За бежанските лагери, терора и репресиите в Турция – писателката Мелтем Йълмаз пред Bulgaria ON AIR

Мелтем Йълмаз, снимка: Bulgaria ON AIR

Турската журналистка Мелтем Йълмаз говори открито за проблемите на южната ни съседка пред Bulgaria ON AIR. В последната си книга 32-годишната писателка описва условията, в които живеят бежанците в Tурция. Къде е мястото на жената там, какво е да живееш сред постоянни терористични атаки и трудно ли се казва истината в такава държава? С Мелтем Йълмаз разговаря репортерът Михаела Карабельова.

Тя е само на 32, но вече е успяла да се докосне до най-наболелите проблеми на Турция. Години наред отразява проблемите на наркозависими, изоставени деца и хора, пострадали от насилие. Днес Мелтем Йълмаз се осмелява да говори открито за жестоката реалност в бежанските лагери в Турция. Историята на една сирийка я кара да създаде „Сорая“ – книгата, често сравнявана със световни бестселъри.

Мелтем Йъмлаз: – Бях първият журналист, който говори за бежанците в Турция. Обиколих пограничните райони, където живеят те, както и големите градове, където също се заселват – улиците, магазините, и накрая отидох в бежански лагер.

Михаела Карабельова.: Колко време прекарахте в бежанския лагер?

М. Й.: Всъщност, в Турция е забранено да се влиза в тях. Но преди това получавах много данни и отчети за бежанските лагери, научих за ширещия се в тях произвол, за изнасилвания и прочие престъпни деяния. Имах много сигурни източници, от които научих всичко. Дори един час ми беше достатъчен, за да разбера каква е действителността – защото това, което се опитват да изкарат като нормален живот, изобщо не е такъв. И най-важното, което не излиза навън, е действителността. Много жени има в тези лагери… млади жени и повечето от тях имат една единствена възможност да се отърват от лагера – и тя е ако се омъжат. Те не знаят какво бъдеще ги очаква и в някои райони средата не е никак подходяща за тях. Когато децата чуят, че прелита самолет, хукват да се крият в палатките. В тези лагери няма нищо друго освен трагедия и драма.

М. К.: Къде е мястото на жената в Турция?  

М. Й.:  Промени се, само че в негативен смисъл, защото през последнтие десет години се забелязва бум на престъпност срещу жени. Според мен във всяка една област на Турция жената е потистната.

М. К.: Вие като жена в Турция не се ли страхувате да говорите толкова открито за проблемите, които има?

М. Й.: Вече няма от какво да се страхувам, защото вече за Турция арестите, затворите, притискането до ъгъла са ежедневие. В началото всички се страхувахме, но вече няма какво да губим. Много наши колеги са в затворите и сега пред нас има два пътя – или да кажем истината на висок глас, или да се подложим на цензура и да се правим, че всичко ни е наред.

Първите си стъпки в журналистиката Мелтем прави във вестник „Джумхуриет“, а след преврата голяма част от нейните колеги са в ареста.

М. Й.: Сега работя в друг голям опозиционен вестник, но забелязвам, че всички журналисти от опозицията са под натиск. Спират ни рекламите… Не са лесни продажбите и не рядко ни отказват достъп до държавните учреждения. Отвсякъде се опитват да ни отрежат жизнените източници, а ние се опитваме да оцелеем. Правим големи саможертви… например работим с много ниски заплати и на няколко места.

Мелтем не се страхува да говори открито за ситуацията, в родината си и коментира остро масовият бой в турския парламент.

М.Й.: За съжаление напоследък все по-често се налага езикът на силата и това вече не е само менталният език на силата, а физическият. В момента турската политика се поляризира твърде много, стига се до разделение на хората и прослойките, вече тези юмручни боеве станаха толкова привични. С много мои колеги смятаме, че е крайно време да се сложи край на подобно отношение.

М.К.: Вие специално казахте, че живеете в Истанбул, който обаче през последните няколко месеца беше подложен на редица атентати.

М.Й.: Много скоро на 300 метра от дома ми избухна бомба. В този момент гледах филм по телевизията… и това означава само колко много сме свикнали със ситуацията. Ние сякаш живеем в някакъв филм, сякаш това не е действителният живот, а го гледаме на кино и, разбира се, че се страхуваме. Още повече, че не се знае кой е източникът на тези терористични актове. Хората се страхуват, една от най-големите улици в Истанбул стана твърде неоживена. За новогодишната нощ много места останаха празни. Вие знаете какво се случи в нощния клуб „Рейна“… няма как да не се страхуваме от тероризма.

Въпреки това 32-годишната писателка смята, че бягството не е изход – за това е избрала да продължи борбата си в Турция.

М. Й.: Струва ми се, че съм свикнала с този живот и едва ли бих могла да живея на друго място. Според мен напускането на страната не решава проблема, не е изход. Аз обичам борбата и възнамерявам да се боря докрай.

М. К.: Коя е следващата история, която бихмте разказали в книга?

М. Й.: Вече имам такава история. Това е версията на Сорая в големия град. Разказва за една жена, която е била насилена в детството си и се бори за оцеляване.