„Лупита обичаше да глади“ от Лаура Ескивел, „принцесата“ на латиноамериканската проза!

На 17 февруари излиза романът „Лупита обичаше да глади“ – страстен зов за справедливост и изцеление от един от най-забележителните гласове на латиноамериканската литература!

„Лупита обичаше да глади“ (превод: Десислава Антова, изд. „Колибри“) ни среща с чудата полицайка с остър ум, непоклатимо чувство за справедливост и доста смущаващо минало. С невзрачния си външен вид, едва загърбена зависимост от алкохол и наркотици, престой в затвора след неволното убийство на новороденото си бебе, Лупита е същински антигерой, който се опитва да превъзмогне вътрешните си демони. Макар да се е взирала в лицето на страха хиляди пъти, за нея няма по-голям страх от страха да не бъдеш обичан. Страстта й да се бори срещу всяка грешка – буквално и преносно да изглажда всяка гънка, рушащи реда в този свят, я забърква в опасна история, в която се преплитат дрога и корупция, пари и власт, и едно мистериозно политическо убийство. Белязан с черен хумор и с характерния за Ескивел привкус на магически реализъм, този роман е едновременно надежда за опрощение и остра критика към проблемите на съвременно Мексико, а и на целия модерен свят.

Родена през 1950 г. в Мексико, Лаура Ескивел има в творческата си биография световни бестселъри като „Като гореща вода за шоколад“, „Малинче“ и „Законът на любовта“. Още в първия си роман „Като гореща вода за шоколад“, издаден през 1989 г., тя използва прийомите на магическия реализъм, за да комбинира ежедневното и свръхестественото, по подобие на Исабел Алиенде. Книгата постига огромен международен успех, в продължение на 3 години заема първо място в класацията за бестселъри в Мексико, преведена е на 35 езика, а през 1994 г. е екранизирана по сценарий, създаден от самата писателка. Страстта, любовта, жаждата за справедливост и свободата са главните теми в произведенията на мексиканската писателка, известна като „принцесата на латиноамериканската литература“. Със своя завладяващ и наситен с лиризъм стил Ескивел отразява в кристална проза духовността и мъдростта на предците си, на цяла една изгубена култура.