет плаката на несъществуващи хора и магарета, гледащи трейлър на филм
- Самостоятелна изложба на Наталия Йорданова
- Куратор: Васил Владимиров
- 27.09 – 29.10.2022, галерия “Структура”
- Oткриване: 27.09 – 18:00 – 20:00
На 27 септември в галерия структура се открива самостоятелната изложба на Наталия Йорданова – Съвременни митове или: Шестнадесет плаката на несъществуващи хора и магарета, гледащи трейлър на филм – трета част от кураторския проект Process Anatomy.
През последната година Наталия Йорданова развива своята най-мащабна досега видео-инсталация, Deep daydream-reality: The Opening Scene, чиято премиера предстои в началото на 2023 г. В нея тя изследва идеята за мит в киното, и чрез интердисциплинарния си подход, медията на инсталацията като “кинемотографична ситуация”. Проектът спекулира с възможни наративи през форма̀та на киното, като въвлича различни “гласове” и създава свят, в който човекът не е в центъра. В езика на киното фантастичното става възможно през интерпретацията на мита. Той е както отминала онтология, така и модел и структура за изграждане на филмово произведение в настоящето.
Настоящата изложба, Present Myths or: Sixteen posters of nonexistent people and donkeys, watching a film trailer, е третата част от кураторския проект Process Anatomy. В нея, Наталия преобръща типичния модел на създаване и представяне на изкуство, в който стъпките в развитието на работата често остават на заден план. Тук, процесът става концепцията и произведението, а изложбата е медията, през която получаваме достъп до него. Тя постига това като си служи с формати, които са част от семантиката на киното, а именно филмовия трейлър и плакат. В съответствие с концепцията на изложбата, трейлърът е изграден от заснетите в процеса кинокадри и, заедно с това, съществува автономно. Предварителното показване е междинен резултат, включващ материали, които достигат до публиката и предполагат, че тези кадри могат да бъдат изгубени в процеса и той да остане единственото свидетелство за тях. Като изпреварва крайното произведение, трейлърът създава мита за него.
В пространството намираме екран, който циклично повтаря подвижното изображение. Независимо дали присъства наблюдател, видеото е под постоянното наблюдение от несъществуващите зрители. Те са герои въобразени от изкуствен интелект, с който Наталия си сътрудничи, за да генерира филма прожектиран в магарешката ферма. На лице е екосистема, в която хора, технологии и животни са в състояние на движение и сменят своите позиции. Тази постантропоцентрична идея разглежда връзките ни със заобикалящия свят и преобръща естеството на реалността. Това демонстрира не толкова тяхната взаимозаменяемост, колкото потенциала всички обекти да бъдат разглеждани като равни.
В контекста на кураторската рамка, практиката на Наталия интуитивно се ангажира с теоритични области на философията. Нейните произведения се явяват като хипотези, които дават основа за разсъждения върху природата на битието и идеите на постантропоцентризма. Макар че не пренебрегва възможността за дистопична развръзка, художничката ни представя техно-оптимистично виждане, което признава влиянието на технологията да променя драстично смисъла на това какво е да бъдеш човек. Тя ни кара да преживяваме и рефлектираме върху спекулативната реалност, в която чувствата на страх, смущение, оптимизъм и вълнение могат да се проявят едновременно. Този конфликт е в основата на човека като комплексно същество и е част от постоянната му трансформация.
Наталия Йорданова е интердисциплинарна визуалнa художничка, родена през 1991 г. в София, България, която работи между Амстердам и София. Образованието ѝ включва магистърска програма в специалност Dirty Art в Sandberg Institute Института Sandberg в Холандия (2020); Преди това тя е завършила бакалавърска степан по Изящни изкуства от Royal Academy of Art в Хага (2018), бакалавърска степан по Фотография от Националната академия за театрално и филмово изкуство в България (2013) и участие в програма „Еразъм”в Central Saint Martins в Лондон (2017).
Последните ѝ представяния включват резиденция за визуално изкуство в iMAL, Брюксел, организирана от BOZAR и Гьоте-институт, Белгия, в контекста на проекта „Halaqat“, груповата изложба „Market of desire: earthly/heavenly“, курирана от Аарон Хари Рот и Бояна Джикова, премиерна прожекция в Гьоте-институт в рамките на Sofia Art Week през септември 2021 г., дуо-шоу в POST, Арнем, самостоятелна изложба в Rosa Stern, Мюнхен и резиденция за виртуална реалност „Authentic Spaces“ в Цайц, Германия. През 2020 г. тя взема участие в Unfair Temporary Museum в Амстердам; групова изложба в Софийска градска художествена галерия за награда BAZA за съвременно изкуство; самостоятелна презентация в Art Rotterdam 2020, където тя получи номинация за NN Art Award; съвместно представяне, разработено и показано в De School, Амстердам. Участва в FINALE, групова изложба в галерия Structura в София, след като участва в групова изложба Untouched Intimacies, курирана от Jeanette Bisschops и Manique Hendricks, 2019.
Нейните творби са показвани в международен план, включвайки презентации на Sofia Art Week 2019, Magma Festival в Kanal Center Pompidou, Брюксел (2019), THE COMMON INN в Het Nieuwe Institute, Ротердам (2019), Untouched Intimacies в NEVERNEVERLAND, Амстердам (2019), The Nudist on the Late Shift, Хага (2018), SUPERVUE, Лиеж, Белгия (2018), W139, Амстердам (2017), Lockers, музей Stedelijk, Амстердам (2017), The Old Police Station, Лондон (2016), ( De) Quantify Me!, TENT, Ротердам (2016), the fridge, София (2016), Institute for Performance and Theory project, Хаспел Арт Център, София (2014), Trans–Ideology Short Film Festival, Берлин (2012).