СВИЛЕН БЛАЖЕВ ПРЕДСТАВЯ „КИТАЙСКИ ПЕЙЗАЖИ“ ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ГАЛЕРИЯ „ТЕДИ“

Един от най-ценените от критици и от колекционери български художници – Свилен Блажев, открива днес самостоятелна изложба във Варна. Колекцията, която той носи в Галерия „Теди“, е под мотото „Китайски пейзажи“ и представлява истинско изкушение за ценителите.

За художника от Кюстендил акад. Светлин Русев казва: „Бог му е подал ръка“, а проф. Ружа Маринска: „Взети от видяното, тези пейзажи на Свилен Блажев всъщност изразяват скритото, невидимото – неговата чувствителност и природата на реакцията му“.

Китайското вдъхновение идва при Свилен Блажев след едно пътешествие, което внася нова посока в работата на уважавания артист. Песетливост на изказа, реминисценции по традиционното за тази култура рисуване с туш, монохромни землисти и въздушни тонове изграждат онова усещане, което кара зрителя да се вгледа отвъд самотните лодки, отвъд чезнещите човешки фигури, отвъд широките води на жълти реки. За да почувства голямата тишина на едно друго пространство и на едно друго време.

[media-credit id=2 align=“alignleft“ width=“640″][/media-credit]

[media-credit id=2 align=“alignleft“ width=“640″][/media-credit]

Ето и разказа на самия художник за неговата среща с Китай:

„През 2014 г. пътувахме до Китай във връзка с подписване на договор за културно сътрудничество между двете ни страни – спомня си Свилен Блажев. –  Бяхме делегация, в която бяха и проф. Вихрони Попнеделев, проф. Десислава Минчева, Любен Генов и още колеги. Представихме българска изложба в Ханджоу – един от големите индустриални и културни центрове в Китай. В тяхната Художествена академия е преподавал проф. Марин Върбанов, една уникална личност, който през  1986 г. основава Института по съвременна текстилна пластика в Китайската академия по изящно изкуство в Ханджоу. Неговият бюст стои в академията и за него и сега говорят с огромно уважение. Така че бяхме в неговата академия.

Пътувахме десетина дена из Китай, а нашите домакини ни разведоха из най-различни места. Бяхме в едно планинско село от 14. век, и видяхме как там живеят в друго време – нищо не е пипано, всичко тече на забавен каданс – минават стари хора с колички, жени шият и плетат… След това бяхме в един  среден град на реката Дзян Дзъ – за мен това е много мистична река, защото ме накара да се върна в детството, когато майка ми ми четеше онази красива книга „Китайски приказки“. Сега сякаш видях на живо Жълтата река, Черната река… Гледах как се вдигат едни мъгли, как изведнъж се показва някакъв призрак – самотен рибар. Сутринта си отваряш очите и виждаш някакви хора като сенки по реката. Всичко по тези места се върти около реката.

По принцип аз съм колорист, но когато видях как всичко около реката изглеждаше така монохромно, така дори монотонно, реших че трябва да уловя тези мистични тонове, това особено усещане. Още са много силни впечатленията ми и продължавам вече две години да рисувам по тях. Сега в Галерия Теди показвам една малка част от този цикъл, но той се развива.

Китайските пейзажи така са ме впечтлили, че даже ги сънувам – вече втора година. Видях много неща в Китай – и малките села, и огромните мегаполиси, прилични на Ню Йорк, видях контраста – от бавното традиционно време на минали векове до свръхускорението на модерното време. Този контраст много ме впечатли в Китай и дори се захванах с концептуални неща, големи работи, в галерия „Средец“ на Министерството на културата показах първо една работа 4 х 2,20 м, в Кюстендил показах работа 6,80 х 2 м, сега в Пловдив на 15 октомври в галерия „Юнион“  ще покажа още 3-4 нови големи работи.

[media-credit id=2 align=“alignleft“ width=“640″][/media-credit]

[media-credit id=2 align=“alignleft“ width=“640″][/media-credit]

Почти през 2 години правя изложба на тема пейзаж – за мен това е нещо много важно, защото натурата ме зарежда. Това, което виждам в нея, освежава палитрата ми. Връзката с природата е много важна като инспирация за мен, затова и правя тези изложби. От различни места избирам теми – досега имам 14 пейзажни изложби и обикновено са все от различни места – имам един цикъл с американски пейзажи – правил съм ги в Щатите, в Кънектикът. А цикъла „Старата махала“ съм го правил в Кюстендил, в махалата около минералната баня, където са живели Майстора и Стоян Венев. Имам и гръцки цикъл от морето, имам и от Атон – всяка есен ходя там на поклонение на 14 ноември за празника на манастира Зограф, имам цикъл и от Балчик.

Мъча се да бъда максимално близо до натурата, да не скъсвам с нея. Защото художникът се изсушава по някакъв начин, ако се отдалечи от това, което го заобикаля.“

Изложбата на Свилен Блажев във варненската Галерия „Теди“ на ул. „Скайлер“ 8 продължава до 21 август.

Автор на текста – Нина Локмаджиева