„Снегопад(ане)/ Snowfall(ing)“ – книга за бързото порастване

На книжния пазар излезе двуезичният сборник с разкази „Снегопад(ане) /Snowfall(ing)“ (ИК „Сиела“) от младата авторка Цвета Караиванова. В книгата се акцентира на темата за пътуването през снегопадите и бързото порастване в живота, течащ без възможност за (за)връщане.

Дебютният сборник с импресии и разкази на младата авторка Цвета Караиванова – „Снегопад(ане)/Snowfall(ing)“, за пореден път доказва, че случайността е пълна с вълшебства. Главният герой в сборника е животът, течащ без право на корекции. Книгата провокира размисли за безпощадното гмуркане в илюзии, за взирането в себе си и другите, докато в краткия път от небето към земята угасват ледени вселени и след дълго зимно снегопадане идва среща с вечността…

Преводът на английски на „Снегопад(ане)/Snowfall(ing)“ е на Иван Бянов и Цвета Караиванова. Художник на корицата е Силвия Калоянова, а художественото оформление е на Борислав Александров.

Авторката Цвета Караиванова е родом от Велико Търново. Завършила е бакалавърска степен по „Финанси“ в Херцелия, Израел и магистър по „Мениджмънт“ в Лугано, Швейцария. Практикува в сферата на финансите, а успоредно с това е и член на управителния съвет на фондация „Либертарианство“. Вярва в свободата и в това, че модерният човек трябва да закрепя съществуването си с изкуство, било то открито в словото, рисуването, инвестирането, готвенето.

Ето и откъс от „Снегопад(ане)/Snowfall(ing)“:

Липсваше му…

Tази нощ той Я сънува. НЕЯ до него… С обичайната си усмивка – блага и чиста, го гледаше право в очите. Очите Ѝ, топли и големи, струяха светлина. Държеше го за ръка и разказваше нещо за интегралите в математиката. Интересен сън – TЯ не обичаше математиката. През студентските им години той винаги Ѝ помагаше да взема изпитите по математика. В съня обаче TЯ му повтаряше да не се тревожи толкова и че няма защо да се опитва да запомня решенията за интеграли – „Прекалено натоварващо е! Просто събери всички нишки в едно и ще получиш мрежи от истини, които допълват себе си! Tогава ще разбереш…“

След тези думи той се събуди стреснат от преживяването, толкова нереално, но в същотото време толкова напомнящо за живота. Няколко минути лежа в леглото и разсъждава дали има нещо, което не си спомня. Защо точно тази нощ Я сънува и какво общо имаха интегралите с неговото съзнание – всички въпроси се блъскаха в главата му.

Събудих се необичайно рано. Звъннах по телефона до неговата стая. Уговорихме се да се видим на закуска.

Времето бе топло, слънцето гордо се отразяваше в езерото. Нямаше и помен от снощната буря. Аз стоях на огромния прозорец до верандата. Наливах си италианско кафе от порцелановата каничка на масата, когато той се появи в залата за закуска. Усмихнах му се топло и помахах с ръка. Tой седна на масата. Pазговорът ни от снощи бе заседнал някъде дълбоко във всеки от нас, но не искахме да говорим повече за това. Направихме план на деня. Закусихме и преди да излезем от хотела, се снимахме на верандата: зад нас – слънцето и езерото, а на масата – красив сервиз от порцеланови бели съдове, които изглеждаха още по-бели и по-изящни заради слънчевата светлина.

Усмихвахме се…