Общество
Пеканов: Европа не инвестира достатъчно в изкуствен интелект
Вицепремиерът Атанас Пеканов: Европа трябва да инвестира много повече в изкуствен интелект. Форумът обсъди и първата година на еврото.
Европа не прави достатъчно в областта на изкуствения интелект и трябва да инвестира бързо много повече от определеното до момента. Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов на седмото издание на Софийския икономически форум.
На същия форум се чуха и данните, че само 8,5 на сто от българските предприятия използват ИИ. Темите на деня бяха още първата година на еврото и публично-частното партньорство.
Накратко
- Вицепремиерът Атанас Пеканов настоява Европа да инвестира много повече в изкуствен интелект.
- През последните 20 години България е сред най-големите бенефициенти по фондовете на ЕС.
- Панелът „Първата година на еврото в България“ събра посланиците на Германия и Гърция.
- Според „Пощенска банка“ еврото намалява бюрократичния натиск върху банките и клиентите им.
- Отделен панел беше посветен на публично-частното партньорство и разпределянето на риска.
Какво каза вицепремиерът за европейските пари и ИИ?
Акцентът му беше върху скоростта на инвестициите.
Европейските фондове, приемането на еврото от България и публично-частното партньорство бяха сред обсъдените теми по време на седмото издание на Софийския икономически форум (Sofia Economic Forum VII), организиран от Делфийския икономически форум (Delphi Economic Forum). Според вицепремиера Атанас Пеканов Европа не прави достатъчно в областта на изкуствения интелект и трябва да инвестира бързо много повече от определеното до момента.
Той припомни, че през последните 20 години България е един от най-големите бенефициенти по фондовете на Европейския съюз (ЕС), които имат за цел сближаване на единния пазар така, че региони, които започват от по-лоша позиция, да се сближат.
Пеканов допълни, че дълго време фондовете са се използвали за инфраструктура, здравеопазване, социална политика, образование и други важни сфери и региони с по-лош капацитет са имали възможност да наваксат. От 2021 г. Европейската комисия с новия фонд NextGenerationEU реши да въведе промяна, каза той. Според него това е бил полезен ход, защото средствата вече не са само за инфраструктурата и големи проекти, но за определяне на ясни цели.
„Присъединяването на България към еврозоната по-рано тази година е важен крайъгълен камък в европейската интеграция на държавата. Така нашите икономики стават по-близки.“ Деспина Кукулопулу, посланик на Гърция в България
Какво се промени през първата година на еврото?
Посланиците говориха повече за символика, банкерите за практика.
По време на панела „Първата година на еврото в България: първоначални въздействия и бъдещи перспективи“ посланикът на Германия в България Н. Пр. Ирене Мария Планк коментира, че приемането на еврото от България е било много повече от техническа подробност. Вече много неща се правят с по-голяма лекота, включително в банковия сектор, но основната ценност на еврото беше символична, че всички сме заедно, каза тя.
Деспина Кукулопулу, извънреден и пълномощен посланик на Гърция в България, отбеляза, че Гърция и България са добри съседи и партньори в ЕС и НАТО, като двустранните отношения са достигнали равнище на взаимно доверие и зрялост, което позволява да се работи за все по-стратегически партньорства. „Присъединяването на България към еврозоната по-рано тази година е важен крайъгълен камък в европейската интеграция на държавата. Така нашите икономики стават по-близки“, каза още тя.
Според Панос Мавридис от „Пощенска банка“ единната европейска валута намалява бюрократичния стрес и натиска върху банките и техните клиенти. Рискът, който виждаха другите държави в България, е много по-малък, когато лева го няма, и това е облекчение за всички потенциални инвеститори, акцентира той.
Какво казаха за публично-частното партньорство?
Общият знаменател беше предвидимост на правилата.
В рамките на панела „Моделът на публично-частното партньорство: Проправяне на пътя към приобщаващ растеж“ Никос Сергис, ръководител на Звеното за публично-частни партньорства към Министерството на националната икономика и финансите на Гърция, обяви, че при този вид партньорство относно процедурите трябва да има ясни и стабилни правила, защото се инвестира капитал дългосрочно и е нужна стабилност.
Хесус Кабайеро, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на SOF Connect, компанията концесионер и оператор на летище София, посочи, че концесията е инструмент, който защитава интереса на България, а ползите се изразяват в милиони евро инвестиции.
Според Спирос Венецианос, генерален мениджър и ръководител на звено „Структурирано финансиране“ в „Eurobank“, благодарение на публично-частното партньорство строителният бранш е станал по-силен. По думите му е нужно да има балансирана рамка за разпределяне на риска, който се прехвърля на частния сектор, но не изцяло.
Мария Тзанидаки, главен мениджър в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), коментира, че процедурите при публично-частното партньорство трябва да са отворени и конкурентоспособни, както и да има единно звено, което да упражнява надзор.
Често задавани въпроси
Какво казва вицепремиерът за фондовете на ЕС?
Че през последните 20 години България е сред най-големите бенефициенти, а от 2021 г. с NextGenerationEU средствата вече се обвързват с ясни цели.
Какво променя еврото за банките?
Според Панос Мавридис от „Пощенска банка“ единната валута намалява бюрократичния стрес и натиска върху банките и техните клиенти.
Какво искат участниците от публично-частното партньорство?
Ясни и стабилни правила, балансирано разпределяне на риска и единно звено, което да упражнява надзор.
Още по темата: ОТП Лизинг взе голямата награда NEXT DIFI AWARDS 2026
