За трите страни на монетата

Горещо ви препоръчваме филма „Florence Foster Jenkins“, част от програмата на тазгодишната Киномания.

Филмът е базиран на истинска история. Ето каква е тя накратко – Флорънс е живяла между 1868 и 1944 година. Тя имала една огромна мечта – да стане оперна певица и я следвала със завидна неотстъпчивост въпреки една съществена подробност – гласът, който тя чувала в главата си, е божествен, но реалността била друга – за останалия свят той звучал ужасно. На частни рецитали нейният предан съпруг и мениджър Сейнт Клер Бейфийлд (ХюГрант) успявал да предпази своята любима Флорънс от истината. Но когато тя решила да изнесе своя първи публичен концерт в „Карнеги Хол” през 1944 г., Сейнт Клер осъзнал, че това вече е сериозен проблем.

Режисьорът Стивън Фриърс разказва чудатата съдба на тази ексцентрична нюйоркчанка, като в същото време не крие възхищението си от страстта, с която тя не би се спряла пред нищо, за да осъществи мечтата си.

И тук се появяват трите страни на монетата. От едната страна са любовта, лоялността и състраданието, които обаче в случая не вървят ръка за ръка с истината. От другата страна са лицемерието, фалшивата елитарност и продажничеството, които помагат на илюзията да живее. Третата страна е за истината, реалносттта и обективността, които обаче носят със себе си огромна болка.

Този филм поражда и множество въпроси. Ако някой не се справя ама никак добре с нещо, което обаче го кара да се чувства щастлив, трябва ли да му го казваш? Задължително ли е да изкрещиш „Царят е гол“? И кое в крайна сметка има по-голяма сила – любовта, обективността или лицемерието?