Андрей Звягинцев представя книгата си в София

Фотокредит: Анна Матвеева

Най-известният руски режисьор днес лично я представя в литературен клуб „Перото“

Световноизвестният руски режисьор Андрей Звягинцев идва в България за първи път за специална кинопанорама на неговото творчество в Дома на киното. По този повод излиза и неговата първа книга в превод на български език „ФИЛМОВИ СЦЕНАРИИ“, която ще бъде представена по време на визитата му у нас. Срещата разговор със световно признатия руски режисьор ще се проведе в литературен клуб „Перото“ в София, НДК, на 16.05.2025 (петък) от 18:00 ч. Модератор на срещата разговор ще бъде журналистът Димитър Стоянович. Книгата ще може да бъде закупена на място, като посетителите ще имат възможност да получат и автограф от Андрей Звягинцев.

Входът е свободен. Публиката ще бъде допускана до изчерпване на местата в залата.

Звягинцев е автор на изключително въздействащи и многократно награждавани филми, които разглеждат теми, свързани с морала, семейството, всекидневните човешки проблеми, бюрокрацията и борбата с нея. В рамките на пет дни – от 13 до 17 май – на голям екран ще бъдат прожектирани всичките му пет пълнометражни филма до момента.

„Правенето на филми е много по-интересно от това да лежиш в земята“ , казва самият Звягинцев. „Моят главен герой е избор, направен от самия персонаж“, споделя още световноизвестният  режисьор . Той често разсъждава за стреса в киното, на снимачната площадка и за утехата чрез литература. Хубав повод за добро издание, и то на български език: „ФИЛМОВИ СЦЕНАРИИ“ от Андрей Звягинцев.В тази книга са събрани сценариите на петте филма на Андрей Звягинцев, които се публикуват за първи път: „Завръщане“, „Изгнание“, „Елена“, „Левиатан“ и „Нелюбов“. Текстовете са допълнени с коментари на режисьора, което дава възможност поне отчасти да се докоснем до процеса на създаването на филма. Преводът е дело на Теодора Лилян.

Андрей Звягинцев и неговият съавтор Олег Негин са отличени с престижните награди: „Златен лъв“ от Венецианския кинофестивал (2003), награда за най-добър сценарий от Фестивала в Кан (2014), „Златен глобус“, присъждана от Асоциацията на холивудската чуждестранна преса (2015), и „Сезар“ за най-добър чуждоезиков филм на Френската филмова академия (2018).

Сравняван често с Андрей Тарковски, Звягинцев е един от най-важните гласове в съвременното кино на световно ниво

Казват, вероя­тно не без основание, че златната епоха на киното е останала в изминали­я век. Ня­ма ги вече школите, новаторите, бунтарите, експериментаторите с езика на киното, изместени в масовия­ вкус с мутирали супергерои във възтесни трика по мускулестите им тела. Свещената тишина в салона е заменена от ненаситно хрупане на царевично-картофени издели­я. Така е. Но и не точно. Смъртта на киното е силно преувеличена именно защото продължават да съществуват творци като Зв­ягинцев. Отлично помн­я лични­я си сблъсък с филма „Завръщане“, който гледах без никакви очаквания­ преди повече от 20 години. Възможно ли е това, питах се, и никакъв, ама абсолютно никакъв отговор не намирах. С огромен страх пристъпих към следващи­я му филм – „Изгнание“, да не би да ме разочарова, както толкова често се случва. Нищо подобно, пак шамар. Това продължи да се случва и с потресаващите „Елена“, „Левиатан“, „Нелюбов“. Тържество на киното в най-чистата му и честна форма, естетическо продължение на Тарковски и Бергман, но без да ги повтар­я, с щипка от Ницше и безумна любов към човека, оставен да гасне в човеконенавистната обществена и политическа система на днешни­я св­ят. Защото Зв­ягинцев може и да е руски режисьор, пренас­ящ сюжетите си на руска територи­я, към ко­ято е безжалостно и с пълно право критичен, но той е на първо м­ясто световен феномен, своеобразен евангелист на съвремието такова, каквото е, пише Димитър Стоянович в предговора към книгата, който също го сравнява с Тарковски, добавяйки и Бергман.

Всичко в киното обаче започва от първата копка – сценария. Не можеш да тръгнеш към снимачната площадка без сценарий, без ясна картина и нарисувана разкадровка на това, което трябва да онагледи съответната сцена. Историята на кинематографията помни филми, които претърпяват неуспех именно заради слабия сценарий. Силата на изказа в сценария гарантира въздействието на кадъра, а оттук и успеха на лентата. Самият Андрей Звягинцев ясно и точно дава определението за добър сценарий. Той не говори абстрактно, а го определя строго в рамките на таланта, защото писането на сценарий също е талант.

Съществуват различни мнения относно това какво трябва да съдържа един сценарий, за да може „да се продаде за милиони“; какви истории харесват продуцентите и защо; как трябва да бъде изградена една драматична структура и какво не бива да присъства в нея при никакви обстоятелства. Всички тези спорове и лични мнения за мен са лишени от смисъл. Не можеш да накараш човек да разказва истории, ако той не притежава призванието за това. Максим Горки не е учил в института, който сега носи неговото име. Ако авторът има дар на разказвач, той сам усеща как трябва да конструира сюжета, за да открие ново изразно средство. Той чувства със сърцето си – центъра на своя талант – как и за какво трябва да говори, пояснява Андрей Звягинцев.