Култура
„Ехо на отсъствието“: Теодора Цанова в галерия DOZA
Самостоятелната фотографска изложба на Теодора Цанова – Федя се открива на 17 ноември в галерия DOZA в София.
Фотографска изложба за това, което паметта не успява да задържи, отваря врати в София следващата седмица. „Ехо на отсъствието“ е дебютен самостоятелен проект на Теодора Цанова – Федя.
Накратко
- Самостоятелна фотографска изложба на Теодора Цанова – Федя.
- Куратор е Войн де Войн, а дизайнът е на Стефани Стоева.
- Изложбата е придружена от авторска фотокнига.
- Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Дебюти“.
За какво разказва „Ехо на отсъствието“?
Проектът тръгва от въпроса какво остава, когато споменът се окаже непълен.
На 17 ноември 2026 г. от 18:00 ч. в галерия „Доза“ в София се открива „Ехо на отсъствието“, самостоятелна фотографска изложба на Теодора Цанова – Федя с куратор Войн де Войн. Изложбата продължава до 24 ноември.
„Ехо на отсъствието“ изследва какво правим с онова, което липсва от спомена. Каква част от него идва от преживяното и каква добавяме, когато се опитваме да си го припомним? Фотографията запазва следа от един миг. Когато я гледаме по-късно, свързваме тази следа с неща, които самият образ не съдържа. Именно в разстоянието между преживяното и онова, което виждаме сега, изложбата търси мястото на въображението.
Изложбата е придружена от авторска фотокнига.
Кога и къде може да се види?
Графикът обхваща една седмица, с отделен финисаж в последния ден.
Откриване 17 ноември 2026 г., 18:00 ч. Период 17–24 ноември 2026 г. Място галерия „DOZA“, ул. „Цар Самуил“ 52, София Автор Теодора Цанова – Федя Куратор Войн де Войн Дизайн Стефани Стоева Финисаж 24 ноември 2026 г., 17:00 ч.
Какво стои в основата на проекта?
Кураторският текст започва от начина, по който мозъкът запълва празнотите.
Паметта на тялото, паметта на ума, паметта на вътрешното време. Като асоциативен орган мозъкът сякаш не може да възприеме празнотата като абсолютна пустота. Той постоянно създава образи, запълва празнините и свързва сетивните преживявания със спомени, фрагменти и мисловни образи. Може би инстинктивно се стремим да допълним липсващото, да придадем форма на онова, което не можем да си спомним или да разберем докрай.
Фотографията е един от възможните начини да се доближим до тази липса. Чрез нея се опитваме да възстановим липсващите връзки и да придадем форма на преживяване, което съществува някъде между спомена и въображението. Тя е среща между този, който създава образа, и този, който го гледа. В тази среща смисълът нито се разкрива докрай, нито се губи напълно.
Но може ли неясното да остане без образ? Може ли да съществува нещо, което не може да бъде изобразено? Какво се случва преди и след щракването на фотоапарата, в онзи невидим интервал, в който времето се разгръща, преживяването се превръща в спомен, а споменът започва да се превръща в нещо друго?
Какво остава след образа?
Втората част на текста се занимава със следата, която снимката оставя в зрителя.
Фотографията никога не е просто образ на миналото. Тя е и среща в настоящето, белязана от отсъствието на мига, който е запечатала. Когато гледаме един образ, виждаме какво е било и усещаме разстоянието между този миг и начина, по който го преживяваме сега. Образът се превръща в праг между присъствието и изчезването, между физическия свят и онова, което помним от него.
Дали ехото на един образ преминава през телата ни, през някакво невидимо или астрално измерение, докато бавно се разтваря във въздуха? Какво от този миг запазва цифровият запис? Какви следи остават в клетъчните ни рецептори, в тялото, което сякаш помни дори когато умът е забравил?
Може би паметта е повече от припомняне. Тя е форма на присъствие, нещо, което остава в нас и променя формата си с времето. И може би отсъствието е повече от изчезването на нещо или някого. То е онова, което остава от една среща, невидим отпечатък, който се запазва дълго след като източникът му е изчезнал.
Може би ехото е онова, което никога не си е отивало. Вибрация, зависнала между присъствието и изчезването, между онова, което помним, и онова, до което вече не можем да стигнем. Нещо, което съществува отвъд образа, отвъд мига, отвъд видимото и продължава да отеква в пространствата, които не можем да запълним…
Още от афиша на софийските изложби може да видите в „Колко струва прегръдката?“ в Sofia Ring Mall до 14 ноември.
Често задавани въпроси
Кой е авторът на изложбата?
Автор е Теодора Цанова – Федя, а куратор на проекта е Войн де Войн.
Има ли вход за финисажа?
Финисажът е обявен за 24 ноември 2026 г. от 17:00 ч. в същата галерия, а съобщението не посочва условия за вход.
Кой подкрепя проекта?
„Ехо на отсъствието“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Дебюти“.
